Изследванията в настоящото проучване са съсредоточени върху важни въпроси, свързани с определянето на натисковата сила, която се предава от мостов кран върху носеща колона на сграда, когато кранът е позициониран в близост до колоната. В разработката са разгледани възможни опростени подходи и общоприети зависимости за определяне на максималното вертикално натоварване, предавано от мостовия кран върху носеща конструкция на сградата, които са дадени в нормативните документи и стандартите. Набелязани са основните меродавни натоварващи комбинации при работа на мостовия кран, при които би могло да се реализира максимално вертикално натоварване върху строителната конструкция. Разработен е механо-математичен модел за изследване на динамичното поведение на окачения към куката на крана товар. Съставено е диференциално уравнение за движение на механичната система с отчитане на промяната в коравината по време на повдигането на товара от нивото на терена с работна възможна скорост. Чрез решаване на предложеното уравнение може да се извърши по-точно определяне на коефициента на динамичност φ2. Разгледан е числен пример, за който са сравнени максималните вертикални натоварвания върху колоните на сградата, получени чрез използване на общоприетите опростени зависимости от нормативните документи с тези, получени с предложения модел. С помощта на модела е извършено и изследване на коефициента на динамичност φ2, при промяна на скоростта на издигане и при промяна на дължината на въжето. Направените изводи могат да бъдат полезни за изясняване на случаите, когато усилието във въжето действително е по-голямо от полученото по методологията, предписана в стандартите за проектиране. Подценяването на усилието във въжето не само би довело до инцидент в крана, но и би увеличило вертикалното натоварване върху носещите колони на сградата.
2024 / 57 / 1 / Архитектура, строителство и геодезия
В контекста на развитието на технологиите и тенденцията към дигитализация на сектор строителство се разглежда средата на работа със СИМ (Строително информационно моделиране) или BIM (Building Information Model) при проектиране в България. Анализират се процесите на работа при реализация на проектантска дейност. Осъществява се изследване относно създаване на оптимална структура за работа със СИМ в процесите по проектиране в България спрямо спецификите на локалния пазар.
Целта на автора на статията е да анализира и изведе възможностите за въвеждане на мерки за оптимизиране на оперативните разходи, повишаване на енергийната ефективност и гъвкавостта по отношение на разпределението на офис площи, като отговор на предизвикателствата, пред които е поставено управлението на офис сгради в България, следствие на пандемията от COVID-19. За целта на анализа са използвани сравнителен, аналитичен и дедуктивен метод, като резултатите разкриват потенциала на възможностите за оптимизиране на разходите за поддръжка и управление на офис сградите в България.
В статията са представени резултати от изследване на водопотреблението в магазини. Проучването е проведено на територията на Столична община и обхваща 24 магазина. Анализирани са бази данни от измервания на разхода на вода и налягането в обектите, с времеви интервал от 1 минута в продължение на 629 денонощия на разхода на вода и налягането в сградите през различни сезони. Установени са загубите на вода в различните типове магазини. Представени са диференциалните и интегралните криви на теоретичното разпределение, както и основните статистически параметри, описващи денонощното и часовото водопотребление. Въз основа на получените теоретични резултати са разработени типизирани часови графици на водопотреблението в отделните магазини и е направен анализ на потреблението в делнични и почивни дни. Сравнени са получените средни стойности на потреблението на вода и водоснабдителните норми за сгради от същия тип, също така са направени препоръки относно тяхната актуализация.
В статията е представено експерименталното определяне на собствените честоти на трептене на тяло с една неподвижна точка. За изучаването на такъв тип движение е проектиран и изпълнен стенд. Опитно са определени коравините на използваните в стенда пружини. Описана е методиката на измерванията. Направено е сравнение с аналитично решение на поставената задача. Формулирани са изводи.
