Намесата в сградния фонд на 60-те години предполага наличието на теоретична основа, обуславяща нейното компетентно и успешно провеждане. В настоящия текст посредством анализ на обемните решения, характерни за периода, както и чрез изследване на художествената стойност на детайла, са изведени основни и общовалидни композиционни закономерности. Те служат като основа за изграждането на методическа рамка, регламентираща начина и посоката на изследване на обекта, отдавайки значение на стиловите белези на архитектурния образ. Разработката има за цел да послужи като база за провеждането на изследвания във връзка с реконструкция и адаптация на сгради от 60-те.
2020 / 53 / 4 / Архитектура, строителство и геодезия
Настоящата разработка включва преглед и композиционен анализ на обекти от 60-те години – следвоенна рационалистична архитектура в България. Изложението, проведено по признак проследява общите стилови белези на обектите от втората половина на 50-те до 1967 – 1968 г., като изследва техните конкретни и пластични качества. Цел на разработката е представянето в систематизиран вид на обектите, включително чрез описателна и графична информация, предвид значимостта им за стиловото множество на периода.
Проектирането за хора с аутизъм е сравнително ново и доста специфично професионално поле. Все още се изследват и проучват необходимите подходи в световен мащаб. В България тази тема е почти непозната и продължава да бъде неразработена. Целта на настоящата обзорна статия е да представи основните характеристики на състоянието аутизъм и да ги пречупи през призмата на архитектура и дизайн, да се открие къде са пресечните точки между архитектура и аутизъм, по какъв начин пространството би могло да повлияе благоприятно, кои са основните предизвикателства пред проектантите. Разгледан е също така един възможен подход за проектиране, който макар застъпен в световната практика, поставя някои важни въпроси и провокира дебати и търсения по отношение на пространствата за аутисти.
Целта на настоящата обзорна статия е да представи една силно застъпена тенденция за проектиране за хора с аутизъм. Събраният световен опит е синтезиран и анализиран. От една страна, се обръща внимание на основните виждания за проектиране на водещи в сферата архитекти и дизайнери. От друга страна се разглеждат различни варианти за методология на архитектурното изследване на взаимодействието между ползвател на пространството (аутисти, терапевти, хора, полагащи грижи за аутисти) и материална среда, както и между ползвател и архитект/дизайнер.
Настоящото изследване се фокусира върху състоянието и перспективите за развитие на населеността, урбанизацията и селищната мрежа у нас. С помощта на комплексна методика, интегрираща класически и иновативни подходи, са изследвани миграционните тенденции, с приоритет миграциите в посока Дефиниран е понятиен апарат и са типологизирани основните разновидности на проучвания миграционен процес: ру-рализация, Определени са устройствените системи, на които тези процеси оказват определящо влияние. На базата на адекватно подбрани казуси са характеризирани ефектите върху пространствената среда, системата обитаване, социалната инфраструктура, мобилността. Диференцирани са пространствените и устройствените алтернативи, произтичащи от всяка от анализираните разновидности на миграционния процес. Доказани са перспективите за използване на процеса на пери-урбанизация в полза на оптимална трансформация на селищната мрежа. Формулирани са препоръки, ефективно приложими в устройствен и регионален аспект, както и за стратегически решения в пространственото планиране.
Договорните рамки, които Fédération Internationale Des Ingénieurs-Conseils (ФИДИК) въвежда в строителния сектор, представляват една изключително практична и разбираема система, която е създадена, за да опрости и улесни разбирането на роли, отговорности и риск спрямо сключените договори за проекти. Макар и употребата на ФИДИК да става все в страните от Западна Европа, в България все още съществуват неяснота и неразбиране относно това, какво представлява ФИДИК, защо се използва и как може да се съчетае с наредбите на българското законодателство. Настоящата статия разглежда именно тези проблеми и казуси, като предлага разработването и употребата на електронна платформа с цел усъвършенстване на управлението на инвестиционните строителни проекти по регламентите и правилата на ФИДИК.
Целта на изследването е да се очертаят възможностите за приложение на технологията на 3D печата за изграждане на модулни сгради, при които специфичната носеща конструкция е обвързана с функционалното предназначение, технологичните изисквания, естетиката на архитектурната форма и икономическата логика. Концепцията е дефинирана като „обемен елемент с обръщане“, като основната предпоставка при избора на геометричните параметри е конструкцията да се изпълни от композит, без необходимост от армировка от стоманени пръти. Извършени са основни оразмерителни проверки. Установени са редица предизвикателства и са конкретизирани насоките за бъдещи изследвания. Направен е изводът, че перспективите за масово прилагане на технологията на 3D печата у нас зависят не само от инвестициите в тази технология, но и доколко трите стълба на устойчивото развитие ще добият реално отражение в българската практика.
