Сградната обвивка е сред най-характерните за високите сгради архитектурно-конструктивни елементи. Тя представлява сериозно предизвикателство за проектантите, тъй като е онази част от архитектурния обект, която се възприема първа при контакта на зрителя със сградата, предизвиква емоции и създава внушения. От друга страна, сградната обвивка допринася за целесъобразното използване на сградата, а в някои случаи и за конструктивната ѝ устойчивост. За нуждите на научното изследване e конкретизиранo понятието „сградна обвивка“. В част втора на статията се проследява историческото развитие на фасадната обвивка на високите сгради, както и някои строително-технически въпроси. Трета част разглежда взаимодействията, в които участва сградната обвивка по отношение на външни и вътрешни за нея фактори. Четвъртата част на статията представя в табличен вид влиянието на съответните фактори върху основните аспекти на фасадната конструкция, а именно собствена структура, собствена функция и естетика.
2023 / 56 / 2 / Архитектура и геодезия
В статията се изследват трите основни характеристики на високите сгради – функционална програма, носеща конструкция и композиция, в търсене на специфични отношения между тях и елементи на сградата, в които те се проявяват. Предложен е кратък исторически преглед на развитието на високите сгради – от възникването им до днес. Анализирани са примери от световната практика, които представят функцията, носещата конструкция и композиция, и превеса на някои от тях като определящ фактор при високите сгради в различни моменти от хода на тяхното историческо развитие. Систематизирани са и съществуващите класификации на високите сгради в аспекта на тези основни начала. Направен е опит за извеждане на начина, по който даден елемент, чрез наличието си и чрез собствената си структура, изразява характерна взаимна обвързаност между трите аспекта.
Разглежда се и се дефинира междинното пространство в еднофамилни къщи, което се намира в зоната между покрива и застроения обем на сградата или между покрива и терена. На базата на примери от японската архитектура, където жилищата са традиционно малки, се анализират приносите му за повишаване на качеството на обитаване в няколко аспекта: връзка с природната среда; контрол на интимитета и сигурността на дома; обогатяване на пространствата с функции. Аргументирано се подкрепя тезата за постигане на устойчива жилищна среда и архитектура с помощта на междинните пространства.
Динамичните и постоянно трансформиращи се условия на обитаване, труд, образование и отдих в локален и глобален мащаб изискват нов подход към планирането и проектирането на студентските общежития в България. Настоящата статия анализира добри практики и извежда основни принципи при проектирането на този тип сгради в градоустройствен, функционален и естетически аспект в контекста на съвременните изисквания за качествена среда за обитаване.
В статията са дефинирани малките жилищни форми и факторите, които днес налагат тяхното изграждане. Изведени са някои техни недостатъци, като основният фокус е върху проблемите на прилежащата среда и споделените за обитателите пространства и предизвикателствата при тяхното изграждане. Въз основа на разглеждането и систематизирането на част от опита в тази област са формулирани различни подходи и възможни решения за подобряването им – нещо изключително съществено, предвид маломерния размер на индивидуалните жилища, нарушената връзка на жилището с природата и околната среда и възникващите в резултат на това човешки потребности и проблеми.
Разглежда се влиянието на съвременните информационни технологии върху жилищната архитектура. Изследват се настъпилите промени в начина на проектиране и комуникация и се анализират новите възможности за съчетаване на ефикасните индустриализирани методи на строителство с индивидуализирани спрямо нуждите на обитателите архитектурни решения. Използването на генеративни методи на проектиране, роботизирани технологии на производство и иновативни строителни материали, е разгледано в контекста на възможностите за създаване на качествени, адаптивни и достъпни жилища.
Значението на Строително информационното моделиране – СИМ (BIM) е очевидно за днешната строителна индустрия. Предимствата от внедряването на СИМ се определят поради едновременните промени в целия модел, както в графиката, така и в цифровите данни, което от своя страна води до по-точни прогнози за бюджет и разходи. Предвид тези предимства е наложително образователните институции да интегрират СИМ в учебните си програми за подготовка на бъдещите специалисти. Може да се направи изводът, че прилагането на СИМ ще подобри строителните практики поради улесняването на междудисциплинарно сътрудничество по време на процеса на проектиране. СИМ изисква членовете на проектантския екип да познават добре компонентите на сградата, тъй като за разлика от конвенционалните 3D модели те следва да съдържат точна и пълна информация за изгражданата конструкция. Важно е началните курсове по СИМ при обучението да подчертават важността на придобиването на умения за проектиране и моделиране, преди обучаемите да се запознаят с аспекта на сътрудничество чрез СИМ. Тази статия има за цел да оцени и сподели опита ни от провеждането на първия курс по СИМ в архитектурно училище, както и да покаже начините, по които СИМ може да бъде допълнително разширен и интегриран в интердисциплинарни курсове.
