2026 /
59 /
2
Международна научнa конференция
„Съвременни тенденции и иновации в строителството“,
9 – 10 oктомври 2025 г.
Екстремно-нискоцикличната умора (ЕНЦУ) е процес на разрушаване на стоманени елементи, предизвикан от циклично знакопроменливо натоварване, водещо до пластични деформации значително след деформацията при начало на провлачане. В статията се представя експериментално изследване, проведено с цел установяване на механизма на разрушение при ЕНЦУ. В рамките на експерименталната програма са изследвани десет компактни, квадратни стоманени образеца, подложени на контролирани циклични деформации с диапазони в интервала от 10 % до 20 %. По време на тестовете са разпознати четири характерни стадия на повреда, описани в статията. Издръжливостта на стоманените елементи е оценена с помощта на количеството дисипирана хистерезисна енергия. По експериментален път са получени криви на зависимост между диапазона на пластичните деформации и броя цикли до разрушение. Посредством тестовете са калибрирани параметрите от уравненията на Coffin-Manson и Tateishi и е направено сравнение между експерименталните криви и резултатите от аналитичните модели. В резултат на изследването е предложена стойност на коефициента за цикличен спад на дисипираната енергия (αfr). Установено е, че плътните компактни квадратни сечения демонстрират добра издръжливост на екстремно-нискоциклична умора.
Съвременната архитектура и сградостроителството често налагат на инженерите прилагането на нетрадиционни конструктивни решения, особено при сгради със смесено функционално предназначение, спортни зали или в условията на реконструкция и надстрояване на съществуващи строежи. Подходящо решение при изброените случаи е смяна на конструктивната система и конструктивния материал по височина, като горните етажи се изграждат от по-лек материал, какъвто е стоманата. В техническата литература комбинирането на конструктивни системи по височина се нарича „хибридни конструкции“. От друга страна, стандартите за проектиране в сеизмични райони, в това число Еврокод 8, слабо засягат особеностите на този вид конструкции и не успяват да срещнат нарастващите нужди на инженерната практика. В тази статия се предлага анализ на видовете строежи, при които се прилага смяна на конструктивната система и материала по височина, както и обзор на залегналите указания за сеизмично проектиране в редица водещи световни стандарти. Успоредно с това е направен кратък преглед и обзор на научни публикации, засягащи динамичното поведение и сеизмичното реагиране на хибридните конструкции. Споделени са някои изводи на автора за нерешени въпроси и насоки за бъдещи изследвания по темата.
Стоманените скосени елементи намират все по-широко приложение в строителството поради своята икономичност. При тях е налице линейно преразпределяне на материала от местата с по-ниски към местата с по-високи напрежения. Тази промяна на формата води до усложнения в поведението им и това налага провеждането на параметрични изследвания за установяване на възможните причини за това. В статията са описани резултатите от проведени постановки на греди с 2Т-сечение, чиято височина на стеблото е линейно изменяща се величина. Подбраните елементи са с различна дължина, геометрия и натоварване. Настоящата статия има за цел да анализира влиянието на степента на скосяване и формата на моментовата диаграма, затова статическата схема е еднотипна – проста греда. За целта е използван програмният продукт ANSYS, чрез който е направен пълен геометрично и материално нелинеен анализ с отчитане на несъвършенствата за всички разглеждани греди. Носимоспособността на измятане допълнително е установена и по общия метод на БДС EN1993-1-1. Накрая получените по МКЕ резултати са сравнени и са направени изводи за факторите, влияещи на общата устойчивост на стоманените скосени елементи. Дадени са насоки за бъдещи проучвания на други възможни влияещи параметри и е направена оценка за степента на сигурност на общия метод.
Настоящото изследване има за цел определяне на поведението под натоварване (зависимостта сила – преместване) и носимоспособността на опора на окачена фасадна конструкция, подложена на действие на срязваща сила. Опората представлява стоманен кутиеобразен профил, заварен към анкерна плоча с 4 анкера за бетон. Между анкерната, плоча и стоманобетонния елемент има елемент от твърд изолационен материал, с цел да се намали влиянието на топлинния мост към сградата. В рамките на изследването са представени резултатите от изчислението на подобно анкерно съединение, моделирано чрез софтуер на фирма производител, който е базиран на метод на крайните елементи. В последствие е представен експериментален модел, чрез който са изпитани два образеца в реални размери с описаните параметри. Външната силата е приложена с помощта на хидравличен цилиндър, свързан към специално проектиран стенд. Последната част от изследването представлява числено моделиране на опората посредством софтуер за обемни крайни елементи, където ще бъде показано нелинейното ѝ поведение. Резултатите на експерименталното и численото изследване са представени във вид на графики и сравнени.
