В настоящата статия е разгледана публикационната дейност на преподавателите и изследователите в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) за изминалата 2024 г. Анализирани са публикациите в Годишника на УАСГ и в списания, реферирани и индексирани от Scopus и/или Web of Science. Обърнато е внимание и на популяризирането на тяхната научна продукция. Разгледани са финансово подкрепените публикации по Национална програма „Стимулиране на публикационната активност в авторитетни международни научни списания и отворения достъп до научна информация“ за периода 2022 – 2024 г. Оценени са преките последствия от тази програма.
2025 / 58 / 4 / Архитектура, строителство и геодезия
В последните няколко години изкуственият интелект (ИИ) отбелязва стремглаво развитие. Активно разработван от технологични компании като OpenAI, Google, DeepSeek, Meta, Microsoft, Antropic, xAI, Perplexity, Midjourney и щедро финансиран от частни и държавни инвеститори, той става все по-„умен“ и намира все повече области за приложение. Към настоящия момент най-значимо е влиянието му в комуникациите и интернет, здравеопазването, финансите, роботиката и автоматизацията, изучаването на околната среда. Някак настрани от медийното внимание остава използването на ИИ в строителството, както на етап проектиране, така и в последващите етапи като изграждане и експлоатация на строителни съоръжения, а ИИ навлиза активно и в тази сфера на човешката дейност, въпреки нейната консервативност. В настоящата статия авторите ще се постараят да разкрият, поне отчасти, някои от възможностите за използване на ИИ от строителния бранш в наши дни.
Определя се значението на понятието „архитектурен образ“ по отношение на темата. Обект на изследване са скици и фотографии, изобразяващи сгради, предназначени за производство със среден или голям капацитет. Примерите са групирани в периоди на индустриални революции и подредени в историко-хронологичен ред. Изследват се съставни елементи на архитектурния образ, организация на прилежащата производствена среда и устройство на сградите. Уточнява се тяхната взаимовръзка с технологиите. Определят се чрез сравнителен анализ сходства в архитектурния образ на производствените сгради по периоди на индустриални революции. Проследяват се трайни, циклични и временни тенденции. Конкретизират се възможности за бъдещо развитие по отношение на архитектурния образ.
В статията авторът анализира и предлага два възможни подхода при създаването на специфичен и разпознаваем архитектурен език на съвременната българска къща. От една страна е разгледано интерпретирането на традиционните форма и елементи на сградите посредством съвременни материали, а от друга е анализирано използването на традиционни техники при създаването на съвременни опростени морфологии. Двата подхода са илюстрирани и анализирани в примери на международно утвърдената съвременна архитектура на българската къща от 2001 г. до наши дни, като са въведени подгрупи в зависимост от характерните използвани материали за периода. Примерите са разгледани в контекста на темата в цялост, както и през отделни свои елементи на базата на матрицата „отношение към контекста / морфология и функционалност / материали и технологии“. В заключение е установено, че двата подхода намират валидация в примерите на съвременната българска жилищна архитектура, често биват взаимоизключващи се и са основна движеща тема на проектните решения.
Съществуващата национална наредба за изчисляване на дъждовния отток в урбанизирани територии не отразява адекватно настоящите климатични реалности, тъй като се основава на остарели данни за дъждовната интензивност от преди повече от 40 години. Настоящото изследване предлага актуализирана и научно обоснована методика. Ключов принос е въвеждането на по-прецизно зониране на страната – от две към дванадесет обособени зони, за които са разработени индивидуални зависимости тип „интензивност-продължителност-честота“ (IDF). Те се базират на статистическа обработка на емпирични данни за дъждовете и международно утвърден теоретичен модел. Предложените формули за всяка зона демонстрират значително по-добра точност спрямо действащата методика.
Настоящата обзорна статия разглежда потенциала на микроводораслите като устойчиво и ефективно решение за пречистване на отпадъчни води. Обобщени са основните механизми, чрез които микроводораслите отстраняват биогенни елементи – азот, фосфор и органични замърсители (БПК, ХПК), приоритетни замърсители, метали, металоиди и лантаноиди. Поставен е акцент върху биологичните и физикохимичните процеси като асимилация, биосорбция, биоакумулация, фотодеградация, фотосинтеза, хелатиране, компартментализация и други, които протичат в различните конфигурации на микроводорасловите системи – от монокултури до симбиотични консорциуми с бактерии. Освен това се дискутира специфичността на микроводораслите при използването им в технологиите за пречистване на отпадъчни води. За целта е направен анализ на ефективността за отстраняване на разглежданите групи замърсители, както и на технологичните предизвикателства и перспективи. По този начин е постигнато задълбочено обясняване на процесите, протичащи в реакторите с микроалги. Направеният критичен литературен анализ може да послужи като основа в помощ на развитието на разгледаните технологии.
