2019 / 52 / S1 / Конференции
През последното столетие човекът започва активно да въздейства върху устойчивостта на склоновете в Искърския пролом. Разгледана е разнообразната човешка дейност, включваща строителство на линейни инфраструктурни съоръжения, разрастване на населените места, дейност, изграждане на водноелектрически централи и депониране на отпадъци. Анализирано е влиянието им върху релефа, напрегнатото състояние на масива, режима на подземните и повърхностните води, ерозионните и акумулационните процеси в речното корито. Дадени са примери за проявени опасни явления в района през последните години. Осъществената и продължаващата техногенна намеса предизвиква или съществено допринася за активизация на склоновите процеси.
Пайа Лебар Скуеър е 14-етажна многофункционална сграда в град Сингапур. Направен е задълбочен анализ на геотехническите условия за определяне на взаимодействието на конструкцията със земната основа. Подробно са анализирани резултатите за носимоспособност на единични пилоти от аналитични и числени решения, адаптирани към националните приложения по Еврокод 7 на България и Сингапур. Информацията от геоложките проучвания и от направените пробни изпитвания дават възможност за разработване на сложни числени модели. В непосредствена близост до сградата преминават два лъча на метро (подземен тунел от изток и надземен виадукт от юг), което се явява решаващ фактор при проектиране на укрепването на строителния изкоп.
Представен е методът за подобряване на механичните параметри на земната основа чрез импулсно уплътняване. Възприетият подход е демонстриран чрез практически пример – еднофамилна къща в кв. Горна баня (гр. София). Статията описва спецификата на геоложките условия, наложили избора на технологията, като специално внимание е обърнато върху параметрите на използваната механизация и количественото и качественото остойностяване на постигнатия ефект от уплътняването.
Съществува голям набор от конститутивни модели, чието използване в изчислителните модели води до получаването на различни деформации. Това се дължи на факта, че моделите отчитат до определена степен различни геоложки фактори. Целта на настоящата статия е да се съпоставят различните модели, за да може да се направи преценка, кой следва да бъде използван за определяне на деформациите в конкретна задача. Това ще помогне за получаване на данни по време на геотехническите анализи и съответно изчисление на геотехническите съоръжения. В конкретния случай, ще се сравнят деформациите под ивичен фундамент, като се използват базови геометрични и почвени параметри.
В настоящата статия са разгледани и са анализирани някои случаи на несъответствие между регламенти на действащи технически документи в Р България и основни геометрични, физични и специфики, свързани с щамповото изпитване (изпитване с кръгла натискова плоча) на зона А от конструкцията на земното тяло на пътя. Описани са конкретни положения, които дават основание на автора да заключи, че усилването на почвени пластове от зона А с геомрежи не може и не трябва да бъде определяно, доказвано и оценявано посредством регламентираното у нас щампово изпитване. В процеса на разглеждане на проблема се установява и некоректност във възприетото понятие „усилване“ на земна основа, което по своята същност се отнася до крайно гранично състояние, а земната основа при пътищата, респ. пътните се оразмерява за дълготрайност, която в духа на Еврокод 7 спада към експлоатационно гранично състояние. В статията са отразени тези и някои други проблеми, открити при прилагането на вече крайно остарели подходи за оразмеряване на пътни настилки и изпитване на „усилването“ на земната основа под тях.
Изследването чрез числен модел е една първа стъпка към изчислението на това, колко енергия може да се извлече от насипите и дали това би било достатъчно за частично или пълно отопление на пътища или сгради. Топлотехническите почвени параметри, използвани в изследването, са взети от досегашни проучвания на почвите. Първоначалните вариации, наблюдавани в модела, са неговите характеристики като големина на мрежата, температура на колекторите, коефициент на топлопроводимост и др. На базата на тези величини се правят вариации за броя на слоевете и броя на колекторите. Тези проучвания показват някои важни качествени и количествени връзки, описващи извличането на топлината от насипи.
В статията се изследва преместването на единични фундаменти в песъчливи и песъчливо-глинести почви, като се отчита влиянието на коравината на фундамента. Анализът се осъществява чрез следните материални модели – Mohr-Coulomb (MC), Hardening Soil (HSM), Hardening Soil Small (HSS) като за целта е приложен софтуерът по крайни елементи Plaxis 2D.