При проектирането и изпълнението на сгради със стоманена носеща конструкция едни от най-отговорните съединения са базите на колоните. В нашата практика се използват различни разновидности на откритите бази на колони, при които за предаване на усилията от колоните се използват анкерни болтове, предварително заложени във фундаментите. В определени случаи това решение е трудно приложимо и неикономично. Един от възможните примери е прилагането на изискванията на БДС EN 1998-1 за рамки с корави възли, при които се очаква развитието на пластична става в основата на колоните. Подходящо решение за този и други подобни случаи е използването на бетонираните бази на колони, които са с висока носимоспособност и коравина. Това конструктивно решение е слабо познато и много рядко прилагано в българската практика. В настоящото изложение е направен обзор на различни варианти за конструктивно оформяне на бетонираните бази на колони, основните предпоставки и конструктивни изисквания, както и някои от прилаганите оразмерителни процедури.
Натрупаният практически опит в последните две десетилетия от експлоатацията на стоманени конструкции, претърпели пожарно въздействие показва, че повторното използване на носещи стоманени части при определени условия е икономически целесъобразно и не води до съществено снижение на тяхната надеждност. В статията е представено конструктивното обследване след пожарно въздействие на складова сграда със стоманен носещ скелет без предвидена пожарозащита. Представено е числено моделиране на пожарното въздействие и е определена критичната температура за различните носещи елементи. Направена е оценка на получените повреди от пожарното въздействие и са посочени критерии за експлоатационна годност. Анализът на резултатите от проведеното конструктивно обследване дава основание да се препоръча запазване на целостта на основната конструкция като се подменят засегнатите болтови съединения и се поднови антикорозионната защита. Предписани са конструктивни мерки за ремонт на отделни елементи и съединения.
В статията са разгледани начините за бърза проверка на общата устойчивост на огънати греди, както по Еврокод 3, така и по Нормите за проектиране на стоманени конструкции от 1987 година, които все още са в сила. Направено и сравнение на резултатите по двата нормативни документа чрез числени примери.
The study presents the development of reduced-order representations for capturing inelastic cyclic behavior and local buckling effects in shear-link members of eccentrically braced steel frames. Detailed finite element (FE) models were developed in ABAQUS using shell elements with combined isotropic-kinematic hardening for steel, and validated against experimental data, showing close agreement in strength and degradation trends. A representative link specimen was analyzed under monotonic and cyclic loading, with and without geometric nonlinearity, to isolate the role of local buckling in stiffness degradation. A critical averaging region (CAR) approach was introduced to capture critical local responses in flange and web regions. Results showed that wider CARs more effectively represented the combined influence of distributed plasticity and geometric imperfections, particularly in flanges, and that geometric nonlinearity was essential to simulate buckling initiation and post-buckling softening. Uniaxial curves from the CAR study will be used to develop constitutive models capturing material and geometric nonlinearity in flange and web regions. Integrated into fiber-based frame models, these will enable efficient simulation of local buckling within global analyses, thus improving the speed and fidelity of nonlinear dynamic analyses for eccentrically braced frames.
Настоящото изследване анализира нормативната рамка и техническите предизвикателства при проектиране на високи сгради (Н > 25 m) със строителна система от слепена дървесина (Glulam) и ортогонално слепена дървесина (CLT) в контекста на българската регулаторна рамка (НСТПНОБП, ЗУТ). Представени са критериите за огнеустойчивост (REI R 120) и клас по реакция на огън (А2), чието спазване налага пълно капсулиране на дървените елементи с негорими материали. Анализирани са принципите на овъгляване, деламинация и устойчивост на връзките при пожар. Изследването заключава, че при действащите изисквания високите дървени сгради са практически неприложими в България без нови технически решения, доказващи еквивалентна пожарна безопасност.
Тази статия описва основните стъпки при въвеждането на метода на крайните елементи (МКЕ) в България, както и използването му в образователния процес в Университета по архитектура, строителство и геодезия, София. След кратко описание на налагането на идеята за метода в средата на 20-и век в света, е описано неговото въвеждане и развитие в България, заедно с развитието на изчислителната техника. Обръща се внимание на проф. Тодор Карамански, неговата докторска дисертация и дейности, свързани с приложението на изчислителните методи в строителното инженерство. Накратко са изброени и трудове на колеги от университета, посветени на МКЕ.
Разглеждат се въпроси, свързани с оценката на безопасността при експлоатация на кулокранове на строителни обекти. Фокусът е върху анализ на разрушителния потенциал при инцидентно падане (изпускане) на противотежестен блок на кулокрана от голяма височина при случай на аварийна ситуация. Допуснато е, че той пада върху съществуваща етажна плоча, разположена отдолу. Чрез математически формули и софтуерен продукт, базиран на метода на крайните елементи, са анализирани няколко различни варианта за възможния сблъсък на блока с плочата. Оформени са изводи и заключения, даващи представа за разрушителния потенциал на противотежестите. Това би спомогнало за по-адекватна преценка относно потенциалните съществуващи рискове на строителната площадка и предприемане на адекватни мерки и подобряване на нивото на безопасност.
