Годишник

Методика за формиране на енергийно ефективни жилищни територии

Формирането на енергийно ефективни жилищни територии изисква сложен комплекс от дейности в процеса на планиране, проектиране, изграждане и експлоатация. Поставянето на тези дейности на обоснована методическа основа ще аргументира тяхното съдържание и последователност на провеждане, участниците в процеса, както и формиране на ефективен контрол и обективна оценка.

Етика на устойчивото развитие на отдиха и туризма по Българското Черноморие

Принципите на устойчивото развитие – концепция, лансирана преди повече от три десетилетия, лежи в основата на визията на цивилизования свят за бъдещото му развитие. Съвременните социално-икономически реалности, развиващи се на основата на глобалния капитализъм, и допълнени с крайно задълбочаващия се либерален индивидуализъм, комерсиализъм и егоизъм, са напълно несъвместими с модерното разбиране за устойчиво развитие на обществото. Тези противоречия се дължат основно на различните морални основи на двете парадигми на социално развитие – материално-експанзионистичната и духовносподелената. В настоящия материал е застъпена тезата, че без кардинална промяна на морално-етичните норми на обществото, без промяна в ценностната система на всеки отделен човек в посока към утвърждаване на духовността, единението и човешката солидарност, е немислимо създаването на устойчиво общество, живеещо в хармония със себе си и с природата. „С ръце издрани от метал и кремък раздай, каквото си събрал навреме. Раздай сполуката, раздай бедата – такъв е твоя знак – без край, без дата.“

ГИС в устройственото планиране

Статията разглежда въпроса за особеностите на приложение на ГИС в устройственото планиране в условията на Р България. Разглеждат се опитите в тази област на международно и национално ниво. Извеждат се основните проблеми и възможности в разработването на различни устройствени разработки в областта на планирането в Р България.

Концептуален модел за приложение на ГИС в устройственото планиране

В статията е изведен концептуален модел за приложение на ГИС в устройственото планиране. Научно са изведени основните взаимовръзки между участниците в процеса на планиране в Р България. Предложено е концептуално решение за изграждане на система от ГИС центрове на територията на Р България с цел повишаване на качеството на планиране на национално, регионално и местно ниво. Концепцията предлага нов подход в планирането в помощ на малките общини и повишаване на техния административен капацитет.

Откритото обществено пространство като синтез на материални и духовни ценности и градивен елемент на градския ландшафт

Развитието на градската среда трябва да се стреми да подобрява ресурсите на съществуващото градско пространство, а не да ги застрашава. По-точното разбиране на историческата, архитектурна и социална значимост на отделните градски открити пространства и отношенията помежду им и към по-обширната градска зона – градския ландшафт, ще помогне за засилване на социалното взаимодействие и насърчаване на общественото развитие и ще допринесе за осъществяване на икономически цели и дейности. Нуждата от достъпно и приятно открито пространство е израз на легитимните стремежи на жителите на града за подобряване качеството на живот, за усилване на социалната кохезия и чувството за сигурност. Възприемането на ландшафта от хората би трябвало да се анализира от гледна точка както на историческото му развитие, така и от съвременното му значение. Разгледана е връзката между градския ландшафт и откритите пространства и влиянието им върху качеството на живот на обществото и устойчивото развитие.

„Белите петна“ в градската структура – урбанистични алтернативи за намеса

Развитието на средата за труд в съвременния свят е в пряка зависимост от поредица условия, сред които урбанистичните фактори имат водеща роля. Един от елементите на система “Труд” са производствените територии. През периода на индустриалната революция производствените територии са достигнали своя пик по отношение на мащабите на производство, капацитета, териториалния обхват. С появата на технологичната революция качествено и количествено се изменят характеристиките на производствения процес. Това от своя страна налага коренно различни изисквания към териториите за производство – свиване на необходимите за индустриални дейности площи, което изисква нов подход в планирането и управлението им. За да се предотврати превръщането на изоставените производствени територии в „бели петна“ от градската структура, е необходима урбанистична намеса, основана на интензивно развитие на градската структура с цел балансирано развитие на града като система.

Още за пространственото развитие и неговото планиране

Статията е с амбицията да постави на дебат някои основни понятия, които се използват в съвременния български урбанизъм. Основавайки се на европейския контекст на разбиранията за планиране на пространственото развитие, авторите предлагат детайлиране и конкретизиране на тези понятия, заложени в нормативната база, теорията и проектантската практика.

Формиране и развитие на медийните паркове

Медийните паркове са забележителни от гледна точка на размера и вида на своето производство и възможността за концентрация на това производство на едно място. Конкурентоспособността на световния пазар довежда до ориентиране към новаторско мислене и баланс между творчески и практически умения. Това предопределя условието, което налага развитието на медиите да бъде заложено като неделима част от основните приоритети и стратегически политики на съответната държава. Това налага систематизирането на няколко обобщени теоретични схеми на формиране и развитие на медийни паркове, базирани на анализа на световната практика.