Дългосрочният, планиран отдих като масово явление се заражда и развива от началото, и от средата, на ХХ век. Независимо от липсата на приемственост и опит българските архитекти успяват да реализират истински шедьоври, отличаващи се с контекстуалност и локална идентичност. Първите обновителни намеси в българските курорти в периода 2003 – 2010 г. могат да бъдат обобщени като неуспешни заради презастрояването, загубата на идентичност и липсата на цялостност в градоустройствените и архитектурните решения. Няколко реконструкции, извършени през последните пет години, в които е постигнат точният баланс между естетика и функция, без да бъде унищожен автентичният образ, дефинират правилните посоки в опазването и бъдещето на архитектурното ни наследство от близкото минало.
Трудно е да се проследи единна нишка на развитие на модерното течение в българската архитектура преди Втората световна война. Макар и с голяма условност, могат да се очертаят няколко групи творци. Те са изцяло формирани на базата на водещата линия в архитектурното им творчество в периода, тъй като към момента не са открити следи за някаква форма на идеологическа организираност на самите творци. Това групиране няма за цел да подчертае кои автори са „модерни“ и кои не, а по-скоро е опит да се оцени тяхното положение в една двуполюсна схема между авангардното и академичното. Така се цели да се обхване цялостната картина и многообразие на архитектурния модернизъм в България.
Законът за културното наследство (ЗКН), приет през 2009 г., изключи от регламентите понятието „паметник на културата“ и го замени от понятието „културна ценност“. В същото време, обаче, то е част от поредица международни документи, ратифицирани от България, и освен това присъства устойчиво както в експертната, така и в популярната лексика. Докладът анализира ефектите от тази понятийна трансформация, очертава породения от нея риск за опазване на културното наследство и прави мотивирано предложение за промяна на нормативната уредба у нас.
Чрез прилагане на холистичния подход е показано възможното съвместяване на целите и аспектите на устройственото планиране с тези на опазването на недвижимото културно наследство така, че от конфликтността на двете системи да се постигне хармонична интегрираност при създаването и прилагането на устройствените планове като ефективно работещи документи на пространственото развитие на териториите, каквото всъщност е тяхното предназначение. Теоретичните разсъждения са изведени в концептуално структурирани матрици и са дадени насоки за практическото им приложение в зависимост от спецификата на конкретните разработки. Разгледани са реални примери от изработени, процедирани и действащи устройствени планове, които демонстрират възможностите за практическо приложение на теоретичния концептуален модел. В разгледаните примери е приложен разработеният алгоритъм за съвместяване на двете системи – устройствено планиране и опазване на недвижимото културно наследство – и са демонстрирани възможностите, които неговото прилагане дава за устойчиво развитие на системата на недвижимото културно наследство с механизмите на устройственото планиране.
Преди Освобождението най-важна за Ботевград е главната търговска улица – чаршията, разположена по направлението на пътя от София за Плевен. През втората половина на ХХ в., когато центърът претърпява съществена трансформация, тази улица губи почти изцяло застрояването и значението си. Днес градът разполага с доста големи за своя мащаб сгради и обществени пространства. В същото време липсват изявени търговски улици, магазините и заведенията са разпръснати покрай твърде обширни пешеходни и озеленени зони. Статията проследява развитието на центъра в исторически план и разкрива произхода на днешните градоустройствени проблеми. Направен е анализ и оценка на отделните строителни намеси от втората половина на ХХ в. Обосновани са препоръки за бъдеща реконструкция на ботевградския център.
„Градски стандарт“ е инструмент за оценка и мониторинг, който си поставя за цел да въведе критерии, стъпващи върху измерими индикатори, така че да създаде максимална обективност. Възможностите му за употреба попадат в различни етапи от процеса на урбанистичното планиране и проектиране – анализ, оценка, целеполагане, създаване на конкретни решения, тяхното изпълнение и по-нататъшен живот. Опитът от прилагането му в практически казуси от урбанистичната среда на София в периода 2017 – 2022 г. поставя въпроси и предлага отговори относно доброто управление на градската среда чрез стандартизирана информация и показатели за оценка в единен подход. Това е основа за по-широко участие и овластяване в плуралистичен и прозрачен процес на вземане на решения относно градската среда.