Изследванията в настоящата разработка са фокусирани върху въпросите, свързани с определянето на действителните параметри на режима на работа на кулокран в условията на градско жилищно строителство. Направен е анализ на действащите изисквания и правила за определяне на режим на работа на кулокран, съгласно националните стандарти. Извършени са изчисления, с използване на данни от реален строителен обект, чрез които са определени действителните параметри на режима на работа на кулокран, който работи в условията на градско жилищно строителство, и по-конкретно при изпълнението на сграда с монолитна стоманобетонна конструкция. Така получените данни за действителния режим на работа на кулокрана са сравнени с тези, които са указани в БДС ISO 4301-3:2021, въз основа на което са направени съответните изводи. Направените заключения биха могли да са полезни за инженерите и техническите лица, които са отговорни за експлоатацията, ремонта и поддръжката на кулокрановете на строителните площадки при случаите, когато биват изяснявани действителните параметри на режима на работа на крана в условията на градско жилищно строителство, както и във връзка с вземането на решения, свързани с определянето на максималния срок за ползване и полезен експлоатационен живот на този тип строителна механизация.
Вертикалната комуникация е определяща за функционалната структура в многоетажните сгради от всички типологии, а асансьорната сградна инсталация е основен строително-технически елемент, който осигурява тази комуникационна функция. Съгласно нормативните изисквания е необходимо да бъде осигурена във всички многоетажни сгради достъпна среда за хора с ограничена подвижност. Предмет на изследването са строително-технологичните възможности за модернизация и изпълнение на асансьорна техническа инсталация, осигуряваща достъпна среда в съществуващи сгради. Систематизирани са основните строително-технически аспекти при модернизация на асансьори, възможните технологични подходи, основни проблеми и варианти за решаването им. Направени са основни изводи на базата на дефинирани показатели, а именно: изборът на асансьорна техническа инсталация пряко зависи от технико-икономическия анализ на технологията и намесата в структурата на сградите – асансьорните технически инсталации са в най-силна взаимовръзка със строителните конструкции спрямо всички останали видове инсталационни системи.
В кратко проучване на примери от цял свят е показано изключително бързото развитие на технологиите за дигитален 3D печат и въвеждането на строителни роботизирани машини в строителството на къщи в началото на този век. Създадена е съвременна концептуална стратегия за проектиране и изграждане на функционални печатни жилищни, промишлени, търговски, туристически и други физически структури в пространството. Отразени са революционните промени в културно-историческото артефактно наследство и природните физически структури – вместо предишните четиридесет или повече работни часа за традиционното изграждане на квадратен метър използваема площ в сградите, днес са необходими невероятните пет минути! Разглежда се въвеждането на роботизирани цифрови машини, което постига изключително бърз и прецизен печат на стени и конструктивни части на сгради от кал, бетон, пластмаса и дълги специфични материали с нулеви отпадъци.
Статията разглежда промените в архитектурната визуализация, предизвикани от навлизането на реално времевите технологии и изкуствения интелект (ИИ). Анализират се както традиционните методи, свързани с прецизно моделиране и фотореалистичен рендеринг, така и съвременни инструменти, отличаващи се със скорост и автоматизация. Проследяват се последствията за професионалната практика, промяната в изискваните умения и оформянето на нови, хибридни подходи. В заключение се подчертава, че вместо категоричен край на традиционната визуализация, се наблюдава нейното обогатяване и интеграция с новите технологии, при което човешкият творчески контрол остава водещ фактор.
В съвременните строителни проекти сътрудничеството и споделянето на информация между архитекти, строителни инженери, ОВК, електро- и ВиК специалисти е ключово, но рядко протича безпроблемно. Чрез използването на строително-информационно моделиране (СИМ/BIM) се подпомага координацията между отделните специалности още от идейната фаза на проекта, през инженерната разработка, до реализацията му на строителната площадка. За да бъде тази координация устойчива и независима от конкретен софтуер, все по-голямо значение придобива т. нар. отворен подход за работа със СИМ (openBIM). Той предоставя общ език и стандарти за отворен и съвместим обмен на данни и проектна информация между всички участници в строително-инвестиционния процес, независимо от използвания софтуерен продукт. Сред най-разпространените отворени формати, разработени от международната организация buildingSMART, се открояват IFC, BCF и IDS. Работата с отворените неутрални файлови формати IFC (Industry Foundation Classes) и BCF (BIM Collaboration Format) улеснява интеграцията между различни софтуерни платформи и позволява по-добра проследимост и прозрачност на комуникацията. Спецификацията за доставяне на информация IDS (Information Delivery Specification) създава възможност за автоматизирани проверки на необходимата информация. Общата среда за данни (CDE) осигурява централизирано място за съхранение и управление на цялата проектна документация и предоставя на всички участници достъп до последно актуализирания модел във всеки момент от процеса на работа. СИМ като начин на работа осигурява синхронизиране на усилията на целия екип и възможност за ефективен обмен на информация, което води до значително по-гладък процес при планирането и изпълнението на строителството.