Медийните паркове като системи за устойчиво развитие

Медиите създават продукт, който не е материален по смисъла на традиционното индустриално производството, независимо че използват първична „суровина” за създаване на комуникативна субстанция, която се обработва, промотира и доставя. Това налага създаването на мултифункционални екоиндустриални комплекси на медийната индустрия, наречени медийни паркове. Изследването има за цел да анализира генезиса на медийната индустрия през погледа на медийно-парковите комплекси и политиките, които ги насърчават, като разгледа същностната характеристика и трансформациите в мисленето, свързано с архитектурно-градоустройствените аспекти.

История на говедовъдните сгради и комплекси в България. Изисквания, решения и проблеми

В статията се прави актуална характеристика на говедовъдните комплекси с нова терминология, разглеждат се примери от България – новопостроени и реконструирани говедовъдни комплекси, отговарящи на съвремeнни изисквания, европейски норми и директиви. Анализират се техните функционални и архитектурни характеристики, вписване в контекста на средата и др. Изявяват се техните общи черти, както и различните пътища до тяхната реализация. В този аспект се правят изводи и заключения, касаещи развитието на говедовъдните комплекси у нас.

Съвременни тенденции и решения на говедовъдните сгради и комплекси в световната практика

В статията е проведен анализ на примери на говедовъдни комплекси от ЕС и световната практика. Особено внимание се отделя на новопостроени и реконструирани говедовъдни комплекси, отговарящи на съвремeнни изисквания с различна визия. Анализират се техните функционални и архитектурни характеристики, хармонично вписване в контекста на средата и др. Изявяват се техните общи черти, както и различните пътища до тяхната реализация. В този аспект се прави заключение, касаещо развитието на говедовъдните комплекси като архитектурен образ.

Тенденции в изграждането на детските заведения

Новите архитектурни и урбанистични модели, методи и подходи към градоустройственото планиране, проектиране, изграждане, модернизация и експлоатация на сградите на детските заведения са естественият отговор на съвременните динамични условия на живот и развитие. Доброто познаване на тенденциите във всички аспекти, отнасящи се до архитектурата на детските заведения – градоустройствено и ситуационно решение, функционална организация, структура, архитектурен образ, организация на двора и интериор, е основа за формулиране на тези нови подходи. Динамичните условия на живот и развитие, пазарно ориентираната икономика, икономическата и социалната фрагментация на обществото, мобилността и транспортната комуникативност, въвеждането на информационни и комуникационни технологии в образованието, новите образователни и педагогически модели на всички нива на обучение и т.н. изискват нови архитектурни и урбанистични методи и подходи към градоустройственото планиране, към проектирането, изграждането, модернизацията и експлоатацията на сградите на детските заведения. Ето защо е от значение извеждането на съвременните тенденции във всички аспекти, отнасящи се до архитектурата на сградите на детските ясли и градини – основни: разположение в селищната структура, функционална структура, решение и допълващи: организация на двора, архитектурен образ и интериор. В настоящата статия акцентът е поставен върху основните аспекти, като са илюстрирани и анализирани примери от съвременната българска и чуждестранна практика.

Европейски алтернативи за обновяване на следвоенните жилищни комплекси, строени по индустриализирани технологии

Възникнали в резултат на технологична еуфория и социално инженерство, в кратък интервал от време, в огромен брой и с лошо качество на изпълнението, жилищните комплекси, строени по индустриализирани технологии между 60 – 80-те г. на 20-ти век и стареят едновременно, и предизвикват необходимост от спешни мерки за решаване на задълбочаващите се проблеми. Статията извежда същността на съвременния подход към обновяването в развитите европейски държави, който почива на общото разбиране за необходимостта от устойчиво развитие на жилищната среда, включващо комплексно прилагане на мерки за подобряване на физическото състояние и енергийната ефективност на сградите, и качеството на околната среда, заедно с мерки за повишаване на социално-икономическата стабилност на обитателите. Синтезирани са общите и специфични проблеми на жилищните комплекси в техните архитектурни, технически, екологични и социално-икономически аспекти. Изследването прави преглед на алтернативните подходи към модернизацията на кварталите, строени по индустриализирани технологии, които предлагат различна степен на намеса в съществуващата жилищна среда – от комплексно саниране на сградите, до разрушаване и цялостна реконструкция. Изводите показват тенденция на сближаване на политиките и практиките на обновяване и ориентация към поетапно преструктуриране на жилищните комплекси от 60 – 80-те г. на 20-ти век, чрез планирано намаляване на броя им и връщане към типологията на традиционния жилищен квартал, с доказали своята устойчивост на времето жилищни форми.