Представени са два взаимно алтернативни метода за проектиране на тунелни облицовки, съгласно изискванията на система от конструктивни еврокодове, в съответствие с изискванията за стоманобетонни конструкции с редена, прътова армировка и по обсервационен метод за проектиране на геотехнически конструкции, с прилагане на деформируеми крепежи в здрави скални масиви, състоящи се от скални анкери и дисперсно армиран пръскан бетон. Разглежданият тунел представлява подземна железопътна гара, с много големи размери на напречното сечение: широчина, достигаща до 45 m и височина до 15 m, с площ на напречното сечение повече от 500 m2. Инженерно-геоложките условия се окачествяват съгласно Q-system в диапазона от лоши до добри, с Q индекс от 1 до 4, в здрав скален масив с три основни пукнатини системи.
Поведението на тунелните облицовки под статични и динамични сеизмични въздействия е недостатъчно проучено и често подценявано. Основното динамично въздействие върху тунелните облицовки е свързано със сеизмична активност. Счита се, че тунелите и подземните съоръжения не са чувствителни на сеизмични натоварвания, но оценката на последиците върху тунелните конструкции, особено след силните земетресения във Венчуан 2008, Китай, се констатира, че въпреки че тунелните конструкции не са силно разрушени, тяхната експлоатационна годност не е гарантирана и това следва да бъде оценявано. Тъй като тунелните конструкции са непосредствено свързани със заобикалящия ги скален/почвен масив, сеизмичното въздействие е уникално и различаващо се от това върху сгради и други надземни съоръжения. Съставени са модели за оценка на ефекта от четири вариации на условия в модела за изчисление: образуване на става/и; гранични условия на масива; съвместно действие на първичната и вторичната облицовка; еластичен модул на дисперсно армиран бетон.
Разгледани са безгредови стоманобетонови плочи без удебелявания и вути с различен брой полета и отношения на страните на полетата. Подпирането е в два варианта – точково и печатообразно с размери на напречното сечение на колоните. Дебелината на плочите е определена по теорията на стоманобетона от условието стрелката да не надхвърля допустимата стойност. Съставен е компютърен модел и е установено отношението на стрелките при линейна и нелинейна работа на материалите. Получени са усилията от вертикален товар в областите на подпиране, определени съгласно принципа на Saint-Venant за точково и печатообразно подпиране. Направени са сравнения.
Представен е прост, стабилен и мощен оригинален изчислителен метод за решаване на квази-статичната задача, при който поведението на твърди тела с материална нелинейност се моделира чрез поведението на енергийно еквивалентно по отношение на енергията на деформация псевдо-перфектно еластично твърдо тяло. Този метод не се проваля за криви напрежение-деформация, имащи инфлексни точки или други особености, и математическата сходимост на решението се нарушава само когато твърдите тела се разрушат физически. Убедително е показано, че подходяща класическа итеративна процедура може да бъде по-проста, по-ефективна и няколко пъти по-бърза в сравнение с обикновения, модифицирания метод на Нютон-Рафсон или други често използвани числени методи и използването на преместванията в идеалното еластично твърдо тяло като началната стойност за решаване на нелинейните уравнения има значителни предимства и е по-добра прогноза за първата итерация за преместванията в сравнение с обикновено използваната прогноза {d0}={0}.
Основна цел е сравнението и оценката на съвременното законодателство в Япония и България в областта на планирането на територии с високо застрояване, както по отношение на устройствено зониране, така и по отношение на градоустройствени параметри и отстояния. Фокусът е върху прилагането на законовите норми, регулиращи високото застрояване, и как те оказват влияние върху позиционирането на високите сгради в рамките на имотните граници и тяхното обемно-пространствено решение и пропорция.
