През 80-те години на ХХ век панелните жилищни комплекси бяха подложени на критика от архитектурната колегия, основни репери в която бяха анонимността, униформеноста и липсата на идентичност на жилищната среда, които да я направят разпознаваема и специфична за различните географски ширини, климатични условия и социални общности. Необходимостта от подобряване на енергийната ефективност и съхраняване на природата за бъдещите поколения предостави възможност при саниране на панелните сгради да се потърси и нова изразност, която да придаде специфичен силует и облик на различните квартали и райони. В статията се коментира опита за саниране на панелните комплекси в два квартала на Берлин – Марцан и Хелерсдорф, като се систематизират използваните композиционни и технически похвати за създаване на нова идентичност и фрагментиране на повторяемите жилищни сгради и пространства.
2019 / 52 / 4 / Архитектура, строителство и геодезия
Характерните белези на поколението милениал, като основна целева група на съвременните бизнес процеси, разкриват редица важни тенденции за трансформации в архитектурната екосистема. Налагат се нови методи и средства за комуникация във виртуална среда, поради изявената употреба на цифрови устройства в ежедневието. В онлайн среда на цифровизация и виртуализация, моделът краудсорсинг двупосочно експлоатира групов споделен потенциал в глобалната мрежа. Анонимната виртуална среда постепенно измества устойчиви социални взаимоотношения, като директното физическо взаимодействие между възложител и изпълнител. Анализът на успешни примери от актуални добри практики ще даде отговор на въпроса дали става въпрос за реална устойчива тенденция, чието непознаване и подценяване крие опасност да се окажем извън борда.
Настоящата публикация изследва и се позовава на научни литературни източници с автор проф. дн арх. Благовест Вълков – два от тях защитени като дисертационни [1, 2], книгата „Архитектурната метафора“ [3] и „Специализираното обучение по проектиране на обществени сгради“ [4]. Валидността на защитените в източниците идеи и принципи относно синтеза на архитектурата с другите изкуства през изминалите години и допълването от автора с нови идеи и практически творчески опит и творби от този жанр дават основание разработените в труда проблеми да бъдат приемани като особено актуални и днес. С настоящата публикация се прави опит за обстоен анализ и оценка на постиженията и приносите, установени в посочените трудове, като се рецензират архитектурните аспекти на реализирани проекти. теоретични определения, достигнати основно в резултат на дисертационното изследване „Взаимодействие на архитектурата със скулптурата и живописта“, са аргументираната замяна на ненаучната и не архитектурна дефиниция синтез (на архитектурата с другите изкуства) с нова такава – взаимодействие. Другият съществен принос на същия труд с актуална валидност е определянето на процеса и резултата от взаимодействието на изкуствата като архитектура.
На границата между двете хилядолетия, след поредица от съвременни войни се случват промени в подхода към мемориалните обекти, изграждани от народите в памет на загиналите военни. Тези промени имат принципно значение като отношение към темата и начините, по които авторите я интерпретират и по които публиката ги възприема. Значението на отбелязаните тенденции е голямо за конкретния тип обекти, но е свързано и с архитектурата и изкуствата изобщо. Поради това е важно проблематиката на периода да бъде изследвана. Наподобително (имитация), фигурално и традиционалистично отношение към новите паметници се противопоставя на съвременно, „авангардно“ и метафорично отношение. Те противоборстват и бързо се заменят със спорни резултати. Изходът е в нов подход (интерпретация), хибридизиращ решенията с общо приемлив резултат. Установените в изследването тенденции и изводи са съществени за развитието на типа в сегашно време, но имат и определени приноси за бъдещето.
В началото на статията се засяга въпросът за архитектурната композиция, както и нейните характеристики и основни средства. По нататък се разглеждат композиционните техники, използвани от Корбюзие в проекта му за Сдвоената къща Ла Рош, съпоставени с идеите на Де Стийл в техния концептуален проект за „Къща на артиста“. И двата проекта са представени на Есенния салон в Париж през 1923 г. Анализирани са приликите и различията в двата подхода като е ползвано изследването по темата на швейцарския архитект Бруно Райхлин. На тази база се правят определени изводи, които позволяват да се посочат и илюстрират някои техники на композиране на архитектурните елементи, използвани от модерните архитекти в тяхната проектантска работа. Представените схеми са подкрепени с реални примери.