Заздравяването на земната основа под съществуващи фундаменти е един от основните проблеми на съвременното геотехническо инженерство. Редица фактори могат да причинят повреда в сгради и съоръжения с висока обществена значимост, чието решаване често пъти е възможно само чрез подобряване на свойствата на земната основа чрез инжектиране на разтвори под високо или ниско налягане. Друга сфера, в която инжектирането намира широко приложение, е тунелното строителство. В настоящата статия са представени основните принципи и методи при инжектиране под ниско налягане. Разгледани са предимствата и недостатъците им, както и областите на приложение.
Инжектирането на разтвори в почвата подобрява носещата способност, ограничава деформациите и намалява значително водопропускливостта ѝ. В инженерната практика съществуват редица методи за инжектиране с високо или ниско налягане, при това с различни разтвори като смоли, глини, битуми, цименти и др. В настоящата статия са представени основните изисквания и свойства на циментовите разтвори, влияещи върху инжектирането за заздравяване на земната основа.
В публикацията са представени различни причини и фактори, водещи до реализиране на дефекти, повреди и аварийни състояния при мостовите конструкции. Разгледани са примери за локални повреди, които не водят до разрушение към даден момент. Специално внимание е отделено на стоманените връхни конструкции за мостове. Разгледани са някои примери за аварии на мостови конструкции от нашата и световната практика. Анализират се причините, възможните действия и значението на системите за управление на мостове с оглед на минимизиране на риска от достигане на аварийни състояния.
По една част от надлезите над автомобилни пътища в България се наблюдават повреди на връхните конструкции от удари от превозни средства. Те биха могли да се намалят, като се предприемат мерки за обозначаване на наличната височина под съоръженията и се въведат допълнителни мероприятия за ограничаване на преминаването на извънгабаритни автомобили. Разглеждат се основните изисквания на нормативните документи към осигуряване на необходимите светли габарити и се дават препоръки към подобряване на състоянието им.
Липсата на Наредба за проектиране на мостове в България позволява при избора на геометричното решение да се използват доводи, които понякога водят до не много добри резултати. Много често проектантът и/или строителят предлагат конструкции, които са удобни (лесни) за тях, но не са подходящи за конкретния обект. Това се отнася както за първоначалните разходи по изпълнение на мостовете, така и за поддръжката им по време на експлоатацията и при ремонти и реконструкции. Разглеждат се някои аспекти на геометричното решение, които е добре да бъдат отчитани при концептуалното проектиране на съоръженията. Повечето от тях са чисто конструктивни, но някои биха повлияли и на проектите по част Пътна, в зоната на мостовете. Освен българският опит, е анализирана и практиката в други държави, които са значително в тази сфера, и които са регламентирали процеса на концептуалното проектиране и геометричното оформяна на мостовете.
Поради необходимостта от постоянна поддръжка, при усилване и възстановяване на голяма част от мостовете е необходимо да се използват все якостни материали за постигане на ефективност и дълготрайност. В статията е направен анализ за приложението на бетон, като усилващ материал. Направен е анализ на разработените теоретични модели и на прилагането на текстилно-армирания бетон, като са разгледани резултатите от някои проведени експерименти и примери на усилени мостови конструкции с този материал.
Статията представя подробна информация за първия проектиран, построен и въведен в експлоатация, комбиниран мост с кутиеобразно сечение в България. Основно внимание в нея е отделено на връхната конструкция на моста, като е описан и методът на монтаж. В заключение са представени някои подробности от проекта за изпитване на съоръжението, с цел въвеждането му в експлоатация, както и сравнителен анализ с числен модел.
Статията представя подробна информация за първия проектиран, построен и въведен в експлоатация, пешеходен стоманен вантов мост в България. Основно внимание в нея е отделено на връхната конструкция на моста, като е описан и методът на монтаж. В заключение са представени някои подробности от проекта за изпитване на вантите и на съоръжението, с цел въвеждането му в експлоатация.