В статията са анализирани основните принципи на двата модела за растеж на градовете – екстензивен и интензивен модел на застрояване, като са изведени положителните и отрицателните последици върху градския организъм. Застрояването с висок интензитет е представено като решение на основните проблеми на градовете днес, в отговор на спецификите в начина на живот в 21-ви век. Анализирана е концепцията за жилищно застрояване с висок интензитет, придадената стойност и необходимостта от развитие на селищата във височина. Изведени са реализирани примери и концептуални проекти, защитаващи тезата, че бъдещето на градовете е в развитие във вертикална посока.
Тенденциите към абстрактност или реалистичност в художествените изображения се наблюдават не само днес, но и през цялата история на архитектурата. Важно е да се проследи появата на основните изобразителни системи в архитектурното творчество, тяхната еволюция и съвременно състояние, за да могат да се оценят класическите и „некласическите“ изобразителни похвати и мястото им в архитектурната практика. Паралелно съществуващите ортогонално-геометрични и органично-скулптурни явления в съвременната архитектура дават право на съществуване на тези две тенденции и на начините на нейното изобразяване. И точно диалектиката между реализъм и абстракция трябва да бъде квинтесенцията на българското архитектурно образование.
Настоящата статия класифицира междинните пространства в жилищните единици спрямо местоположението им в застроения обем в четири основни категории – периферни, навлизащи, пробиващи и смесени междинни пространства. Периферните се намират по граничните зони на сградата към външната среда; навлизащите прорязват обема на сградата и са проникващи в него външни пространства, празнини; пробиващите навлизат и излизат през сградата, отнемайки част от нея, а смесените са комбинация от различни видове междинни пространства. Периферните, навлизащите и пробиващите имат по три подвида. За всяка група междинни пространства се прави общ морфологичен анализ и се систематизира ролята им в архитектурата на сградата и на градската среда.
В статията се разглеждат тенденциите в посока на трансформация и модернизация на архитектурно-експозиционната среда в съвременните музеи. В отговор на новите потребности на посетителите изложбените центрове разширяват своите функции, предлагат нови форми на въздействие, които имат освен образователна, и атрактивна стойност. Засилва се връзката между архитектурно пространство, околна среда, експонат и зрител. Музеите на 21 век развиват комуникацията с посетителя и го превръщат от пасивен наблюдател в активен участник.
Анфиладните и галерийни изложбени зали, типични за традиционните музеи от края на 19 век и първата половина на 20 век, вече не отговарят на съвременните изисквания. Появата на концепцията за универсален план, предложена от Мис ван дер Рое (Новата галерия в Берлин, 1968 г.), формира създаването на нов тип изложбено пространство, което става най-често използвано в съвременните музеи. Успоредно на това направление се развива и противоположен процес: вътрешното пространство на експозициите започва да се конфигурира с множество прегради, които образуват все по сложни структури. Квинтесенцията на това направление е създаването на изложбени пространства, имитиращи структурата на града.
Това изследване представя принципните разлики между НППС [1] и ЕК7 [2] при проектиране на лека подпорна стена. Изследвани са различията в нормативната постановка. Направено е сравнение на числен пример, като са показани разликите в коефициентите на сигурност при вариация на геометрични размери на стената, както и на параметрите на почвата, използвана за обратен насип. Проблемът е изследван само за статичен товар. За динамично натоварване е направено изследване в [3].
Настоящата статия е изготвена във връзка с проявени гравитационни процеси в скални откоси около град Рудозем. В нея са обобщени данните от различни литературни източници, както и събраната информация от извършен инженерногеоложки оглед на място. Направена е концепция за подробни бъдещи инженерногеоложки проучвания, които да бъдат реализирани на два етапа: предварителни и детайлни инженерно-гео- ложки проучвания.