Основни проблеми на индустриално изградените жилищни комплекси

Статията представя обобщение на проблемите на индустриално изградените жилищни комплекси. Разгледани са различни фактори, характеристики и особености, присъщи на тези територии. Всеки един от аспектите, развити в настоящото проучване, систематизира определени проблеми, за които следва да се търси комплекс от решения. Предвижда се настоящото изследване да бъде използвано при съставяне на адекватни мерки за преструктуриране на жилищната среда в тези комплекси.

Типология на жилищните комплекси от затворен тип

Дефинирайки комплексите от затворен тип като форма на обитаване, при която жилищната среда е изолирана от градската структура посредством огради и контролиран достъп и предоставя по-високо качество на обитаване и допълнителни услуги, ние разглеждаме този тип обитаване като предназначено предимно за хора от високата средна класа. Осланяйки се на различни направени до момента класификации по социални признаци, в настоящата статия предлагаме класификация на жилищните комплекси от затворен тип, която освен социалните параметри, отчита редица архитектурно-градоустройствени характеристики като: капацитет, разположение на комплексите в градската среда, вид на предлаганите услуги, характер на обитаването (постоянно или временно), стандарт на обитаваните жилища, характер на застрояването, степен на типизация и идентичност и др.

Свещената геометрия и нейните проекции в пространственото и времевото изкуство

“Свещената геометрия“ – проекция на „Висшия ред“ в Космоса, открита в органичната структура на природните форми, както и в устройството на човека, е неотменно заложена в неговото подсъзнание за хармония и стройност при формиране на образа. Неслучайно се открива в много примери на пространствено изкуство и е в основата на „правилното“ звучене във времевото (музикалните „консонанси“ и в деленето на диатониката). Свързана е не само със „Свещенния ред“ (както е наречена книгата на Петер Верго), с идеята и истинността на неговата правилност като геометрия и прогресия, но и с основните понятия: единство, разнообразие, начало, сътворение, безкрайност. Така тази геометрия има общо с духовни и фундаментални измерения, а нейните прояви в двете базови изкуства са материализациите на тези изначални символи.

Метафората и символиката в музиката и архитектурата

Историята и различните култури показват съществуващата връзка между музикални и архитектурни пропорции, между слухова и зрителна хармония. Математиката и пространството свързват двете изкуства, както и фактът, че те се оказват метафори едно на друго.

Връзката между интериора и околната среда при еднофамилната жилищна сграда в архитектурата на модернизма

Това изследване има за цел да анализира значението на връзката между интериора и околната среда при еднофамилната жилищна сграда в архитектурата на модернизма. Разгледани са четири от най-известните реализирани проекти от това време, печелили престижни награди за архитектура, три от тях понастоящем превърнати в музеи. Техни автори са четирима от основоположниците на модерната архитектура – Льо Корбюзие, Валтер Гропиус, Марсел Бройер и Мийс ван дер Рое. Въз основа на анализа изследването определя характерни индивидуални особености на решаване на връзката между сградата и природата при еднофамилната жилищна сграда за всеки от примерите, а в заключение извежда общовалидни принципи, присъщи на архитектурата на модернизма като: – разтваряне на фасадата; – пространствено продължение на интериора навън; – навлизане на екстериора в сградната структура.

Студентски проекти със социална насоченост

В направление „Индустриални и транспортни сгради и комплекси“ на ВСУ „Любен Каравелов“ в последните години се проектират и обекти със социална насоченост, в които функционално-технологичните въпроси влияят в голяма степен на крайното архитектурно решение. Проектите са в две много чувствителни области: за хора с психически и физически увреждания (Производствено-битов комплекс на Съюза на слепите в България в „Овча купел“ – София и Психиатрична болница в Мировяне) и за обекти със специфичен устройствен режим и функции (Затвор в Илиянци-изток и Крематориум във Варна). Проектите са ръководени от проф. д-р арх. Любен Сиврев.

30 години преподаване и изучаване на урбанистична и архитектурна социология в УАСГ

Статията е посветена на трийсет години от началото на първия редовен лекционен курс по Урбанистична и архитектурна социология. Той е предназначен за студентите от специалност „Архитектура“, в IV курс и за студентите от специалност „Урбанизъм”, а от 2001 г. в I курс на Архитектурния факултет на УАСГ. Основната цел на лекционния курс е да интегрира социологическото (имплицитното) знание, с архитектоническото (експлицитното) знание при социално-пространственото конструиране на реалността на три равнища: теоретическо, методологическо и практическо, респ. социология, урбанистика, архитектура. Лекционният курс е разгърнат в три раздела: Въведение в социологията. Историко-теоретически аспекти; Урбанистична социология. Теоретико-методологически аспекти; Социология на архитектурата. Методологико-приложни аспекти, с трийсет основни теми и тяхната интерпретация.