Генеративният изкуствен интелект, и по-конкретно ChatGPT, намира все по-широко приложение в инженерната и техническата практика. Настоящата статия представя реален опит от използването му при създаването на платформа за цифрови дневници на сгради. ChatGPT подпомага генерирането на структура, стилове, логики за валидация и идеи за интерфейс, но не може да замени човешкия контрол и критичното мислене. Често срещан проблем е липсата на памет – човекът трябва да следи, напомня и насочва процеса. Ефективността на работа нараства при ясно формулирани цели и ясно структуриран последователен поетапен процес за постигане на поставените цели. Представеният случай илюстрира нов тип сътрудничество между експерт и алгоритъм, приложим в контекста на дигитализацията в строителния сектор.
В съвременната архитектурна среда интериорният дизайн не се изчерпва само с въпроси, отнасящи се до функционалната програма на пространствата и естетическите им качества, а все по-често се разглежда като активен фактор за устойчиво развитие. Настоящото изследване разглежда интериора като възможен носител на дълготрайни екосъобразни практики с акцент върху три ключови аспекта: избор на материали, влияние върху поведенчески модели на обитателите и управление на жизнения цикъл на елементите, изграждащи архитектурния образ на вътрешните пространства.
Селективното разрушаване в редица страни, включително в България, е нормативно заложено като изискване при премахването на сгради, но се прилага сравнително ограничено. Настоящата публикация анализира някои съществени технико-икономически и екологични аспекти на селективното разрушаване, като се съпоставят два сценария – селективно разрушаване и традиционно разрушаване. Данните за селективното разрушаване са реални, получени при премахване на средноетажна офис сграда в София, а данните за традиционното разрушаване са моделни, въз основа на анализ на българската практика на методи за разрушаване, прилагани към подобни сгради. Установено е, че за да бъде ефективно приложението на селективното разрушаване у нас, има необходимост от промени в нормативната уредба. Селективното разрушаване изисква експертиза и добро планиране, за да се преодолеят двата основни недостатъка, свързани с по-бавното премахване на строежа и мобилизацията на повече работна ръка. В същото време, именно селективното разрушение осигурява постигането на кръгова икономика в строителството посредством оптимално използване на строителните отпадъци като ресурс. Изследването може да се разглежда като пилотно и да стимулира приложението на селективното разрушаване в България.
Анализ на основните бариери пред употребата на рециклирани добавъчни материали за направата на бетон
Рециклираните добавъчни материали за бетон (РДМ) имат някои особености, но европейската нормативна уредба ги отчита по адекватен начин чрез стандарт EN 12620, а стандарт EN 206 допуска до 50 % влагане на едри РДМ при направата на бетон. Анализът на бариерите за употреба на РДМ в България показва, че те имат различен характер – от непознаване на свойствата и недоверие у потребителите, предизвикано от съществуващата доскоро липса на пазара на висококачествени РДМ, през някои технологични и логистични предизвикателства за бетоновите възли, до твърде рестриктивните български национални приложения към посочените стандарти. След март 2025 г., благодарение на въвеждането в експлоатация край София на иновативната инсталация MOBICCON-PRO за рециклиране на строителни отпадъци и на проведените множество изследвания у нас върху свойствата на бетон с РДМ, част от тези бариери отпадат. Българската нормативна уредба се нуждае, обаче, от съществена преработка – например, ограничението на БДС EN 206/NA РДМ да се влагат само за класове на бетона до C16/20 е необосновано и трябва да отпадне. В настоящата публикация, освен анализа, са представени и предложения за промени в нормативната уредба, подкрепени с експериментални данни.
Обследвания на строителните конструкции се извършват във връзка с установяване на физическото им износване и моралното им остаряване, при преустройства, освен това, когато носещите конструкции са получили повреди в процеса на експлоатация, при които са възникнали съмнения относно носещата им способност и експлоатационната пригодност и също така за съставяне на технически паспорт. Настоящото изследване има за цел да представи методика и резултати от конструктивно обследване на сглобяеми еднофамилни жилищни сгради (едропанелно жилищно строителство – ЕПЖС). Обследването включва предварителен оглед, инструментално обследване, лабораторни анализи и конструктивни елементи и детайли. Основните цели са установяване на техническото състояние на конструкцията.