Направен е сравнителен анализ на историческите градски центрове на Йоанина, Загреб, Любляна, Сараево, Крайова, Брашов с обособените през последните години широкоплощни пешеходни зони, споделени пространства и успокоени улици. Акцентира се върху начина на функциониране и организация на автомобилното движение и паркирането, обслужването с обществен транспорт, функционалния спектър на районите, дизайна на пространствата. На основата на тези анализи се правят изводи за ефективността и резултатите от тези трансформации. В разработката се прави кратък анализ и съпоставка на тези реализации с характеристиките и структурата на столицата ни и се представят различни варианти според обхвата и организацията на бъдещо силно транспортно успокояване на софийския център със значително увеличаване на пешеходните пространства и възможностите за различни форми на отдих и обслужване.
През второто десетилетие на 21 век автономният и свързан транспорт (ACT) се откроява като актуална тема в научния дебат върху бъдещето на градската мобилност. Очакванията са през следващото десетилетие въвеждането на ACT да окаже въздействие върху живота и развитието на градовете, като се отрази върху достъпа до пазара на труда и обществените блага, но и върху поведението, безопасността и качеството на живота на гражданите. Изследването на комплексното отражение на АСТ върху развитието и функционирането на градските системи е обект на продължаващо международно сътрудничество. Представени са основните урбанистични акценти в изследователския диалог, проведен в рамките на COST акция CA16222 (WISE-ACT, 2018 – 2022 г.), и са дискутирани относимостта на ACT към съвременния български контекст. Направени са изводи относно необходимостта от подробни интердисциплинни изследвания върху свързаните с АСТ характеристики на урбанистичните системи, наличността на адекватен експертен капацитет на местно и национално ниво и факторите, влияещи върху обществените нагласи към въвеждането на ACT.
Урбанистичното развитие на град София е свързано с казуси, дължащи се на различни предпоставки. Сред основните проблеми на териториалното планиране е преминаването от планова към пазарна икономика на държавното управление, както и последващите процеси, свързани с определяне на собствеността. Появяват се урбанистични предизвикателства във връзка с ефективното прилагане на устройствените планове и съответно – създаването на пълноценно развиващи се общности, в условията на европейските и световните тенденции към устойчиво градско развитие.
Развитието на производствените територии в град София значително се променя в условията на преход от планова към пазарна икономика. Промените в индустриалния сектор водят до появата на зони със затихващи или преустановени функции, които се нуждаят от съответните процеси на урбанистична конверсия. Същевременно, в градската среда се появяват нови производствени зони, след 1990 г., на базата на пазарни интереси, характеризиращи се с липса на ефективно устройствено планиране. Наблюдават се сериозни конфликти и несъответствия между съществуващата среда и предвижданията на новите устройствени разработки, които възпрепятстват перспективното развитие на тези територии в условията на компактния град.
Повечето български курорти по Черноморието и по-големите в планините страдат от непланомерно презастрояване, докато във вътрешността на страната има много неразработени места с туристически потенциал, които могат да се окажат предмет на инвеститорски и туристически интереси. В този контекст са анализирани научни материали и са направени допълнителни изследвания на автора за съотношението между териториите за разполагане на кемпери и каравани и за т.нар. статични места за настаняване. Регулирането на това съотношение може да създаде възможности на българските курорти като еластичност на материално-техническата база, по-добър климатичен баланс, по-малък риск от свръхтуризъм, по-голяма устойчивост на някои негативни външни влияния. Устройствените планове на териториите с туристически потенциал могат да бъдат използвани като инструмент за регулиране на описаното съотношение.
Замърсяването привлича широко внимание през последните години поради отрицателното си въздействие както върху живите системи, така и върху околната среда и климата. Проблемите със замърсяването идват от два основни аспекта: производство и липса на култура за изхвърляне и за почистване. Мобилните приложения все повече набират популярност като решения на различни социални проблеми и навлизат в ежедневието, а игровите симулации в образованието – като интерактивен и лесен начин за заучаване и запомняне. В този контекст е разгледан и авторовият проект ЕкоХънт – разработен така, че да съчетава двете полезни практики, за да реши проблема със замърсяването. Подчертават се ролята на геймификацията като метод за създаването на навик и отговорност на обществото за почистване на околната среда, както и процесите на адаптиране на този метод в практиката чрез мобилно приложение.
Цел на настоящата публикация е да сравни резултатите, получени от два метода на изравнение на Третата нивелация на България. Първият метод е параметрично изравнение на мрежата като свободна. Вторият метод е също параметрично изравнение на мрежата като свободна, но с поставяне на условието сумата от корекциите на приблизителните височини на възловите репери при изравнението да е равна на нула. За изходен репер и при двата варианта е приет възловият репер във Варна. Сравнението на резултатите от двете изравнения показва, че средните квадратни грешки на възловите репери, получени при втория вариант, са два пъти по-малки в сравнение със средните квадратни грешки, получени при изравнението без условие. При метод 1 е установено увеличаване на средните квадратни грешки на изравнените височини на възловите репери с отдалечаване от изходния репер. Такова поведение не се наблюдава при втория метод на изравнение на мрежата. При сравняване на абсолютните разлики в изравнените височини на възловите репери, получени от двата метода, е констатирано, че половината от тези разлики са по-големи от 10 mm, което е стойност, по-голяма от стойностите на средните квадратни грешки във височините на реперите, получени при метод 2.
