Малкоетажните жилищни структури с висока интензивност на застрояване представляват специфична форма на колективно обитаване, която съчетава предимствата на живота в индивидуалната къща с ефективността на многофамилната сграда. Този модел предлага един и природосъобразен живот в рамките на града, който е в съзвучие с актуалните европейски политики за постигане на енергийна, социална и екологична устойчивост и рационално използване на земята чрез висока гъстота на обитаване и многофункционалност. Компактните жилищни структури с малка етажност осигуряват добър баланс между ефективност и качество на живот. Свързаното застрояване от 3 – 4-етажни сгради връща човешкото измерение в градската среда, създава атрактивни публични пространства и възстановява разкъсаната градска тъкан. Пешеходните разстояния дават възможност за лесен достъп до културната и обществената инфраструктура и обслужване. Специфичната пространствена организация на жилищните единици съхранява индивидуалността на дома и неприкосновеността на личното пространство. Свързването им в общи структури за колективно обитаване създава идентичност и принадлежност към определена социално стабилна общност.
2019 / 52 / 1 / Архитектура
Британските социални жилищни проекти от 70-те години на 20-ти век са забележителен пример за новаторски подход към изграждането на достъпни градски жилища с високо качество. Те са резултат от мобилизацията на творческата и социалната енергия в следвоенните години, направила възможно реализирането на цялостни комплекси от жилища, зелени площи и обществено обслужване в района на Кемдън в Северен Лондон. Създаден е качествено нов модел на обитаване в малкоетажни жилищни структури с висока интензивност на застрояване чрез хоризонтално и вертикално свързване на индивидуални жилищни единици. Той съчетава качеството на обитаване в еднофамилна къща с ефективността на колективното съжителство. Този модел е особено актуален днес, в условията на недостиг на земя за жилищно строителство в големите градове. Изследването акцентира върху екологичните, социалните и икономическите предимства на обитаването в тези нетрадиционни жилищни форми, които ги превръщат в равностойна алтернатива на многоетажното жилищно строителство. Приложимостта на новаторските идеи, заложени в следвоенните жилищни комплекси, за решаване на съвременните проблеми на големите градове, е урок по нестандартно мислене с визия за бъдещето.
В статията е анализирано високоетажното (над 15 m) жилищно застрояване, като едно от възможните решения на жилищния проблем в градовете. Определени са някои положителни страни на този тип сгради, оказващи позитивно влияние върху ограничаването на градското разпростиране, върху средата на обитаване и обитателя. Разгледани са примери от Франция, Холандия, Словения и България, подбрани както според личните предпочитания на автора, така и заради тяхната функционалност и характерен облик. В заключение примерите са подложени на сравнителен анализ по 5 критерия – разположение в градската структура, качество на прилежащата среда, функционалност – видове функционални схеми на сградите и видове функционални схеми на жилищата и архитектурен образ в зависимост от използваните материали.
В статията е анализирано средноетажното (до 15 m) жилищно застрояване, като възможно решение на жилищния проблем в градовете. Определени са някои положителни страни на този тип сгради, оказващи позитивно влияние върху ограничаването на градското разпростиране, върху средата на обитаване и обитателя. Разгледани са примери от Франция, Испания и Словения, подбрани както според личните предпочитания на автора, така и заради тяхната функционалност, характерен облик и тенденциите, които поставят за изграждане на подобрен жилищен фонд, предназначен за социално обитаване. В заключение примерите са подложени на сравнителен анализ по 5 критерия – разположение в градската структура, качество на прилежащата среда, функционалност – видове функционални схеми на сградите и видове функционални схеми на жилищата и архитектурен образ в зависимост от използваните материали.
В настоящата статия е анализирано нискоетажното (с височина до 10 m) жилищно застрояване с висока интензивност, като възможно решение на жилищния проблем в градовете. Определени са някои положителни страни на този вид застрояване, оказващи позитивно влияние както върху ограничаването на разпростирането на града, така и върху средата на обитаване и обитателя. Разгледани са характерни примери от Обединеното кралство и Канада, подбрани както според личните предпочитания на автора, така и заради тяхната призната функционалност и иновативност. В заключение примерите са подложени на сравнителен анализ по 5 критерия – разположение в градската структура, качество на прилежащата среда, функционалност – видове функционални схеми на сградите и видове функционални схеми на жилищата и архитектурен образ в зависимост от използваните материали.
Проследява се бурното развитие на къмпингите през последните 20 години в Европа, САЩ и Канада, като се извеждат основни фактори и зони на взаимодействие с Европейските и световните практики в сферата на устойчиво развитие на туризма. Изследват се подробно традициите и политиките в къмпинг индустрията в Обединеното Кралство, Франция, САЩ, Канада и България, като се формулира значението и мястото на този тип отдих в цялостната рамка на устойчивия туризъм и се синтезират конкретни насоки, базирани на направените анализи, за развитие на къмпингите у нас.
