Годишник

Анализ на точността и верификация на измерени високи обекти посредством лазерен далекомер SW-600A

Разгледана е възможността за приложение на специализиран лазерен далекомер при определяне на височините на обекти в труднодостъпна природна среда, където използването на конвенционална геодезическа апаратура е по-сложно или невъзможно поради риск за работните екипи. Извършени са голям брой сравнителни измервания с цел установяване на сходимост при резултатите, контролирани с тотална станция.

Концептуален модел на пространствена база данни за водопадите в България

Водопадите в България са уникални природни обекти, които са от национално значение. В контекста на ГИС те могат да бъдат разглеждани като пространствени обекти с набор от атрибути и характеристики, които подлежат на систематизиране в пространствена база данни (ПБД). Чрез използването на географски информационни системи (ГИС) и пространствени бази данни може да се осигури интегриран и ефективен подход за управление и предоставяне на определено ниво на достъп до данните, което да подпомогне ефективното разбиране на обекти от реалния свят.
Тъй като всяка предметна област е уникална, създаването на концептуален модел за такъв тип БД е първата и основна стъпка преди реализирането ѝ. Целта на тази научна публикация е да представи концептуален модел за пространствена база данни, чрез която да съхранява и управлява информацията за водопадите в България. В публикацията се описва процесът на проектиране на пространствената база данни, структурата на отделните характеристики и изискваните функционалности.

Реализация на ГИС-базирана форма за набиране на данни за водопадите в България

Водопадите са значими географски обекти с екологично, туристическо и научно значение. Чрез използването на географски информационни системи (ГИС) и пространствени бази данни (ПБД) може да се осигури интегриран и ефективен подход за управление и предоставяне на достъп до данните, което да подпомогне както мониторинга и изследванията за водопадите, така и достигането на част от информацията до по-широк кръг потребители.
Повечето от тези уникални природни обекти са на труднодостъпни места и това прави работата по събиране на геопространствени и други данни за тях задача, изискваща внимание и добро планиране. За тази цел първоначално е разработен така нареченият „Водопаден карнет“, който е на хартиен носител и с негова помощ може да се организира набирането на данни от директни полски измервания и наблюдения по-пълно и систематизирано. Проблемът идва от това, че при работа с карнета информацията от него трябва да се въвежда след това ръчно в SQL база данни, затова с използването на формата се цели улесняване на по-нататъшната обработка за публикуване в ГИС. При ръчното въвеждане се губи повече време, като има възможност и за допускане на грешки при прехвърлянето на данните в цифров вид.
Целта на тази научна публикация е да се представи разработена ГИС-базирана електронна форма за набиране на данни за водопадите, базирана на „Водопадния карнет“ и реализирана като мобилно приложение. Чрез нея се решават много от проблемите, които се наблюдават при набирането и прехвърлянето на данните. Самата форма се използва в среда на QField, като има възможност за директно синхронизиране с QGIS проект, което улеснява и подобрява прехвърлянето на информация „от терена“ в базата данни.

Приложение на продукти от инфраструктурни мрежи за реализиране на опорна геодезическа мрежа във височинно отношение – сравнителен анализ

Статията засяга проблематика, свързана с използването на продукти, предоставяни от инфраструктурни GNSS мрежи за определяне на височинното положение на точки от геодезически мрежи. На реален обект от пътната инфраструктура са извършени геодезически измервания при различна постановка – чрез ГНСС и класически способи. С получените резултати е направен сравнителен анализ, а крайната цел е предлагането на методика чрез използване на подходящ инфраструктурен продукт, с постигане на качествени резултати по отношение на точност, надеждност и цена.