Независимо от широкото използване на прецизната нивелация повече от 150 години, законите за натрупване на грешки в измерените превишения все още не са напълно изяснени. Счита се, че точността на нивелачните измервания е правопропорционална на квадратен корен на пронивелираното разстояние. Една от целите на този доклад е да покаже, че това схващане невинаги е вярно. Втората цел е да се покаже, че е възможно по-добро решение да бъде пропуснато в случай на автоматично приемане на класическите тежести. При използване на регресионен анализ е установено, че натрупването на грешки във Втората нивелация на Финландия по-добре се обяснява с натрупването на измерените превишения в нивелачните линии, отколкото с корен квадратен от тяхната дължина. Предвид от този факт е извършено изравнение на анализираната мрежа с използването на три различни вида тежести. За анализараната мрежа е установено, че вариантът с използването на класическите тежести в нивелацията води до статистически значимо по-големи средни квадратни грешки на възловите репери в сравнение с двата варианта на изравнение, базирани на тежести, обратно пропорционални на сумата на абсолютните стойности на секционните превишения.
Статията засяга проблематиката, свързана с използването на продукти, предоставяни от инфраструктурни мрежи за прецизно определяне на точки от геодезически мрежи. На реален обект, жп инфраструктура, са извършени геодезически измервания и е направена съпоставка на получените резултати с използването на различни продукти, предоставяни от инфраструктурни мрежи – RTK, VRinex и PPDATA. Целта е да се предложи методика, съчетана с подходящ инфраструктурен продукт, за постигане на качествен резултат от гледна точка на точност, надеждност, и не на последно място цена.
Важна част от задачите по геодезия и картография с национално значение са измерването на деклинацията и построяването на магнитен модел на Република България. Успешното изпълнение на тези дейности би било невъзможно без непрекъснатата регистрация на полето, извършвана в Геомагнитната обсерватория Панагюрище към Националния институт по геофизика, геодезия и география на БАН. Съвместно с Военно-географската служба на МО и Геодезическия факултет на УАСГ се осигурява научноизследователска, научно-приложна и експериментална подкрепа за осъществяване на измервания с висока точност и прецизно изчисляване на геодезическите координати и магнитната деклинация на националната мрежа от магнитни станции, разположени на територията на страната. Настоящата работа описва основните етапи в 85-годишната история на ГМО Панагюрище, дава информация за резултатите от периодичните измервания на секуларната мрежа и представя съвременните стойности на магнитното поле на територията на България, получени за епоха 2020.0.
Понастоящем самолетните навигационни системи използват съвременни електронни уреди за ориентиране, но въпреки това магнитните компаси остават важна част от резервните им системи за сигурност. Инфраструктурата на всяко голямо летище трябва да разполага със специални площадки, на които се извършва настройка на самолетните компаси. Това е свързано с прецизно определяне на посоката на магнитния север, изискващо подобен тип площадки да се намират в условията на несмутено магнитно поле. Настоящата работа описва методологията и резултатите от геодезично и геомагнитно проучване, проведено на летище София за изследване на пригодността на подобна площадка за калибриране на компасните системи на самолети. Трасирана е геодезична мрежа и са направени измервания на големината на тоталния интензитет на вектора на геомагнитното поле и магнитната деклинация. В резултат на това е определена подходящата зона за извършване на калибрационни процедури и са очертани основните магнитни смутители в района на площадката.
Обучението по специалност геодезия в Геодезически факултет при УАСГ има 80- годишна история. Самият факт, че тази специалност е една от двете специалности, положили началото на висшето техническо образование в България, е достатъчен, за да се разбере и оцени мястото, ролята и значението на науките геодезия и картография за страната. Като единствен факултет по рода си в страната, Геодезическият факултет при УАСГ изпълнява мисията си да подготвя можещи и знаещи инженери по Геодезия. Тази статия има за цел да направи кратка ретроспекция за началото, миналото, настоящето и основните бъдещи насоки на обучението по специалност геодезия в Геодезическия факултет при УАСГ, като специалност от двете регулирани професии „Инженер в геодезията, картографията и кадастъра“ и „Инженер в инвестиционното проектиране“.
