Годишник

Публикационна дейност на УАСГ през 2019 г.

Разгледана е публикационната дейност на Университета по архитектура, строителство и геодезия през 2019 г. Сравнение е направено между публикациите в индексираните в Scopus списания и в Годишника на УАСГ за 2018 и 2019 г. Специално внимание е отделено на публикациите в международни индексирани списания и на броя на цитатите, които те са получили. Коментиран е индексът на Хърш.

Концептуализъм и архитектурно творчество

Това изследване разглежда хуманитарните аспекти на архитектурното творчество и опита на български автор в тази област, както и връзката му с творческия процес и реализирани творби... Опознаването на творческия процес в изкуствата дава основание да се предположи съществуването на „някакво” съдържание извън творческия акт, следван от творбата – реален обект, че всъщност то я е предпоставило и осмислило. Духовността като висша ценност е мотиватор и на ценността на творбата, на успеха на творческия акт и на самия автор. А в архитектурата и изкуствата духовното става достъпно чрез материалността, сетивността на творбата. Творчеството е процес, при който, погледнато от другата страна, материалното дава битие на духовното, ставайки така и самò ценност в художествена форма. Изследването на предпоставките и последиците в творческата дейност на архитекта представлява хуманитаристична дейност, а разглеждането на концептуалните въпроси и последиците им в творческата практика при конкретен автор е възможност да се дебатират проблеми от значение за архитекта. В това изследване е направено именно това, разгледани са вижданията и проявите на конкретен български автор...

От теорията за формата – в практиката

Творчеството на архитектите се разпростира в широк диапазон с множество възможности, предизвикателства и постижения. Поотделно или в комбинация теорията, от една страна, и творческата практика – от друга, осигуряват необходимата „жизнена среда“ и сигурност на архитектите, подпомагат се помежду си, служат за изясняване на критериите за оценяване на резултатите от двете дейности... Съпоставянето на двете дейности, доказано от опита на архитекти, които ги практикуват успоредно е възможност да се разбират техните взаимоотношения, тяхното резултатно взаимодействие и полза за културата, професията, пространствената среда и хората. Статията разглежда примера с конкретен архитект в лицето на Благовест Вълков.

Публичният аспект на къщата I (За природата на публичното в архитектурата)

Жилищните сгради са един от двата главни типа сгради, създаващи архитектурните условия за съществуването и еволюцията на отделния човек и човешкия вид като цяло. Къщата е и малка форма на обитаване от рода и отделния човек. Осигуряваща защита на обитателите си от различни природни и човешки опасности, сигурност на оцеляването, тя днес е доста променена по своето предназначение и значение в човешкия бит и култура. Отделната къща изразява идентичността на обитателите си, отваря се за другите, става символ на личната и колективната духовност… Проучването на същността на публичното и личното в архитектурата дава представа за придобития опит и позволява използването му в творческа практика на архитектите. Съществуват методики за преструктуриране и пренастройване на функции на една сграда, в резултат на които тя едновременно осигурява комфорт на личното отделяне, но удовлетворява и изначални нужди от съсъществуване на хората в обществените, но вече и в личните пространства…

Публичният аспект на къщата II (Къщата като социално място)

Жилищните сгради са главното условие за просъществуването и прогреса на човешкия вид. Притежавали предимно отделящи функции в дългата история през ХХ век при осигуреността на съвременния бит на модерните хора, те започват все повече да се отварят за социален живот и придобиват нови, публични измерения. Изследването на публичното и личното в съвременната къща представя съществен придобит опит и обогатява възможностите за създаване на новата двойно заредена обитаема среда. Изследвани са методи и средства за преструктуриране и пренастройване на познатите функции в къщата, в резултат на които тя едновременно осигурява комфорта на личното отделяне и удовлетворява изначални нужди от съсъществуване на хората и тяхната социализация. Добавят се и нови функции и пространствени средства за постигане на тези цели…

Нова архитектура на банковите клонове

Целият сектор на административните дейности, особена част от които са банковите услуги, се изменя радикално в началото на XXI век. Основите на тези промени са глобализацията и дигитализацията. Остава неизменен само човешкият фактор, но с променена роля. Засяга се структурата на пространствата, както и функциите – някои се видоизменят, други възникват сега. Съществуват исторически три основни структурни схеми на устройството на административните сгради и един нов тип, отразяващ дигитализацията (т.нар. E-офис): I. „Клетъчна“. II. „Пейзажна“/“Оpen space”. III. „Хибрид между първите две“ – модули, оразмерени за около 6 – 7 работни места. Световният опит дава достатъчно примери за новите банки и техните мултипли- цирани клонове. Българската архитектурна практика се обогатява с нови и дори принос- ни примери, което в научните изследвания си заслужава да бъде изследвано.