Оптимизиране на процеса на жилищно проектиране с помощта на алгоритмични методи

Настоящата статия е част от научноизследователска разработка на тема „Оптимизиране на процеса на жилищно проектиране с помощта на автоматизирани технологии“, по договор БН-304/24, подкрепена финансово от Центъра за научни изследвания и проектиране при УАСГ. Разгледани са методи за автоматизиране на жилищното проектиране с помощта на алгоритми и са проучени възможности за прилагането им чрез създаване на алтернативни решения на застрояване на дадена територия в рамките на съществуващите устройствени параметри. Разработени са алгоритми за генериране на различни типологични схеми и проучване на тяхната ефективност. Използван е интердисциплинарен подход, който съчетава ползите от интегрирането на геодезически данни за изследване на проектни предложения за конкретна територия и тяхната законосъобразност с предвижданията на застроителните планове. Изследването показва на практика как използването на дигитални инструменти помага за детайлното проучване на възможностите за застрояване на дадена жилищна територия и съдейства за вземането на информирани решения въз основа на подробен анализ на опциите.

Началото на архитектурното образование в България (1943 – 1946). В търсене на вътрешни и външни влияния

Текстът изследва началото на архитектурното образование в България между 1943 – 1946 г. Той последователно разглежда институционалния, историческия, идейния и персоналния контекст, оказали формообразуващо влияние за началото на това образование, като подчертава кои от тези влияния са вътрешни и кои – външни за България. Архитектурното образование започва своя път във Висшето техническо училище в София в тежките военни и следвоенни години на Втората световна война. Подобно на самото Висше техническо училище, специалност „Архитектура“ се реализира практично, използвайки вече установения модел на немските политехники, приложен с местни особености и съобразявайки се с всички ограничения на времето и средата. Този процес е воден от първите преподаватели по архитектура (1943 – 1946), мнозинството от които са завършили своето образование в немските висши технически училища (Technische Hochschulen) по време на Ваймарската република (1918 – 1933 г.). Като резултат изследването доказва, че в първите си години българското архитектурно образование е адекватно и дори в известна степен напредничаво за времето си, макар в никакъв случай да не е авангардно или концептуално осмислено. Подчертава се нуждата от дълбочинни изследвания на следващия период в развитието на образованието.

Трансформацията на двуизмерна графична система към триизмерна пространствена структура: приложение на лазерното сканиране и 3D принтирането

Тази статия изследва трансформацията на двуизмерни графични системи в триизмерни пространствени структури и тяхната интеграция в реална среда, като акцентира върху лазерното сканиране и 3D принтирането. Анализирани са основните принципи на трансформация от 2D към 3D, като се описва процесът в няколко етапа: от извличане на топологични характеристики и дефиниране на „градивна единица“ в двуизмерното пространство, през генерирането на варианти на триизмерни форми чрез прилагане на трансформации в 3D, до интегрирането на финалния модел в реална среда.
В заключение, статията подчертава, че дигиталните технологии са ключови за развитието на тази област, позволявайки безпрецедентна прецизност, ускорен итеративен процес, персонализация и подобрена интеграция между цифровото и физическото пространство.

Източници на входна несигурност и тяхното влияние върху прогнозата за опасност от наводнения

Във водосбори, които са слабо наблюдавани, или във водосбори, в които не се правят измервания, степента на несигурност при прогнозирането на риска от наводнения е висока. За съжаление това е често срещана картина в България. Наличието на климатични промени и несигурността при определяне на основни входни параметри като водно количество, коефициент на грапавина по Манинг и др. влияят чувствително при моделиране на наводнения. В търсене на адаптивни и надеждни стратегии за управление на риска от наводнения в подобни условия, несигурността се оценява количествено чрез метода Монте Карло за генериране на вероятностни резултати.