Катедра „Геодезия и геоинформатика“ е наследник на катедра „Геодезия и астрономия“, която е една от петте катедри, с които със закон през 1942 г. се създава Висшето техническо училище (ВТУ) в България. Публикацията представя накратко първите години на ВТУ и възникването на висшето геодезическо образование в България, а после и развитието ѝ като специалност и катедра в новосъздадената Държавна политехника през 1945 г. След обособяването на Инженерно-строителния институт (ИСИ) през 1953 г. е проследено мястото на катедра „Геодезия“ в новосъздадения Геодезически факултет в ИСИ и в следващите му последователни промени на Висшия инженерно-строителен институт (ВИСИ), Висшия институт за архитектура и строителство (ВИАС) и Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ). Статията коментира връзката на настоящата катедра „Геодезия и геоинформатика“ с началото на създаването на специалността геодезия и Геодезическия факултет в България до 2022 г. Имената на ректори, декани, ръководители на катедри и преподаватели, които се споменават, са посочени хронологично и с достигнатите от тях най-високи научни степени и академични длъжности. Целта на авторите е да се представи, доколкото е възможно, историята на катедрата, за да не остане тя непозната за идните поколения през годините.
В статията е представена кратката история на катедра „Приложна геодезия“ към Геодезическия факултет на Университет по архитектура, строителство и геодезия, актуалното състояние, развитието и постигнатите резултати в периода 2012 – 2022 година. Обръща се внимание на дейността на катедрата по отношение на обучението на студентите и практическите занимания с тях, развитието на кадровия състав, научната и международна дейност.
Представени са издадените книги, представляващи дигитални и аналогови системи от монографии на Приложната геодезия – част 1 Инженерна геодезия. Тя обобщава съвременните проблеми на строителството, архитектурата, устройството на територията и мястото, и ролята на геодезията – Инженерната геодезия – при тяхното реализиране. По този начин, за първи път, строителната дейност, архитектурата, устройството на територията и Инженерната геодезия са изложени заедно по същество. Изложението е от интердисциплинарна позиция, включва Инженерната геодезия като неотменен елемент на тази комплексна дейност, в която безспорна роля имат и други специалисти. Представени са обхватът, обемът, поделянето, структурата и съдържанието на отделните книги по въпроса. Направен е обобщен преглед, анализ и оценка на литературата в областта на Инженерната геодезия. Изложени са оригиналните решения в системите от монографии и съответната обобщена комплексна литература. Практически, книгите са системи от монографии и са едно дигитално цяло с обем от 2870 компютърни страници, с единна номерация на съдържание, текст, формули, фигури, таблици и литература. Аналоговото издание обхваща 5 книги. Посочени са източниците с отделните рецензии и обобщена оценка на рецензентите. Тук конкретно това на един от тях.
Човечеството винаги е изпитвало необходимост от надеждни данни за вселената, в която живеем и се развиваме като вид. Статията има за цел да представи мястото, ролята и значението на геодезията и геоинформационните технологии, както и на инженерите по геодезия в ерата на актуалната към момента четвърта индустриална революция. Представени са актуалните към момента две парадигми (вкл. дефиниции), имащи отношение към разглежданата проблематика – строително информационно моделиране и цифров двойник. Предвид текущата ера на четвъртата индустриална революция е представена и новата парадигма, която ще има отношение в най-близкото бъдеще към разглежданата проблематика – инфраструктурата за геопространствени знания. Статията изчерпателно посочва какво точно осигуряват геодезията и геоинформационните технологии на трите парадигми (необходимо, достатъчно и реализиращи условия), както и мястото, ролята и значението на 5-мерното пространствено моделиране, необходимостта от преминаване към позоваване на стандарти в нормативните актове в технологичната област, т.е. стандартизацията, както и другите важни аспекти на тази стандартизация, които подлежат на уточняване.
За коректното функциониране на една съвременна геоинформационна система са необходими фундаменталните елементи концептуализация, стандартизация, систематизация и автоматизация, работещи в унисон. Целта на статията е да демонстрира подход, в който след етапа на концептуално моделиране на Геоинформационна система на пътнотранспортните произшествия, резултатният концептуален модел се използва автоматизирано и еднократно за преминаване към физическа реализация на системата на базата на международната стандартизация. В основата на разработката лежи подходът на ISO Technical Committee 211 – Geographic information/Geomatics за концептуално моделиране и обмен на геоинформация, съчетан със система за класификация и кодиране, като използваната класификация е въз основа на нормативната уредба на Р България. Резултатът е осигуряване на структурата на всички елементи и атрибути с типовете им данни, генерирани в концептуалния модел на приложното му ниво, което прави възможно тяхното имплементиране в системата под формата на създаден класификатор и последващо кодиране в независима от системата структура от данни, подходяща за съхранение и обмен. Като извод се дефинира, че автоматизираното и унифицирано транспониране във функционален физически модел за анализ на пътнотранспортни произшествия на основата на международни стандарти за геоинформация е важен етап от цялостната разработка на геоинформационната система, който от своя страна е част от коректното отговаряне на съвременните изисквания за качествени геоданни и услугите с тях.