Интересът към творчеството на Мис ван дер Рое не стихва, дори се засили през последните години. В настоящата статия се разглеждат и анализират еднофамилните жилищни сгради, проектирани от Мис. Хронологично е проследено развитието на архитекта от ранните му проекти на традиционни къщи, през концептуалните му проекти до значимите му реализации, както в Германия, така и в Съединените щати. Акцентът е поставен на познатите му творби като Къща Тугенхат и Къща Фарнсуорт, но са разгледани и известни еднофамилни сгради (проекти и реализации). Включен е и германският павилион на изложението в Барселона от 1929 г., поради огромното влияние на тази сграда именно върху развитието на индивидуалните жилищни сгради. Анализирани са архитектурните принципи и стратегии на Мис и тяхната еволюция през годините в тази сфера.
Тази статия проучва научните изследвания и творческия опит на конкретен български автор – проф. дан Благовест Вълков в областта на архитектурната морфология и нейното значение при проектите за мемориални обекти и – за обекти на т.нар. синтез на архитектурата с другите изкуства. Това има важно значение за теорията, но още е то за творческата практика, поради загубената в последните години връзка с ценния опит и творби от времето, когато създаването на такива обекти е било доста разпространено. Днес натрупаните знания относно подходите и творческите възможности са загубени и това отваря сериозен проблем пред творците от различните изкуства в тяхната съвместна работа. Архитектурата е водеща в това отношение и познаването на нейната морфология е залог за възобновено качество на създаваните обекти.
В националната традиция на България съществуват ясни правила за осъществяване на основните ритуали – радостни и траурни. Основната за страната религия, както и малцинствените, притежават свои присъщи и напълно завършени храмови сгради за провеждането на ритуалите. Нови тенденции са налице в самия смисъл, характер, философия и начин на провеждане на ритуалите – това вече са граждански по своя характер ритуали и среда. Обикновено става дума за преустройване на заварени сгради или части от сгради за новите ритуали. Има и примери на изцяло нови постройки. Независимо от многогодишния опит този нов тип все още не е изяснен и убедителен с си резултати. Това предполага едно отношение към проблемите да бъде изследвано концептуално и особено – чрез успешни примери от практиката. В статията е приложен именно такъв подход и принос на конкретен доказан автор – проф. дан арх. Благовест Вълков.
Разглежда се личността на художника Борис Колев, професор и първи ръководител на катедра Рисуване, създадена през 1951 г. Той е създател на първата учебната програма по рисуване за специалността Архитектура в „Държавната политехника“. Коментира се програмата като теми и задачи и връзката ѝ с архитектурното образование.
Разглеждат се процесите на интегриране на дисциплините Рисуване и Моделиране към архитектурното образование. Изследват се общите тенденции в програмите по Рисуване и Моделиране от средата на 60-те и началото на 70-те години на миналия век и като тяхно следствие – новата програма по рисуване от периода 1983 – 1892 г. Настъпилите промени са свързани с новото разбиране за връзка между пластичните изкуства и архитектурата. Всичко това се разглежда като основа, върху която се развива дисциплината.
При изследванията е приета правоъгълната работна диаграма на бетона и билинейната работна диаграма на стоманата с хоризонтален горен клон от Еврокод 2 [1]. На тази база е прието правоъгълно разпределение на напреженията в натисковата зона на стоманобетонното сечение. За да се оразмерят разглежданите стоманобетонни сечения, е необходимо да се определят относителните ексцентрицитети, съответстващи на всяка от дефинираните в [2] гранични прави на деформациите. Разработени са оразмерителни процедури за определяне на армировката в разглеждания тип сечения, подложени на огъващ момент и осова опънна сила.
Статията изследва методи за ефективно управление на проекти в строителството. Обобщени са последните промени в управлението на проекти чрез изследване на актуални литературни източници. Анализирани са основните стандарти за управление на проекти и са предложени иновативни методи за ефективно управление на проекти в строителството като: стандартизация, дигитализация, премахване на ненужните процеси и сътрудничество.
Статията изследва международните типови договори за строителство и приложението им у нас за управление на проекти. Разгледани са международни договори за строителство на FIDIC и NEC, като и даващи възможност за избор на подходящата за проекта стандартна форма. Представен е модерен многостранен партньорски договор, наречен „Рамков договор на Алианса FAC-1“, който може да интегрира двустранните договори на FIDIC между участниците в инвестиционния процес. Показани са конкретни възможности за приложение на тази международна стандартна форма у нас.
Статията разглежда основни детайли на стена и техния принос в носещата способност на конструкцията. Дърводелските съединения представляват особена задача за съвременното проектиране и моделиране. Обсъждат се предпоставките при създаване на изчислителен модел на примерна стена. Съставени са три модела, с различни приемания за контактните зони и са съпоставени резултатите за гранична хоризонтална сила и преместване при постоянен вертикален товар. След това е увеличена стойността на вертикалното натоварване, за да се отчете влиянието му върху коравината на стенната конструкция.