Плавното преминаване на къмпингите от удобни кратковременни места за бивакуване към прецизно планирани територии и местоположение, под формата на цели временни градове, изправя архитектите пред неимоверно сложни задачи, касаещи не само архитектурата на къмпингите, но и техния социален, икономически, защитен и сливащ се с природата характер. Спецификата на всеки тип къмпинг изисква различен подход на проектиране, а разликата в индивидуалното светоусещане, желания и нужди на хората, търсещи този вид отдих, инициират реализацията на многопластови иновативни архитектурни експерименти с основна цел – създаване на устойчиви структури за временно обитаване в къмпингите.
Започнала като естествен подтик към общуване с природата, почивката на къмпинг се разраства в предпочитан начин за рекреация и добива хиляди разклонения в типологията и същността си. Стремителното увеличаване на хората, практикуващи къмпингуване, налага определени изисквания, правила и нормативна уредба за разполагане на къмпингите в различните територии, като основен се налага подходът на деликатно вписване в съществуващите дадености, който създава и конкретни насоки при планиране и проектиране на къмпинг терените. За създаване на „устойчив къмпинг организъм“ е необходимо да се прецени внимателно степента на урбанизиране на конкретната територия, в зависимост от редица характерни локални фактори.
Къмпинг революцията през последните 10 – 20 години в Европа, САЩ и Канада инициира разработването на иновативни типове мобилни жилищни единици. Тенденциите за почивка на къмпинг се разрастват сред всички слоеве на обществото, подтиквайки индустрията в глобален мащаб към създаване на многообразие от мобилни домове. Техните преимущества пред традиционните монолитни изпълнения в курортните комплекси се подсилват и от стремежите за екологична съобразност, енергоефективност, използване на естествени, рециклирани материали и възобновяеми енергийни източници, за деликатно и временно вписване в околния пейзаж.
Статията разглежда инфраструктурата, необходима за туризма с кемпери и каравани. За адекватното планиране и проектиране на тази инфраструктура е необходимо да се изследват особеностите на процеса – какви технологии се използват и какви са туристите, които избират да почиват по този начин. Изследванията по темата са малко и могат да бъдат допълнени. Представени са проучвания за ползването на кемпери и каравани в България, осъществени от автора през есента на 2017 г. Проведеният анализ на резултатите дава основания да се твърди, че съвременното пространствено планиране в страната не отразява в достатъчна степен потребностите на този вид туризъм и ползваните технологии в кемперите и караваните. Необходимата инфраструктура включва както подходящо оборудвани къмпинги, така и места за крайпътна почивка, краткотраен отдих в природна среда, специализиран сервиз и др.
Тази статия предлага поглед върху настоящото състояние на заведенията за хора, лишени от свобода, и установява необходимостта от реновация. С предоставените схеми са показани варианти за планови решения за преустройство на жилищна единица – спални помещения. Предложени са детайли, разрези и изгледи на отделните елементи.
Тази статия проследява накратко композиционни структури на заведенията за изтърпяване на наказания. Предложени са 8 типа за класификация. Анализирани и систематизирани са схемите, според геометрията и начина им на работа. Изложени са предимствата и недостатъците на всяка структура, като са сформирани и някои общи изводи на базата на сравнителен анализ.
Комплексите от затворен тип, ситуирани в градската периферия, са форма за постоянно обитаване, наложила се в последните години в българската практика. Съчетавайки редица предимства на еднофамилното и многофамилното жилище – непосредствена близост до природата в комбинация с висока степен на комфорт и сигурност и богат комплекс от услуги в рамките на съответната територия, те следва да бъдат пример при планирането на всяка една жилищна среда.
Градският силует е свързан с всички урбанистични измерения – веществени и невеществени, времеви и пространствени, профанни (социални, икономически, политически) и духовни (сакрални, културни), поради което представлява онова урбанистично звено, обвързващо отделните фрагменти в единно смислово цяло, и даващо отговор на общовалидната истина за тенденциите в развитието на пространствената идентичност и градските процеси. Изследването на механизмите на взаимодействие между гореизброените може да послужи за формулиране на главните постановки, стоящи в основата на холистичен подход, който отразява комплексната природа на града и обвързва съставните фрагментарни анализи в единно смислено цяло.