Статията има за цел да представи геодезическите дейности при създаването и поддържането в актуално състояние на специализираните карти и регистри на морските плажове на Република България. За целта е направен анализ на технологичните процеси и дейности на геодезиста, съгласно Закон за устройство на Черноморското крайбрежие и Наредба № 1 за създаването и поддържането на специализираните карти и регистри. Изследването е фокусирано върху актуалните нормативни актове и геодезически технологии за създаване и актуализиране на специализираните карти и регистри. Въз основа на анализа са направени обобщения и изводи за приложимостта на актуални геодезически технологии и нормативната уредба.
Сплеснатият елипсоид се използва като второ приближение на Земята в геодезическата наука и практика. Целта на настоящия доклад е да се представи графично това ротационно тяло за създаване на по-ярка пространствена представа у студентите. Това ще бъде от полза при изучаването на дисциплината Елипсоидна геодезия. Като оптимален проекционен метод за тази задача намираме увеличената ортогонална изометрия. За разлика от монжовата проекция, аксонометрията онагледява много по-ясно тримерни обекти, а в сравнение, в перспектива проектирането е значително по-трудоемко. Ще бъдат онагледени елементи като меридиани и паралели. При проектирането на сплеснатия елипсоид в изометрия основната трудност е намирането на контура. За целта ще бъдат приложени някои факти от изследването на диференцируеми функции.
Основната цел при строителството на високи сгради и съоръжения е да се изградят с точност, която да осигури спазване на геометричните параметри на проекта, изискванията на строителните норми, нормативните актове и държавни стандарти. Точната и навременна информация за състоянието на дадена структура е изключително ценна. Способността за откриване и реагиране на потенциални проблеми, преди те да се развият, помага за намаляване на разходите и предотвратяването им овреме. Настоящата статия разглежда фактори, които биха повлияли при строителството на небостъргачи и чрез какви инструменти и методи могат да се елиминират. Разглеждат се методи за трасиране на точки и как да се повиши точността при полагането им на терен.
Автомобилният механизиран мост ТММ-3М е едно от основните средства, организирани от армията за преодоляване на разрушителните ефекти върху техническата инфраструктура, причинени от природни бедствия. Изпълнението на механизирани мостове в граждански условия изисква прилагането на съвременни геодезически технологии и средства за инструментално и практическо осигуряване. Характерна особеност при автомобилните механизирани мостове е начупената линия на горния пояс на горното строене. Нарушеният профил и вследствие на това затрудненият обзор оказват негативно психологическо въздействие върху водачите на МПС и водят до намаляване на пропускателната способност на моста. Честото регулиране на височината на опорите не винаги е възможна, тъй като е свързано със спиране на движението по моста. Това налага анализ на разликите в стойностите на наклоните за различни направления при последователни звена от моста. Тази статия представя критерий за безопасна експлоатация в граждански условия на механизиран мост при възможен начупен профил, базиран на средствата за вертикално планиране.
Текущата разработка има за цел да представи дейностите по част Геодезия, към проекта „Мултидисциплинарно решение за обновяване на УСБ „Веринско“, към УАСГ“. Извършени са няколко заснемания с различна геодезическа техника, включващи: класическа снимка по полярен метод, за създаване на цифрови модели на терена и ситуацията на базата, заснемане на част от сградния фонд чрез наземен лазерен скенер и сканираща тотална станция, използване на безпилотна летателна система за допълване на цифровите модели, както и заснемане с глобални навигационни спътникови системи. Направени са сравнения и анализи за точността и приложението на различните технологии.
В статията са разгледани методите за картиране на бреговата зона, които са пряко свързани с откриването на недвижими културни ценности, също така и видовете археологически проучвания и методиката им при подводни обекти. Изяснени са специфичните особености на черноморския басейн, които са основна предпоставка за откриване на археологически находки. Представени са възможностите за използване на географски информационни системи за документиране, управление и опазване на културни ценности.
В публикацията е разгледана накратко същността и предимствата на наземното лазерно сканиране като метод за набиране на пространствени данни. Технологията на наземното лазерно сканиране е обект на научни изследвания през последните десетилетия в множество научни и приложни области като геодезия, строителство, архитектура и други. Описана е възможността за създаване на тримерен модел на сгради, като са използвани различни технологии за получаване на пространствени данни. За обхвата на задачата е избран офис център „България 2000“, разположен в силно урбанизираната част на район „Лозенец“, град София. За създаването на модела са извършени класически геодезически измервания с тотална станция и наземно лазерно сканиране (НЛС). Направена е съпоставка на получените модели, като резултатите от нея показват предимствата на наземното лазерно сканиране, а именно голям обхват, висока точност, бързо получаване на данни и високо ниво на детайлност.