Определяне на срязващата сила във вътрешен стоманобетонен рамков възел

Връзката греда-колона е особено уязвим елемент от рамковите конструкции, който често е отговорен за възникването на повреди на сградите при сеизмично въздействие. Доброто познаване на силите, преминаващи през рамковите съединения в посока греда-греда и колона-колона, би позволило както адекватното им изчисляване в нови, така и проверката им в съществуващи сгради, без да се изискват експериментални изследвания. В проектните норми на редица страни силата на срязване се определя по капацитивен метод, като се отчита само площта на надлъжната армировка на гредата, преминаваща през възела. Този метод ни показва колко голяма сила на срязване може да поеме армировката от гредата, но не и каква е действителната големина на силите като резултат от действащите натоварвания. Също така, не се отчита приносът на бетона към общата големина на силата на срязване. В предложения математически модел за изчисляване на силите, които навлизат във възела след напускане на гредата, са взети предвид пълните размери на напречното ѝ сечение. Отчетени са също свойствата на материалите и формата на напречното сечение. Определящ фактор за големините на силите е действащото натоварване върху гредата. В тази статия са обобщени резултатите от изчисленията за няколко вида натоварвания. Изчисленията са базирани на теоремата на Менабреа за определяне на хиперстатичните неизвестни. Резултатите от предложения метод за разглежданите греди показва, че големината на срязващата сила се различава от приетата в литературата с 6,06 % до 16,89 % в зависимост от етапа на развитие на пукнатината, докато сравнението с препоръчителния метод на Еврокод е от порядъка на
-33,36 % до 32,99 % за приетите греди.

Влияние на шайбите върху носимоспособността на едносрезни болтови съединения

Болтовите съединения са най-разпространеният способ за снаждане на обекта на тънкостенни поцинковани листове. За целта се използват болтове с малък диаметър (М8, М10 или М12) и съответните гайки. Според стандарт БДС EN 1993-1-8 [1] само при едносрезни съединения с една редица болтове следва да се осигурят шайби както под главите, така и под гайките на болтовете. Т.е., при две или повече редици болтове не е необходимо поставянето на шайби под главата на болта. Във връзка с авария на тънкостенни стоманени силози [2], в лаборатория на Университета по архитектура, строителство и геодезия е проведено изпитване на едносрезни съединения с два реда болтове, без шайби под гайките. Тяхната носимоспособност се е оказала по-ниска от теоретично определената. Първоначалното обяснение е, че липсата на плоски шайби под главите на болтовете води до големи завъртания, а оттам – до намалена носимоспособност. За да проверят това логично на пръв поглед обяснение, авторите са провели серия от лабораторни и числени изпитвания на едносрезни съединения с два реда болтове. Резултатите от тях показват, че наличието на шайби под главата на болта и под гайката оказва влияние върху носимоспособността на този тип съединения.

Анализ и избор на изчислителен модел за определяне на граничния момент на греда, подложена на огъване с методите на механика на разрушението

Изследването проследява цялостното поведение на стоманобетонова греда, подложена на триточково натоварване с методите на механика на разрушението. Използваният модел е базиран на модела на дискретните пукнатини, позволяващ постепенното отваряне на пукнатина в средното сечение на гредата и е осъществен в програмния продукт ANSYS. Конкретен фокус е поставен върху определянето на максималния (граничен) огъващ момент в средното сечение, както и върху разрушителната сила на гредата. Анализирана е промяната на граничния огъващ момент, напреженията в средното сечение и поведението сила-преместване в зависимост от класа на бетона и процента на армиране при отчитане на развитието на пукнатина. Направено е сравнение на три изчислителни модела. Целта на изследването е да се направи избор на подходящ изчислителен модел за определяне на граничния огъващ момент и разрушителната сила на гредата при отчитане на отваряне на пукнатина, симулиращ пластична става.

Осигуряване на външни топлоизолационни системи на ветрови въздействия при обновяване на ЕПЖС

В статията се разглежда конкретен практически пример, свързан с определяне на необходимия брой дюбели за външни топлоизолационни комбинирани системи при обновяване на едропанелна жилищна сграда, изпълнена по система ОС-Гл-68 в гр. София. Топлоизолирането на фасадните стени е предвидено да се извърши с топлоизолационен слой от експандиран полистирен с дебелина 12 cm. За механични скрепителни средства се използват пластмасови дюбели с пластмасови пирони. Необходимото количество дюбели е определено въз основа на ветровото натоварване, като e отчетено съпротивлението на изтръгване на дюбелите от основата и съпротивлението на разкъсване на топлоизолационния слой. Въз основа на извършените експериментални изследвания и изчисления е определен необходимият брой дюбели за 1 m², както следва: за Зона А – минимум 8 броя дюбели за 1 m²; за Зона В и Зона С – минимум 6 броя дюбели за 1 m². Ширините на съответните зони са определени в зависимост от геометричните размери на сградата, като за всяка зона се вземат предвид особеностите на експозицията на ветровото натоварване.