Потенциал на съществуващия сграден фонд за създаване на адаптирана жилищна среда за възрастни

Съвременната тенденция на застаряване на населението в глобален мащаб, ведно с ниската раждаемост, значително променят структурата на обществото и на пространствената среда. В интерес на обществото е да се търсят начини за удължаване на активния живот на възрастните хора. Основна роля в това отношение има подходящата организация на средата за обитаване. Концепцията „остаряване в контекст“ придобива популярност. Промяната във възрастовата структура на обществата означава и промяна в пространствената организация на средата за обитаване, тъй като градът и жилището трябва да отговарят на променените нужди на хората. Поради ускоряващия се ръст на застаряващото население жилищната архитектура за възрастни хора придобива изключително значение в световен мащаб. Статията разглежда тенденциите във формирането на жилищната среда за възрастни хора и някои аспекти за нейното развитие в специфичните условия на България на основа на проучване на експертна група под ръководството на автора.

За взаимовръзката между архитектурния стил и зрителното възприятие: ай тракинг експеримент в две университетски сгради

Статията представя резултатите от експеримент върху зрителното възприятие на малка група участници, проведен по метода ай тракинг в две университетски сгради в София, България – Ректората на СУ и Биологическия факултет на СУ. Изследваните зони са с еднотипна функция и пространствена структура, но с контрастиращо различен архитектурен стил. Сградата на Ректората е еклектична с преобладаващи барокови форми и впечатлява със своята разточителна украса, докато сградата на Биологическия факултет постига въздействие главно с мащаба и материалността на голите тухлени стени. Визуалното възприятие на всеки участник се изследва, чрез комбиниране на данните от ай тракер, устно интервю и анкета. Резултатите показват, че архитектурна среда погледът на участниците фиксира повечето елементи еднократно. Напротив, в сграда с множество визуални акценти се наблюдава зрително поведение като повечето елементи се фиксират многократно. В същото време анкетата показва, че втората сграда е оценена като и е породила емоционална реакция и асоциации и представи. Предложени са три възможни обяснения за връзката между архитектурния стил и зрителното поведение.

Квартал „София-запад“ – проект, постигащ енергийна ефективност в градоустройствен аспект

Настоящата статия демонстрира практическите възможности за прилагане на авторовата “Методика за формиране на енергийно ефективни жилищни територии” в етапите на планиране, проектиране, изграждане и използване на новопроектирана зона за обитаване. Тя разглежда теоретично аргументирани, приложни градоустройствени подходи за формиране на модерна енергоефективна среда за обитаване у нас. Предстоящата реализация на проекта ще предложи целесъобразни практически възможности за изследване на ефекта от прилагането на разработената, професионално обоснована оригинална методика.

Анкериране на стоманени вертикални цилиндрични резервоари. Възможности за повишаване на носещата способност

Хоризонталните въздействия върху стоманените вертикални цилиндрични резервоари могат да доведат до тяхното повдигане, преобръщане и/или хоризонтално преместване. Един от начините за предотвратяване на цялостното преместване на тези съоръжения е поставянето на анкери. В стандартите за проектиране на стоманени резервоари API Std 650 и EN14015 е показан детайл за необходимото оформяне на анкерните болтове и техните столчета. Авторът счита, че предложеният детайл не е и той може да бъде подобрен, при което носещата му способност ще бъде повишена.