Анализирани са резултатите от съществуващо експериментално изследване на три стоманени портални рамки, разрушаващи се чрез обща загуба на устойчивост (измятане) на ригела. Рамковите възли не са укрепени директно срещу усукване, а ригелите на рамките са укрепени срещу странична транслация само по горните си пояси, в местата на присъединяване на столиците. За споменатите рамки е налично и съществуващо изследване с геометрически и физически нелинеен анализ (GMNIA) с еквивалентни геометрични начални несъвършенства. В статията е определена носещата способност на рамките съгласно общия метод от точка 6.3.4 на ЕN 1993-1-1:2005. В допълнение е проведен GMNIA с дъгово геометрично несъвършенство на ригела съгласно EN 1090-2, като са отчетени и остатъчните нормални напрежения в резултат на валцуването. Граничните вертикални товари на рамките, получени по общия метод, са сравнени с резултатите от съществуващо експериментално изследване, както и с резултатите от споменатите два типа GMNIA.
Движението на подвижния жп състав в напречна посока поражда появата на сили, напречни на оста на пътя. В нормативните документи за проектиране на жп мостове са посочени различни стойности на тези сили, като разликите между тях не са малки. Същевременно в достъпната литература по темата не е посочено как са определени тези сили. Затова група изследователи от Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) са решили чрез натурен експеримент да определят какви са реалните стойности на лъкатушните сили. За целта е избран подходящ за изследването стоманен мост с отворена пътна конструкция. до мястото на прилагане на лъкатушната сила конструктивни елементи на моста са надлъжните греди. Затова върху техните пояси са поставени датчици, чрез които авторите са се опитали да определят стойности на лъкатушните сили от реално преминаващи влакове.
Определянето на ефективната съдействаща широчина на натисковата зона е важен етап от проектирането на плочогредовите стоманобетонни сечения, подложени на огъване. Вече повече от 100 години този въпрос е обект на разработки. В предишна публикация [10] беше разгледан периодът от началото до средата на 20-ти век, където се поставят теоретичните основи, както и се изяснява принципът на работа на едно плочогредово стоманобетонно сечение, подложено на огъване. В настоящата статия се проследяват последните научни и достижения, минава се през поредица от нормативни документи, докато се стигне до познатата формула от европейските стандарти за проектиране на Еврокод.
В публикацията са разгледани хоризонталните трасировъчни елементи при връзките на пътните и уличните възли на различно ниво. Правите и преходните криви са утвърдени еднозначно в нормите и за тяхното прилагане не се забелязва промяна в различни нормативни документи, както и в различен етап от тяхното издаване. Интерес представляват кръговите криви и изборът им на радиус. Тук прави впечатление голямото разнообразие от начини за получаване на минимални стойности на радиусите. В публикацията ще разгледаме именно тях, както и тенденциите в стойностите на самите радиуси. Ще разгледаме какъв е логично да бъде критерият за тяхното избиране, както и до каква степен новите нормативни стойности кореспондират с него. Всичко това ще покаже дали се движим в посока към по добра пътна безопасност.
В публикацията са разгледани вертикалните трасировъчни елементи при връзките на пътните и уличните възли на различно ниво – надлъжен наклон и радиус на вертикална крива. Разгледани са техните нормативни ограничения, както и тенденциите на промяна в стойностите им, приложени в различни нормативни документи и в различните етапи от тяхното издаване. Ще разгледаме какъв е логично да бъде критерият за тяхното избиране, както и до каква степен новите нормативни стойности кореспондират с него. Всичко това ще покаже дали се движим в посока към пътна безопасност.
В публикацията са разгледани типовите пътни платна при връзките на пътните и уличните възли на различно ниво. Разгледани са тенденции в техните нормативни ограничения, като ширини на конструктивните им елементи, както и ограниченията при тяхното прилагане, приложени в различни нормативни документи и в различните етапи от тяхното издаване. Ще разгледаме какъв е логично да бъде критерият за избор на типово пътно платно, както и до каква степен новите нормативни ограничения кореспондират с него. Всичко това ще покаже дали се движим в посока към безопасност.
В публикацията са разгледани изходите и входовете при връзките на пътните и уличните възли на различно ниво. Разгледани са техните нормативни ограничения, както и тенденциите за промяна в стойностите им, приложени в различни нормативни документи и в различните етапи от тяхното издаване. Ще разгледаме какъв е логично да бъде критерият за тяхното избиране, както и до каква степен новите нормативни стойности кореспондират с него. Всичко това ще покаже дали се движим в посока към по добра пътна безопасност.