В настоящата статия е разгледана греда, имаща два участъка с различна коравина и натоварена с вертикален равномерно разпределен товар. За определяне на еластичната линия на гредата е приложен методът на Гальоркин. За базови функции в метода са използвани тригонометрични функции, удовлетворяващи граничните условия за гредата. Предложената методика представлява алтернатива на метода на непосредственото интегриране на диференциалното уравнение на еластичната линия и на аналогията на Мор за определяне на еластичната линия в прави греди.
Настоящото изследване представя пилотен анализ на физико-химичните показатели за качество на водите на р. Перловска в град София с цел оценка на състоянието на водното тяло в контекста на наредба № H-4 от 14.09.2012 г. за характеризиране на повърхностните води. Пробовземането е извършено в различни пунктове по протежението на реката, включително преди и след вливане на основни притоци. Анализирани са показатели като pH, неразтворени вещества, разтворен кислород, общ органичен въглерод, биологична потребност от кислород, химична потребност от кислород, амониев и нитратен азот, общ азот и общ фосфор. Резултатите показват значителни вариации по пунктове, като при някои от тях се наблюдават превишения на нормативните стойности, особено по отношение на замърсяването с органични вещества и с азотни съединения. Това определя състоянието на водното тяло като умерено спрямо наредба № H-4. Получените данни подчертават необходимостта от системен мониторинг и мерки за ограничаване на антропогенния натиск върху реката.
В последно време, поради конкурентната среда, развитието на технологиите, усъвършенстването на методите за производство на стоманени елементи и подобряването на характеристиките на строителните материали, се налага използване на все по-леки елементи, ефективно приложени спрямо конструктивната схема и натоварване в строителните конструкции. Необходимо е тези елементи да бъдат осигурени срещу огъвно-усуквателна форма на загуба на устойчивост, т.нар. измятане. Използването на греди с вълнообразно стебло, които притежават по-голяма носимоспособност при загуба на обща устойчивост и промяна на напречното сечение по дължината на елемента, са част от методите, които спомагат за ефективното използване на материала. В настоящата статия са разгледани елементи с двойно симетрично T-образно напречно сечение с променлива височина и синусоидално стебло. Получен е еластичният критичен момент при огъвно-усуквателна форма на загуба на устойчивост на тези елементи при различно натоварване чрез енергетичен метод. Предложена е формулировка за общата потенциална енергия при измятане на греди с променлива височина на вълнообразното стебло и са изведени в общ вид компонентите на уравнението на устойчивостта. Извършено е сравнение на получени резултати за еластичния критичен момент по аналитичен път със стойности, отчетени от изследвани на устойчивост модели от крайни елементи.
В настоящата статия са представени резултати от геометрично и физично нелинеен анализ на 15 центрично натиснати стоманени колони от студеноформувани профили с правоъгълно и квадратно затворено напречно сечение. В анализа са използвани гредови крайни елементи. Физичната нелинейност е отчетена с помощта на ефективен модел на материала, отчитащ намаляването на границата на пропорционалност между напрежения и деформации вследствие на наличието на остатъчни нормални напрежения. Амплитудите на началните геометрични несъвършенства на колоните са зададени на базата на действителните експериментално измерени стойности. Носещите способности и максималните странични премествания при изкълчването на колоните, получени от нелинейния анализ, са съпоставени с резултатите от съществуващо експериментално изследване на колоните.
С метод на крайните елементи е изследвана общата устойчивост на пояса на равнинни стоманени решетъчни греди (ферми) с елементи от студеноформувани квадратни затворени профили. Фермите са натоварени статично с концентрирана сила в средата на отвора им, като са с различна конфигурация на страничното подпиране. Носещите способности, получени от численото изследване на фермите с нелинеен анализ с еквивалентно геометрично несъвършенство, са съпоставени със съществуващи експериментални резултати и с носещите способности съгласно т. 6.3 на EN 1993-1-1.
Представени са резултатите от числено изследване върху общата устойчивост на пояса на равнинни стоманени ферми с елементи от студеноформувани квадратни затворени профили (SHS). Фермите са натоварени статично с концентрирана напречна сила в средата на отвора им, като са разгледани различни конфигурации на страничното им подпиране. Конструкциите са изследвани с геометрично и физично нелинеен анализ. В него амплитудите на геометричните несъвършенства са съобразени с допустимите геометрични отклонения съгласно стандартите за производство на стоманени профили и изпълнение на стоманени конструкции. Физичната нелинейност е отчетена с помощта на ефективен модел на материала, отчитащ редукцията на границата на пропорционалност вследствие на наличието на остатъчни нормални напрежения.
Дървената носеща конструкция се прилага все по-често в съвременното строителство благодарение на своите екологични, технологични и естетични предимства. Осигуряването на безопасност при пожар е едно от големите предизвикателства при проектирането поради горимостта на дървесината. В този труд са разгледани основните аспекти от поведението на дървената конструкция при огнево въздействие и са посочени начините за осигуряване на необходимите характеристики. Обобщена е приложимостта на дървени конструкции в сгради съгласно действащата към момента регулаторна рамка в България.