Настоящата статия разглежда различните възможни режими на собствеността на фирмите, които оперират в транспортното строителство. Производството, намиращо се както в частната собственост, така и в публичната, има свои предимства и недостатъци. Затова теорията трябва да разкрива нови възможности за организация на производството, особено в сектори с висока обществена значимост. Статията предлага като алтернатива собственост на строителните фирми с цел постигане на подобри резултати в транспортното строителство по отношение на ефективността.
Въпреки усилията на много изследователски колективи, оптимизирането на процеса на топлинна дисипация от магнитни наночастици в терапевтичния метод на самоконтролираща се магнитна хипертермия за борба с рака, остава предизвикателство. Макроскопичните модели, описващи количествено процеса на генерация на топлина, не могат еднозначно да съвместят изискванията на биосъвместимост на магнитните наночастици в хуманната медицина от една страна с високи стойности на ??? коефициента от друга. За първи път предлагаме изцяло микроскопичен модел, използващ модифициран Хайзенбергов хамилтониан, и метода на функциите на Грийн за пресмятане на абсорбираната мощност (топлинната енергия, абсорбирана от магнитна наночастица за единица време в променливо магнитно поле) за La1-xSrxMnO3 и Me1−xZnxFe2O4 с Ме = Co, Ni, Cu, Mn съединения. Пресметнати са напречната магнитна възприемчивост, енергията на елементарните възбуждания и затихването, което ни дава възможност да изследваме ??? като функция на микроскопичните параметри на системите: константите на обменното взаимодействие и еднойонната магнитна анизотропия. Получените изрази са в ана- литичен вид и са удобни за числени пресмятания. Предложен е модел на магнитна хетерогенна наночастица, съставена от области: сърцевина, обвивка, интерфейс между сърцевината и обвивката и външна повърхност. Всички тези области могат да са с различна дебелина, което предоставя възможност да се моделират и композитни наночастици. От теоретична гледна точка това представлява още една степен на свобода (при фиксирани размер и концентрация на дотираните йони), с която могат да се модифицират магнитните свойства на наночастиците. Така предложеният модел на наночастица дава възможност за всяка област да се дефинират както различни константи на взаимодействие и магнитна анизотропия, така и различни магнитни конфигурации. На базата на този модел ще бъде изследвана числено (във част II на тази разработка) термичната ефективност на магнитни наночастици за самоконтролираща се магнитна хипертермия.
В тази статия изследваме магнитни наночастици със структурни формули La1-xSrxMnO3 и Me1−xZnxFe2O4 с Ме = Co, Ni, Cu, Mn, подходящи за приложение при самоконтролираща се магнитна хипертермия. На базата на изграден от нас модел на хетерогенна магнитна наночастица в част I на настоящото изследване, състояща се от сърцевина, обвивка, и преходен слой между тях, наречен интерфейс, пресмятаме намагнитеността, температурата на фазовия преход, енергията на спиновите моди и тяхното затихване, хистерезисните криви и ефективността на трансформация на магнитната енергия на променливо външно електрично поле в топлина чрез ??? коефициента. Изследвана е зависимостта на тези величини от размера на наночастиците, константите на обменно взаимодействие в обвивката и интерфейса, отношението между константите на магнитна анизотропия между обвивката и сърцевина ??ℎ⁄?? и дебелината на обвивката. Това става на базата на микроскопичен модел. Представена е методика за определяне на константите на магнитно взаимодействие. Пресмятанията са извършени при предположение, че хетерогенната наночастица е от тип мека сърцевина – твърда обвивка (soft/hard). Установено е, че максимална стойност на ??? може да се постигне с нарастване на константата на магнитно взаимодействие в интерфейса ???, оптимизиране на съотношението ??ℎ⁄??, така че оптималните диаметри на сърцевината и обвивката, при които максималните приноси на двете части на магнитната наночастица да съвпадат. Въвеждането на интерфейс и отчитането на магнитните взаимодействия в него, както и вариране на дебелината на обвивката, определят нови „степени на свобода“, които доказват, че максимизация на ??? може да се постигне при изграждане на композитни магнитни нано- частици. Зависимостта на ??? от микроскопичните параметри на системата е анализира- на и качествено обяснена с поведението на елементарните възбуждания. Получените резултати са в добро качествено съвпадение с експериментални резултати.