В статията са разгледани физикогеографските, климатичните и основните хидроложки характеристики на р. Дунав. Направен е анализ на водното количество, воден стоеж, температура на водата и връзката между тях за периода 1941 – 2018 г. в хидрометеорологичните станции Лом и Оряхово. Резултатите потвърждават намаляване на средно-многогодишното водно количество на р. Дунав в българския участък. Разгледано е годишното изменение на температурата на водата и как човешката дейност (заустване на топлинно замърсени води от ТЕЦ, АЕЦ и др. производства) му оказва влияние. Проследено е изменението на температурата на водата преди и след пускането в експлоатация на АЕЦ „Козлодуй“, при работа на 6 енергоблока и при работа на 2 енергоблока.
Анализирана е многослойна греда с надлъжна пукнатина. Гредата е запъната в десния си край. Дебелините на рамената на пукнатината са различни, понеже пукнатината е разположена произволно по височината на напречното сечение на гредата. Получена е скоростта на освободената потенциална енергия на деформацията за произволна дължина на пукнатината. Модулът на еластичност във всеки слой на гредата се изменя непрекъснато по дебелината на слоя и по дължина на гредата. Представени са резултати от параметрично изследване.
Пречистването на отпадъчни води с микроалги се определя като една от технологиите на бъдещето поради възможността за едновременно отстраняване на биогенните елементи от отпадъчната вода и инкорпорирането им в биомаса с висока калоричност. Въз основа на широк литературен обзор статията съпоставя трите основни вида закрити реактори (фотобиореактори) със суспендирана биомаса от микроалги, както помежду им, така и с групата на откритите биореактори. Анализът показва, че фотобиореакторите позволяват контрол над системата и резултати от откритите реактори. Но твърде сложната и скъпа експлоатация, огромната необходима площ и трудностите при отделянето на суспензията от микроалги от вече пречистената отпадъчна вода ограничават приложението на технологията. Това прави закритите системи по-често приложими при култивирането на чисти култури от микроалги с цел извличане на полезни вещества от тях, отколкото за целите на пречистването на отпадъчни води, където откритите биореактори затвърждават все повече присъствие.
В настоящата статия е направен анализ на мащабен коефициент на Българската геодезическа система 2005 (БГС 2005). Целта е да се установи влиянието спрямо деформациите на различните проекции. Визуализирано е разпределението на мащабния коефициент за БГС 2005 чрез инструментите на географските информационни системи.
В настоящата статия е описана последователността на геодезическите работи и необходимите документи, придружаващи процеса на изграждане на сгради и съоръжения. Дефинирани са стандарти за точност при трасировъчните работи спрямо различните отклонения, които могат да настъпят в процеса на строителството, като за основа са взети предвид действащите строителни норми на територията на Република България. Обосновка на точността е направена въз основа на строителния допуск. В текущата разработка са разгледани накратко начини и мрежи при строителство и в частност трасиране на надземната и подземната част на сградите.
Стопанската структура по територията на страната предполага възможности за висока енергетична осигуреност на земеделското производство, особено в районите с големи земеделски стопанства и висока степен на комасираност. Целта на настоящата разработка е да се направи анализ на използването на земеделската земя в страната във връзка с размера на земеделските стопанства и тяхната налична и потенциална енергетична осигуреност и да се обоснове подход за подбор на територии за провеждане на комасация въз основа на наличната земеделска техника. Изведен е регресионен модел за определяне на използваната земеделска площ в зависимост от броя на наличните трактори и зърнокомбайни. Използвани са програмни продукти Excel и Staistica. Енергонаситеността може да се счита за фактор за очертаването на препоръчителни за комасация територии. Комасационни дейности е подходящо да се извършват в равнинните области на страната, които са и основните райони.
Този документ разглежда съдържанието на регистъра на географските наименования по директивата INSPIRE и миграцията на данните от персонални бази данни в една обща база данни (MySQL). Описани са изисквания, отговарящи на спецификация на схемата на базата данни, дадена в INSPIRE Data Specification on Geographical Names – Technical Guidelines. В документа са описани начинът на реализация посредством ArcGIS for Desktop, ArcGIS Server и Inspire View Services, метод за редакция и публикуване на уеб услуга.
Статията цели да покаже практическата възможност за реализация на Европейската земна координатна система (ETRS89) на територията на Република България, чрез прилагането на модел на хоризонтални вътрешноплочови скорости, използвайки мрежа от перманентни ГНСС станции. В настоящата разработка е генериран модел, в който са използвани данни от 30 станции на една от лицензираните инфраструктурни мрежи в страната. Използван е алгоритъм за локализиране на блокови структури със сходни полета на хоризонталните скорости. За оценка на получения модел са използвани данни за 45 станции на друга инфраструктурна ГНСС мрежа, действаща на територията на страната, както и предоставени скорости на 109 точки от Държавната GPS мрежа. Резултатите са окуражаващи за практическото приложение на ETRS89 на територията на България.