Проучването представя начин за запълване на познавателните празнини, свързани със замърсяването на въздуха с фини прахови частици и други замърсители в София около линейните източници на замърсяване от трафика. Изследването е направено на основата на софтуер за моделиране на уличното замърсяване. Моделирането на въздушното замърсяване от транспортните емисии на нивото на улиците е проведено за случаите на булевард „Александър Стамболийски“ и на булевард „Тодор Александров“ с пресечките помежду им. Методите и техниките на събиране на данни и тяхната обработка за целите на модела включват множество подходи за преодоляване на липсите и ограниченията. Резултатите за избрани дати през януари и април 2018 година показват значимо увеличение на замърсяването с ФПЧ10 и ФПЧ2.5 над нивото на градското фоново замърсяване. Участъците с най-интензивен трафик, както и тези с интензивен трафик, рамкиран от свързано средно и високо застрояване, са с най-значими стойности на концентрация на фини прахови частици. Предложени са набор от насоки в дискусия за извеждане на приоритети при въвеждането и управлението на мерки за по-добро качество на атмосферния въздух в София.
В статията се прави сравнение между устойчивостта на железопътни релси тип 49Е1 и 60Е1 срещу появата на основни видове неизправности, на базата на което е изчислен предполагаемият период за достигане на граничните стойности на тези неизправности.
Въвеждането на нормативи за оценка на съществуващи мостове е необходимо, за да може да бъдат използвани всички резерви на конструкцията при запазване на сигурността на съоръжението. Те биха позволили прилагането на различни научни разработки в инженерната практика, отчитайки конкретното натоварване, повреди и изпълнение. Особено по отношение на нормативно обусловените дефицити, свързани с носимоспособността за поемане на напречната сила за мостовете, построени преди няколко десетилетия, такава нормативна база би подпомогнала проектантите.
Статията разглежда някои проблеми пред пътните проектанти, както и насоки за тяхното преодоляване, когато те имат за цел да достигнат до крайния продукт на проектирането на двулентови пътища в открит участък, напълно автоматизирано. Т.е. да се достигне до краен вариант на триизмерен модел на пътното тяло, основно чрез използване на цялостния ресурс на един съвременен програмен продукт, без да се използват действия, които няма да се отразят еднозначно в модела и останалите визуализационни проекции на пътя. Проблемите третират основно конструктивните елементи и по-точно несъответствието между нормативните изисквания към тях и възможностите на съответния програмен продукт. Най-често това са откоси и отстъпи на конструктивните пластове от пътната конструкция. Проблем е липсата в повечето програми на напречен профил с автоматичен и адекватен избор на надлъжно водоотводно съоръжение при изкоп и насип. И не на последно място, проблемът с разликата на напречния наклон на земното легло и този на пътното покритие, както и начинът им на завъртане по дължина на рампата на надвишение в хоризонтални криви.
Аспектите на устойчивото развитие стават все по-важни за успешното планиране на проекти за пътно строителство. Особено при големи проекти, като например системата за публично-частните партньорства, са необходими концепции както за намаляване на CO2 емисиите, така и за възможно най-пълноценно използване на материалите за строителство на пътища. Целта трябва да бъде създаването на качествена инфраструктура, която да се основава в максимална степен на използването на вторични суровини и да има възможно най-малък CO2 отпечатък по време на производството и монтажа. Един от начините за постигане на тези цели е проектирането на така наречените „фундаментни слоеве“. Те се състоят почти изцяло от рециклирани строителни материали (RC-материали), които по възможност произхождат от същия строителен обект, произвеждат се с възможно най-малко първична енергия и могат да се произвеждат на строителната площадка. За тази цел са подходящи методите на студено строителство с мобилни централни смесителни инсталации, които могат да произвеждат пътностроителни смеси на основата на разпенен битум, които нямат нито цялостно покритие, както е при асфалтовите смеси, нито твърдо горно строене, при което е налице риск от пукнатини поради широкото използване на цимент. Настоящата публикация описва техническата концепция на тези фундаментни слоеве, представя текущото развитие на нормативни документи в Германия и прави препоръка как тези слоеве да бъдат оценявани в контекста на устойчивостта. Определянето на CO2 отпечатъка на използваните вторични суровини играе решаваща роля за практическата приложимост.