В публикацията е разгледана накратко същността и предимствата на безпилотните летателни апарати като метод за набиране на пространствени данни. Методът е обект на научни изследвания през последните десетилетия в множество научни и приложни области като геодезия, кадастър, архитектура, изграждане на инфраструктурни обекти и съоръжения, селскостопански дейности, културно-историческо наследство и други. Описана е възможността за създаване на тримерен модел на сгради, като са използвани различни технологии за получаване на пространствени данни. За обхвата на задачата е избран офис център „България 2000“, разположен в силно урбанизираната част на район „Лозенец“, град София. За създаването на модела са извършени класически геодезически измервания с тотална станция и въздушно заснемане с безпилотен летателен апарат. Направена е съпоставка на получените модели, като резултатите от нея показват предимствата на безпилотните летателни апарати, а именно голям обхват, бързо набиране и обработка на данните.
В статията са разгледани общите принципи при изработване на картограма на земните маси, както и обхватът, целите и важността на картограмата в инвестиционното проектиране. Обръща се внимание на количествената сметка, нейното значение и нужди от информацията, която предоставя. Анализирани са различните методи за изработване на картограма на земните маси и техните предимства и недостатъци при различни проекти. Засегната е точността при изработване на картограмата на земните маси. Представен е съвременен, към този момент, метод за автоматизиране на процеса за изработване на картограма на земните маси и количествена сметка.
С европейските тенденции за развитие на населени места, в които пешеходното движение и неговите нужди са с приоритет пред автомобилното, изграждането на повдигнати кръстовища започва все повече да се предпочита при благоустрояването на градската среда. В чужбина от години тези кръстовища са широко разпространени, тъй като осигуряват безопасно пешеходно преминаване и забавяне на скоростта на автомобилното движение в зоната на уличните кръстовища. В тази статия са разгледани изискванията и условията за тяхното проектиране и изграждане, предимствата и недостатъците им, както и тенденциите за ползването им у нас, като основно внимание е обърнато върху височинното проектиране на кръстовищата и изискванията, касаещи вертикалното планиране и отводняването.
В статията са разгледани въпроси, касаещи точността на определяне на залетите площи и завирените обеми на водохранилища, вследствие от влиянието на кривата на подпора. Разгледани са основни хидравлични формули за изчисляване на големината на подпора и е анализирана възможността за тяхното приложение. Изтъкнат е единственият надежден начин за определяне на кривата на подпора, а именно чрез прецизна геометрична нивелация. Предложен е метод на GPS нивелацията, като експериментално е изследвана пригодността му за определяне големината на подпора. Предложен е критерий за оценка на влиянието на кривата на подпора върху завирените обеми и са направени препоръки за условията на измерване, при които кривата на подпора е незначителна и не оказва съществено влияние при определяне на завирените обеми и залeтите площи.
В настоящото изследване е представено създаването на уеб базирана ГИС система за достъп и справки за продажби и отдаване под наем на недвижими имоти, която включва кадастрални и други данни. Дадена е обща информация за географските информационни системи, разгледани са основните принципи при изграждането им, основните им компоненти, типовете данни. Разгледани са също и нормативно установените норми за сделки с имоти, които са обекти от кадастъра по смисъла на ЗКИР. Разработена е концепция за реализиране на ГИС, която включва описание на обектите, на координатните системи, на използваните програмни продукти, езици и библиотеки и на необходимата функционалност. Създадена е реализация на ГИС базираната система за достъп и справки с данни за продажби и отдаване под наем на недвижими имоти, която е разработена изцяло въз основа на представения концептуален модел.
България се намира в регион, който е засегнат от изменението на климата. Това се изразява основно в повишаване на температурата и количествата валежи. Рисковете, свързани с изменението на климата, могат да доведат до различни природни бедствия, засягайки икономическия растеж и благосъстоянието на национално ниво. В настоящото изследване се разглежда възможността ГИС да се прилагат като инструмент за извеждане на модели и определяне на тенденциите в изменението на климата за територията на страната, на база анализ на различните климатични фактори и елементи. За създаването на модела са използвани данни от метеорологичните станции за територията на страната, а също и данни за релеф на терена, населени места и други. Направена е съпоставка по години за периода след 2000 г. до момента и са изведени основните тенденции в измененията.