Пешеходството е исторически първата и форма на градска мобилност. Функциите, гъстотата и морфологията на градската среда са в тясна взаимовръзка със способностите на пешеходците. Въпреки това през 20 в. градското планиране и проектиране често неглижират човешкия мащаб и местния контекст. Този модел на планиране и градски политики бива силно критикуван за негативните ефекти върху градовете още от средата на 20 в. Днес има глобален фокус върху планирането и проектирането на градове, приветстващи и благоприятни за хората, и на градската среда, чувствителна към нуждите на пешеходците. Все още обаче има много предизвикателства в практическото приложение на тези принципи. Статията разглежда опита на градската политика на София да намери място на пешеходството в съвременното развитие на града с фокус върху централните градски части. Изследвани са пространствените характеристики на средата и тяхното влияние върху броя и вида на пешеходците. Тези данни са съпоставени с политиките на градско планиране, които Столична община прилага в периода 2013 – 2017 г. Представени са препоръки относно необходимия урбанистичен подход за развитие на София като град за пешеходци.
Статията акцентира на основни проблеми при планирането на устойчива градска мобилност в големите градове. Анализират се подходи, условия и ключови етапи от съвременните Планове за устойчива градска мобилност. Коментират се изводи от оценката на Европейската комисия за влиянието на Плановете за устойчива градска мобилност в държави от Европа и извън нея. Обобщават се изводи за проблемите и очакванията към тези планове в големите български градове.
Съвременните индустриални сгради имат специфични характеристики на своята архитектура, които трябва да се отчитат за постигане на хармонична интеграция в средата – важно изискване на устойчивата архитектура. В статията се проследяват някои аспекти на връзката „Архитектура на индустриалните сгради – природна среда”. От гледна точка на екстериора това са: – формообразуване, използващо асоциации с форми, инспирирани от околната природна среда; – използване на огледални фасади; – приложение на материали за фасадите с близки характеристики до тези на околната природна среда. От гледна точка на интериора се разглеждат: – визуална връзка със средата от помещения, свързани с присъствие на повече хора – работници, посетители, администрация; – въвеждане на елементи на природната среда в общи пространства. В заключение се подчертава значението на хармоничната интеграция на индустриалните сгради в природната среда като важен елемент от създаването на устойчива архитектура.
В публикацията е направен обзор на сферите за приложение на соларните енергийни системи. Те са една от възможностите за усвояване на енергия от възобновяеми източници. Дефинирани са трите основни форми на пространствена организация на соларните енергийни системи – самостоятелни електропроизводствени системи, системи или елементи, обвързани със сгради или съоръжения, зарядни инсталации. Функционално-пространствените им характеристики са илюстрирани чрез съответните релативни модели.
В публикацията е направен обзор на различните видове соларни системи като една от възможностите за усвояване на енергия от възобновяеми източници. За всяка са дефинирани област на приложение, функционална структура и пространствени характеристики. Въз основа на анализ от архитектурна гледна точка е създадена типологична систематизация на основните видове СЕС. Критериите за класификация са функционални и пространствени. Предложената типология е възможност за системна яснота в многообразието от соларни енергийни системи.
Статията разглежда проектантското мислене, знанията и уменията на архитекта в контекста на архитектурната проектантска дейност. Тя има за цел да изследва тези фактори и да подчертае тяхното значение за организацията на работа на проектанта.
Статията разглежда организацията на архитектурната проектантска дейност и по-конкретно – същността на методологията, като наука, която се занимава с това. Тя определя и конкретизира архитектурното проектиране в обхвата на цялостната архитектурна дейност и формулира същността на неговата методология.
Статията разглежда процесните модели и тяхното създаване или моделиране, като важен и необходим процес при изследването и организацията на проектантската дейност.
Цветът е важен композиционен елемент, тъй като има свойството да се свързва на подсъзнателно ниво с човека, но и да придава характер на формата, обема и пространството. Често се използва в цялостната композиция, подчертава я, осмисля я, понякога доминира над нея или ѝ противоречи – с идеята да се създаде синтез от гледни точки, или направо игра на идеи. Цветът може да раздели или обедини, да създаде несъществуващ ритъм, да компенсира липсата на изграждане, да обясни или обърка. Неговият обхват на приложение и въздействие е огромен – от интериора до градоустройството.
Още според древните философи емоцията се свързва с естетиката, а оттам и с изкуствата. Тя се е считала за белег на това, дали дадено произведение е предмет на изкуството, а всъщност тя е и основното гориво и импулс то да може да бъде създадено. Това е една тема, свързана не малко с душевността на човека, откъдето е съвсем естествено в основата ѝ да са човешките впечатления, реакции и настроения. Ето защо емоционалната архитектура е всяка, която може да е абсолютно хармоничната, тъй като е наслада за сетивата, или тази, която е в разрез, защото те озадачава и учудва. Тя е всяка, пред която си във възторг или те изпълва с радост, всяка, която те зарежда с някакво чувство или още повече – стъписва и поразява!
Систематизирани са характеристиките, които правят покритията с текстилна мембрана подходящи за приложение при защита на археологически обекти. Изведени са основни функционални и конструктивни типове на покритията с текстилна мембрана, които са приложими при изпълнението на защитни съоръжения над археологически находки на базата на анализирани примери от световната и българската архитектурна практика.