Фокусът на изследванията е върху водосбор с изградени язовири. Докладът има за цел да обърне внимание върху нужните хидроложки и хидравлични изследвания в услуга на аварийното планиране и готовност в такива водосбори. Предложена е концепция за offline система за анализ и оценка на опасността от наводнение във водосбор с нарушен отток. Изградена е върху три стълба на анализ 1) хидроложко моделиране за определяне на максимални водни количества и обеми на високи вълни във функция от валежа; 2) оценка на ретензията през всеки язовир с отчитане на превишение на прагове за преливане или разрушаване на язовирните стени. В резултат, определяне на притока в долното течение в зависимост от превишаването на съответен праг; 3) оценка на критични прагове за водни количества (респективно водни нива) в населени места под заплаха от наводнение; съпоставяне на възможния приток от сумарен валеж с продължителност 24 h с определените критични прагове в населените места и вземане на решение за оперативни действия. Извършено е тестване на подхода във водосбор с изградени осем малки и един голям язовир в условия на липса на хидрометрични, дъждомерни станции и нивомери в язовирите. Изследванията се основават на комбинираното приложение на две утвърдени в България методики – 1) Методика за оценка на максималния отток на реките в Р България, предлагаща регионализация на валежа и на отточните характеристики на водосбори с недостатъчно данни от измервания и 2) Методика за оценка на заплахата и риска от наводнение с указания за оценка на влиянието от разрушаването на язовирни стени. В заключение се очертава ползата от offline прогноза и предупреждение във водосбори с бърза реакция и се набелязват допълнителни изследвания за надграждане и подобряване на предлаганата концепция.
Тази статия третира прогнози за изменението на речния отток в различни времеви рамки в резултат на промени на климата в България. Несигурността в прогнозите за промени в подхранването на повърхностните води, присъща на задачата, води до значителни трудности при постигането на категорични заключения. Анализите са извършени върху солидна методологична основа, като се изучава всеки проблем от различни ъгли и се използват различни данни и хипотези. Използвани са три метода: тренд анализ, сценариен анализ и “Trading Space for Time” метод. Докато анализът на тенденциите се основава на данни, анализът на сценариите се концентрира предимно върху процеса на моделиране. Анализът на сценариите въвежда несигурността по два основни начина – първо, чрез хипотезата за климатичен сценарий, и второ, при прехвърлянето на данни от климатичния модел в модела на повърхностния отток. От своя страна тренд анализът поставя под въпрос прогнозата (екстраполацията) на тенденциите върху бъдещ период, тъй като получената тенденция по своята същност зависи от референтната времева рамка. Тези несигурности, както и задачата за анализиране на регионалната чувствителност към изменението на климата, мотивират използването на метода “Trading Space for Time”, т.е. замяна на времето с пространство, който се основава на пространствените характеристики на речния басейн. По отношение на моделни хипотези и използване на данни, “Trading Space for Time” е близо както до тренд анализа, така и до анализа на сценарии, с който е близък. Това го прави полезно допълнение и инструмент за тестване на надеждността на получените резултати.
Индустриалното наследство на Франция, разглеждано като неразделна част от културното наследство, запазва знанието и паметта на индустриалните проявления. Въпреки късното осъзнаване на важността за неговото опазване, възстановяване и адаптиране, в последните десетилетия във Франция се реализират редица проекти, които доказват предимствата и положителния социален ефект от правилната намеса в обектите, представляващи индустриално наследство.
Православният храм „Свети Никола“ е част от комплекса на едноименния скит, който е към Троянската ставропигиална света обител „Успение Богородично“ в регион Централен Балкан, Р България. Обектът е недвижима културна ценност по вид „архитектурно-строителен, исторически и художествен“ от период „възрожденски“ с категория „национално значение“. Предмет на изложението са архитектурните аспекти при подготовката и изпълнението на консервацията и реставрацията, реконструкцията и основния ремонт на църковната сграда при определения статут и конкретното ѝ състояние. Прилагането на цялостен научен подход и спазването на ясно определена методология при архитектурната намеса е основа на устойчива концепция за опазване, експониране и социализация на обекта на материалното недвижимо наследство.
В настоящата разработка се разглеждат сградите, при чието изпълнение е използван кирпич и са представени резултатите от извършени теренни проучвания в систематизиран вид. На първо място е изведена класификация на тези сгради, състояща се от четири класификационни групи. Във втора част на изследването е представена систематизация на прилаганите в традиционната българска практика планови схеми на сградите с безскелетна конструктивна система, с носещи зидани стени от кирпич. Систематизацията е съставена на база брой помещения, като в нея са включени сгради от различни функционални групи и с различна етажност.