Статията е посветена на споделеното работно пространство – нова тенденция за развитие на офис средата. Представени са различни класификации на видовете споделени офис пространства, главните им предимства пред традиционните офиси, основните групи обитатели на гъвкавата работна среда и техните нужди. Очертани са фазите на изграждане на самоустойчиво сътрудничество в споделената общност. Направен е преглед на развитието на тази съвременна офис тенденция в световен мащаб и на територията на Република България. Разгледани са наемните цени на работно място в столицата и в някои градове в страната.
Настоящият доклад разглежда законовата възможност за устройствено планиране на неурегулирани поземлени имоти и за територии с неприложена първа регулация по предходен подробен устройствен план, по реда на чл. 16 от ЗУТ. Нормата позволява да бъдат определени необходимите площи за изграждане на обекти на зелената система, на социалната и на техническата инфраструктура, като за осигуряването им собствениците на недвижимите имоти, попадащи в обхвата на проекта, прехвърлят до 25 % от площта на имотите си безвъзмездно на общината. Във фокуса на изследването са възможните стойности на този коефициент на редукция към площта на имотите. За целта са анализирани законовите условия и устройствената практика за неговото определяне. На базата на конкретни примери, количествени и качествени разчети са формулирани изводи и препоръки за избор на оптимален размер на корекционния коефициент на редукция.
Изследването е ограничено до материалните движими и недвижими културни ценности, които попадат в границите на поземлен имот или в построена в него сграда – частна собственост. Посочва се правният режим на различни категории културни ценности: археологически обекти и сгради – паметници на културата. Разглежда се нормативната уредба по установяване, регистрация и опазване на обектите – материални културни ценности. На тази основа са формулирани основните задължения на собственика на поземления имот, в който са открити археологични находки, или който притежава движими вещи – културна ценност. Внимание се отделя на възможностите за използване и управление на културното наследство от тези категории. Засегнати са актуални въпроси, свързани с реални правни спорове в разглежданата област на правно регулиране.
Параметрите на земеделската техника са основен фактор за земеустройствено проектиране на ниво стопанство. Целта на настоящата работа е да се изследва влиянието на параметрите на използваната у нас земеделска техника върху оразмеряването на някои устройствени елементи на територията на нивите – полетата на полските сеитбообращения. Сравнено е влиянието на параметрите на висок и среден клас земеделска техника (сеялки, пръскачки и торачки), съответно при нулеви и конвенционални обработки на почвата върху площните и линейните характеристики на полетата. Чрез прилагане на еднофакторен и многофакторен регресионен анализ при обработка на данни от четири устройствени решения за нивите на стопанство в Северозападна България са установени нови размери в съответствие със съвременната високопроизводителна земеделска техника: площ на поле до 180 ha, работна дължина на поле до 1300 m и съотношение на страните на полето до 12:1. При тези характеристики се подобрява икономическият и екологичният ефект от обработката на почвата. Препоръчано е актуализиране на стандартите за земеустройствено проектиране.
Мониторингът на поразените от пожари площи може лесно да се извърши с помощта на сателитни многоканални изображения. Приложеният метод за изследване на горски пожари се основава на анализа на многоканални сателитни изображения, разликите в отразяващата способност на терена и използването на индекси за подчертаване на разликите между зони със здрава растителност и опожарени площи, като се вземат предвид техните различни сигнатури. За целите на изследването са използвани софтуери с отворен код – SNAP, QGIS и GOOGLE EARTH PRO и изображения от Sentinel- 2 с канали в зеления, червения, близкия инфрачервен и късовълновия инфрачервен диапазон. Технологичната схема на работа включва: изменение на честотата на дискретизация, прилагане на облачна и водна маска, чрез използване на NDWI, прилагане на нормиран индекс за пораженията от пожар (NBR), нормиран разликов индекс за пораженията от пожар (dNBR), избор на проекция и експортиране в желан формат. За проверка на състоянието на екосистемата след пожара е приложен нормиран разликов вегетационен индекс (NDVI). В резултат на проучването се получават размерът на площта, засегната от горския пожар, и липса/наличие на залесителни процедури на засегнатата територия за определен период от време.
За създаването на тримерни модели на архитектурни обекти е използван ръчен 3D скенер EINSCAN Н, базиран на хибридна технология. Технологията включва използването на структурирана светлинна от LED и невидима инфрачервена светлина в едно устройство, както и вградена цветна камера. Приложената методика осигурява надеждно документиране на различни обекти, позволява безопасен и удобен процес на сканиране и предоставя висококачествени пълноцветни 3D данни, готови за употреба за минути. Извършени са експерименти със сканиране на обекти с различни текстури, материали и геометрия с цел постигане на оптимални резултати при заснемането и формирането на 3D модели.