Разрушение от изскубване на съединения между студеноформувана греда и ограждаща ламарина, подложени на смучене от вятър – анализ на съществуващи експериментални резултати

В инженерната практика не са редки случаите, при които при ветрово въздействие се наблюдава разрушение от изскубване на съединенията с винтове, свързващи ограждащата ламарина към стоманените греди. През 2012 г. в САЩ бяха представени резултатите от мащабна експериментална програма, изследваща общата устойчивост на студеноформувани греди с отворен профил, подложени на смучене от вятър, при наличие на профилирана ламарина, свързана към опънатите им пояси. Тук се анализират два от експерименталните образци с греди от C-профил, при които разрушението настъпва чрез изскубване на ламарината през главата на винта. Тези разрушения не се предсказват от действащите в САЩ норми AISI-S100, които не дават методика за определяне на опънните усилия във винтовете при смучене от вятър, отчитаща лостовия ефект в съединението, причинен от усукването на гредата. В настоящата статия е установено, че наблюдаваната форма на разрушение на съединенията е предсказуема, в случай че за определянето на опънните усилия във винтовете се използва методиката на EN 1993-1-3:2006. За наблюдаваните разрушения допринася и липсата на подложни шайби под главите на винтовете.

Определяне на граничните ротации на сеизмичен линк – елемент на EBF система с отчитане на нискоцикличната умора при различни сеизмични въздействия

Представени са резултатите от численото изследване на двуетажна стоманена EBF система от висок клас на дуктилност с къс сеизмичен линк – елемент (СЛЕ), подложена на сеизмични въздействия. Конструкцията е изследвана с инкрементален нелинеен динамичен анализ (НДА), извършен с програмата OpenSees, като са използвани комплектите акселерограми от близки и далечни земетресения, дадени в американския документ FEMA P695. СЛЕ, вложен в конструкцията, е с три междинни напречни ребра и е експериметално изпитан в работата на други изследователи при четири различни протокола на натоварване. Стойностите на двете константи, използвани от програмата OpenSees за дефиниране на закона на натрупване на повреди в СЛЕ, са калибрирани на база на експерименталните резултати. Граничнитe ротации на СЛЕ при разрушение, определени с НДА, са съпоставени със стойностите, предписвани в американския стандарт ASCE 41.

Опасни строителни отпадъци – видове и източници

Строителните отпадъци (СО) са около 40% (по маса) от общото количество на образуваните отпадъци в страните от Европейския съюз. Те често биват, макар и неоправдано, разглеждани като безпроблемни по отношение на екологичните въздействия, тъй като в преобладаващата си част са неопасни, дори инертни, и подлежат на оползотворяване. Настоящата статия е посветена на опасните СО, тъй като у нас те са подценявани – липсва опит при тяхното идентифициране, с изключение на разделно събиране и адекватно третиране. Обезвреждането на тези отпадъци е скъпо, поради което те биват „скривани“ и създават по този начин рискове за човешкото здраве и за замърсяване на околната среда. Представена е класификация на опасните СО и са анализирани пропуските в нормативната уредба. Разгледани са източниците на най-често срещаните опасни СО – азбест, тежки метали, полихлорирани бифенили, полициклични ароматни въглеводороди и феноли. Направени са някои препоръки относно идентифицирането и управлението на опасните СО у нас.

Селективното разрушаване на жилищни сгради в контекста на ефективното управление на строителните отпадъци – Част 1. Основни положения

Нормативната уредба изисква 70% степен на материално оползотворяване на неопасните строителни отпадъци. Икономически изгодното и екологосъобразното оползотворяване на строителните отпадъци е възможно само при прилагане на подходящи методи за селективно разрушаване и сортиране на отпадъците при източника. Разгледана е спецификата на премахване на различни типове жилищни сгради. Съпоставени са Европейските препоръки по управление на строителните отпадъци с българското законодателство. Дискутирана е необходимостта от извършване на оглед/обследване на сградата преди разрушаване, от идентифициране на опасните или потенциално опасните строителни отпадъци (СО) и от предписване на последователност на операциите и избор на подходящи технологии.