Експериментално изследване на стоманобетонна мостова греда, усилена с високоякостен бетон

При мостовете са налице редица фактори, които водят до влошаване на тяхното състояние, нарушаване на експлоатационната им годност и застрашаване на тяхната сигурност и надеждност. С цел да се осигури нормалното им функциониране и да се удължи животът на мостовите съоръжения се налага усилване на конструктивните им елементи. Отчитайки особеностите на мостовете и условията, в които се експлоатират, конвенционалните решения за усилване на стоманобетонни елементи често пъти се оказват неефективни и нецелесъобразни. Целта на настоящото проучване е да представи възможността за усилване на стоманобетонни мостови греди със съвременни високоякостни бетони. За целта е проведено експериментално изследване на греда, усилена с високоякостен бетон в опънна и натискова зона. Извършено е сравнение между поведението на гредата преди и след усилване и след циклично натоварване. На базата на получените резултати са изведени заключения за ефективността на този метод на усилване и са направени някои препоръки, свързани с него.

Изследване на якостните и деформационните характеристики на бетон с рециклирани полиетилентерафталатни гранули и възможностите му за приложение в стоманобетонни конструктивни елементи

Качеството на бетона, разглеждано през призмата на неговата дълготрайност, физични и механични свойства, има ключово значение за строителния сектор. Наред с това, финансовите и екологичните разходи, свързани с неговото производство, предизвикват нарастващ интерес към устойчиви решения. Използването на отпадъци от полиетилентерефталат (PET), основно на рециклирани пластмасови бутилки под формата на гранули като заместител на пясъка в бетона, предлага редица предимства. То допринася за намаляване на количеството депонирани отпадъци и свързаното с тях замърсяване на околната среда, намалява зависимостта от естествени ресурси като пясък и чакъл и в определени случаи подобрява механичните свойства на крайния продукт. Настоящото изследване разглежда свойствата на бетон с добавка на рециклирани PET гранули, използвани като частичен заместител на пясъка, както и влиянието на водоциментовото съотношение. Чрез двуфакторен планиран експеримент са оценени ключови характеристики като плътност, якост на натиск, модул на еластичност, якост на опън при разцепване и якост на огъване.

Използване на дигитални методи за определяне на натоварването от прясно положена бетонна смес

Дигитализацията в строителния сектор и развитието на технологиите дава възможност за внедряването на цифровизирани средства за определяне на натоварването от прясно положена бетонна смес в реално време и в реална среда на изпълнение. В статията е направен първи за България анализ за използването на дигитални методи за определяне на натоварването от прясно положена бетонна смес в практическа среда. Посочени са специфични особености при работа, както и основни изводи и заключения.

Първи стъпки във внедряването на геотермални енергийни пилоти в българската строителна практика

България разполага с благоприятни условия за прилагане на енергийни пилоти благодарение на стабилния геотермален градиент, наличието на подпочвени води и характерните геотехнически условия в урбанизирани зони като град София. Типичните за района почвени пластове улесняват ефективния топлообмен, а нарастващото търсене на „Nearly Zero Energy Buildings“, подкрепено от ЕС-директиви и интензивно строителство, създава предпоставки за широкото им внедряване. Геотермалните пилоти изпълняват двойна функция – предаване на натоварвания и топлообмен с почвата чрез вградени тръби, като тяхната интеграция в геотехнически конструкции изисква минимални допълнителни инвестиции. Настоящият доклад предлага първи стъпки в адаптирането на технологията в България чрез аналитични решения (в средата на софтуера EPFL Thermo-Pile), свързани с оценка на механичното поведение при термични цикли. Докладът акцентира върху необходимостта от стандартизация, повишена информираност и демонстрационни проекти, които да подпомогнат успешното въвеждане на устойчиви геотехнически решения в местната строителна практика.