В района на град Троян има много ценни примери на архитектурното ни наследство, но една не малка част от тях не са достатъчно социализирани и не са положени достатъчни усилия за тяхното възстановяване, поддържане и адаптиране в съвременните условия. Познаването на особеностите в градоустройствен и архитектурен аспект на значими примери от епохата на Възраждането би допринесло за тяхното интегриране в съвременния живот на града.
Докладът предлага поглед към темата за строителните материали и техники във възрожденската архитектура на Централен Балкан. Ще се разгледат причините за подбора им и постигнатата чрез тях енергийна ефективност. С използването на подходящи примери ще бъде представена строителната практика в района на Троян и околните селища. Изследването предполага събирането и доказването на прилики и отлики в традиционното строителство, предвид географското ситуиране, големината на населените места и поминъка.
Изследвана и доказана е приложимостта на строителството с дървесина в България от гледна точка на наличните ресурси и нормативна уредба. Систематизирани са технологичните нововъведения, които са определящи за съвременните дървени конструкции. Направена е детайлна класификация на конструктивните системи за етажни сгради, отчитаща геометричните характеристики и вида на действие на вертикалните и хоризонталните конструктивни елементи. Определени са водещите архитектурни, конструктивни и строителни концепции в съвременното строителство с дървесина.
Строителите в епохата на Възраждането са използвали относително ограничен набор от материали, които, прилагани по адекватен начин в строителните технологии, са създавали жилища, съответстващи на специфичната географска локация, като едновременно с това са били и част от типичната национална архитектура. Старите майстори са познавали и прилагали основните принципи на устойчивата архитектура и енергийната ефективност. Авторът предлага извода, че използването на модерните технологии за устойчива архитектура и постигане на енергийна ефективност могат да бъдат обогатени с опита от отдавна установени, но забравени практики от традиционното архитектурно наследство.
Идеята за устойчивост е неразривно свързана с необходимостта от фокусиране върху реновациите. В България тази идея често е неразбрана и много от проектите не отговарят на това предизвикателство. Сградата на Централната минерална баня, над която тегне угрозата да се разруши, е не само „акупунктурна точка“ на София, но и въплъщение на много архитектурни и градоустройствени проблеми. Тя има възможността да бъде жива архитектура.
Проследява се мястото и ролята на проблематиката на средата за труд в тематичния обхват на катедра „Промишлени и аграрни сгради“ чрез преглед на развитието на тази област от архитектурата на индустриалните сгради като обхват и съдържание в последните 30 години. Разглежда се присъствието на тази тема в различните дейности на катедрата: – научноизследователски разработки; – лекционни курсове и учебни проекти; – практически реализации на членове на катедрата; – научни публикации. Формулирани са изводи и са набелязани насоки за бъдещо развитие на тази проблематика в контекста на изискванията на устойчивата архитектура. Набелязани са конкретни мерки за постигане на поставените цели.
В контекста на принципите на устойчивото развитие, от ключово значение в концепциите за сградите в индустриалния сектор са екологосъобразните технологии, екоиновациите и устойчивото производство, основано на екологично поведение на предприятията. Като базови характеристики на технологичния производствен процес те са основен фактор за архитектурното решение. В статията се анализира тяхното отражение в прилагането на комплексни проектантски и строителни подходи. Очертани са отличителни аспекти на мерките за приложение, съобразно критериите на устойчивата архитектура при изграждането на производствените сгради.
Представеният доклад е част от проучванията и анализите в рамките на проект „Потенциал за ревитализация на индустриални сгради в малки населени места в Република България“ към Център за научни изследвания и проектиране, УАСГ, под ръководството на автора. Чрез проведени изследвания на конкретни населени места на територията на България е систематизирана актуална информация, отнасяща се към развитието на индустрията на различни малки населени места в зависимост от тяхното географско местоположение и природни дадености. Изведени са основни насоки в процесите на ревитализацията на неефективно използван индустриален сграден фонд на територията на тези населени места.
В настоящата статия са изложени изводи от научноизследователската работа по проект „Потенциал за ревитализация на индустриални сгради в малки населени места в Република България“ към ЦНИП. В резултат на извършените проучвания на място на индустриални обекти в малки населени места (с население под 30000 души) и проведени интервюта със заинтересовани страни, са изведени отличителни характеристики на индустриални комплекси и сгради, според предварително набелязани критерии, включително тяхната степен на използваемост и местоположение.