Селективното разрушаване на жилищни сгради в контекста на ефективното управление на строителните отпадъци – Част 2. Технологии

Технологиите за разрушаване на сгради са ключов фактор за ефективното управление на строителните отпадъци. Селективното разрушаване на жилищни сгради трябва да отчита тяхната специфика като строителни системи, материали, технологии на изграждане и, макар и в относително степен, процеса на експлоатация. Същевременно, трябва да се държи сметка за здравословните и безопасни условия на труд, конкретните възможности за оползотворяване на строителните отпадъци, минимизиране на допълнителните ресурси и евентуалното оскъпяване на процеса на премахване на строежа, в сравнение с традиционното, неселективно разрушаване. Статията анализира тези въпроси и предлага решения, базирани на световния опит, но съобразени с българските условия.

Проектиране на състава на бетона – критичен анализ на метода на плътните обеми, като част от учебната програма

В настоящия доклад е направено подробно описание на метода на плътните обеми, който се ползва за проектиране на състава на бетона в България и е застъпен в учебната програма на УАСГ. Добавени са някои нови моменти, които отразяват промените в стандартизационната база след 2000 г., но нямат отношение съм самата методика. Показано е, че в сегашния си вид методът не отразява съвременните тенденции в областта на проектирането на състава, производството и полагането на бетонни смеси. Изложени са мотиви за цялостно осъвременяване на метода, което да го доближи до строителната практика в сферата на производството на бетонни смеси.

Видимостта като критерий за избор на действителна скорост на движение при автомагистрали

В статията се разглежда поведението на водачите на моторни превозни средства (МПС) при движението им по автомагистрали и в участъци с ограничение на видимостта. Поведението е отнемане от педала на газта, което рязко намалява теглителната сила, като в този момент остават да действат само съпротивленията при движение на автомобила. Това се отразява в иначе неповлияната от други фактори скорост. В диаграмата се получават спадове на скоростта и именно чрез анализа на тези места може да се определи и статистическа зависимост между видимостта и скоростта на движение. Да се разсъждава върху резултата е от особено значение за пътната безопасност, особено при пътищата с високи скорости на движение, каквито са автомагистралите.

Видимостта като критерий за избор на радиус на хоризонтална крива при автомагистрали и скоростни пътища

В публикацията са разгледани причини за ограничаване на видимостта при вече изградени участъци от автомагистрали. Направена е обща класификация на причините за ограничена видимост, от която се вижда, че голяма част от тях се намират в хоризонталните криви. Разгледани са различни подходи и тяхната ефективност, така че по автомагистралите и скоростните пътища да се постигнат необходимите и минимални разстояния за видимост, които да не оказват впоследствие влияние върху действителната скорост на движение. Разгледани са възможности за решаване на проблема с ограничената видимост, както при изградени вече пътни участъци, но така също и при участъци в етапа на тяхното проектиране.

Критични участъци от железопътната инфраструктура при спиране за поддържане на определена максимална скорост

Спирачен режим се използва при спиране на влака на гара или спирка, намаляване на скоростта за поддържане на определена максимална скорост и при застопоряване на влака срещу самоволно потегляне. Ограничаването на скоростта в продължителни и стръмни надолнища от условието за спиране пред препятствие води до екстремно използване на спирачките. Калодките, колелата и носачите на лагерите се загряват до опасни стойности. Възможно е отчупване на парче, загрято до червено, което да отхвръкне и да предизвика пожар. Статията търси теоретично и практическо решение за определяне на тези опасни участъци чрез: решение на уравнението за движение на влака при спирачен режим; определяне на опасните стръмни участъци по железопътната инфраструктура; изследване на скоростите, режимите на движение и дължината на спирачния път. Те са важни и от гледна точка на оперативна съвместимост на железопътните линии в ЕС.

Използване на дъждовни води за промиване на тоалетни чинии и писоари на територията на град София

Извършен е анализ на прилагането на системи за събиране и използване на дъждовни води на територията на град София за промиване на тоалетни чинии и писоари като алтернатива на питейната вода. Определени са необходимите и наличните дъждовни води при различни устройствени параметри и разходи на вода на годишна база. Резултатите показват, че спрямо действащия Общ устройствен план от 48% до 267% от питейната вода, използвана за промивки, може да се замени с дъждовна вода. Изготвени са номограми, базирани на параметри като плътност на застрояване, интензивност на застрояване и относителен разход на вода, които могат да се използват за различни типове сгради.