До скоро обликът на сградите се диктуваше от пластиката на обема, орнаментиката и материалите. Фасадите се изменяха пасивно чрез околната среда – придобиваха различен облик в зависимост от позицията на слънцето и атмосферните условия като ясно време, дъжд, мъгла и т.н. С напредването на технологиите се прави следващата стъпка в адаптацията към околната среда – кинетичните фасади реагират активно на промените, засягащи сградите. Те се видоизменят, за да имат оптимална пропускливост на светлина и въздушна маса в зависимост от промените в климата. Модерните софтуерни приложения позволяват анализирането в реално време на множество фактори, постъпващо от редица сензори за сила на слънчевата радиация, сила и посока на вятъра, влажност и топлина на въздуха и така нататък. Настоящата статия анализира различията при кинетичните фасади, предимствата и недостатъците им. Фасадата се разглежда в един от основните ѝ аспекти – като преграда между вътрешните пространства и прилежащата околна среда. Проследява се историческият контекст и еволюцията на фасадите, като се изследват характеристиките на кулите Ал Бахар в Абу Даби, Обединени арабски емирства, тъй като те са проекти, възползващи се от предимствата на кинетичната фасада.
2021 / 54 / 1 / Архитектура, строителство и геодезия
Разглежда се проектирането на фасадните панели на кулите Ал Бахар (Al Bahar Towers), като авторът пресъздава обобщен параметричен модел на геометрията им и онагледява някои от възможните функции, които предлага средата на параметрично моделиране. Формата на засенчващите елементи на кулите е инспирирана от традиционните за арабската жилищна архитектура машарабуя .(مشـــــربية)Освен изграждане на геометричен модел, авторът е изследвал и чрез какви механизми е възможно да се контролират панелите в средата на параметричното моделиране. Параметърът, който отговаря за степента на сгъване на елементите, е отделен и са демонстрирани три варианта – използване на една стойност за сгъване на всички елементи; градиентно, плавно преминаване от напълно затворени към напълно отворени елементи чрез контролни точки; анализиране на графично изображение за генериране на индивидуални стойности. Авторът предлага метод на изграждане на параметрични модели, при който кодът е структуриран в малки, ясни структури. Макар да е допълнителна стъпка, това структуриране улеснява работния процес, тъй като намалява значително времето за вникване в структурата на проекта от лица, различни от първоначалния проектант, и също така позволява повторното използване на цели групи от кода на модела. Финалният резултат на изследването е параметричен, триизмерен модел, контролиран изцяло от различни по вид параметри и експлицитни функции. Използваният софтуер е: Rhinoceros 6, Grasshopper, 3DS Max 2020 и V-ray NEXT.
Изследва се връзката между успешната реализация на мащабни инвестиционни инициативи, т. нар. мегапроекти, териториалните изисквания към тях и влиянието им върху градската структура, респективно върху процесите на градско обновяване. За целта е създадена методика за оценяване на целесъобразността на локализацията на мегапроектите, както и предпоставките за тяхната успешна реализация, предвид различните компоненти при формирането и развитието им. Базирана на оценени от автора характеристики, процеси и взаимодействия на вече реализирани мегапроекти, методиката формулира оптималните изисквания за териториална локализация и успешна реализация на мащабните инвестиционни инициативи.
Развитието на технологиите през последните сто и петдесет години доведе до въвеждане на редица нови материали и методи за влагането им в строителството и в изкуството. Това дава възможност за реализация на концептуални произведения, чието изпълнение би било невъзможно в миналото. Фонтанът се използва като декоративен елемент на градската среда от векове, но през последния век неговите художествени характеристики претърпяват еволюция. Целта на изследването е да се изведат основните характеристики на фонтаните, свързани с архитектурната проблематика, да се анализират специфичните особености на съвременните фонтани и начинът, по който фонтанът се интегрира в градската среда. Направените заключения са резултат от анализ на фонтани във и извън България.
„Градската градина“ е първата обществена градина, проектирана и изградена след Освобождението. Осветена е на 04.04.1878 г. и първоначално е наречена на името на цар Александър II – „Александровска градина“. За 140 г. градината преминава през редица преустройства вследствие на променящата се градоустройствена среда. Интерес за настоящата разработка представляват особености на фонтаните в „Градската градина“, както и ролята на фонтана, като в променящата се градска тъкан. Изследването има за цел да проследи връзката между архитектурните и конструктивни особености на фонтаните с градоустройственото и утилитарното им предназначение, както и с художествения им замисъл.
В статията се анализира еволюцията на шедовата покривна конструкция от нейното създаване до наши дни като резултат от променящите се изисквания към естественото осветление на сградите, в контекста на устойчивата архитектура. Възникнала като специфично за индустрията конструктивно решение на горното осветление, в редица случаи нейните съвременни варианти се превръщат във важен фактор, с подчертано влияние върху архитектурния облик на сгради с предназначение: индустриални, обществени, жилищни. Анализират се конкретни примери на горно естествено осветление с конструктивни решения, произхождащи от шедовата покривна конструкция.
В статията се разглежда еволюцията в решенията на входните пространства в съвременните музейни сгради. Разширяването на функции на музея е причина за голямото разнообразие на форми и образи в огромното количество новосъздадени и реконструирани музейни сгради през последните десетилетия. Налице са преосмисляне и промени в архитектурните решения на техните съставни елементи, сред които съществено значение имат входните пространства за реализиране на прехода от контекста на външната среда към атмосферата на музейната експозиция. Обект на статията е преходът който играе съществена роля в съвременната архитектура с различните пространствени интерпретации, подчинени на контекста на средата и пречупени през призмата на творческите възгледи на проектанта.
В статията се разглеждат някои тенденции в развитието на съвременните музейни сгради и галериите за изкуство в контекста на развитието на културата в съвременното общество. В последните няколко десетилетия се реализират голям брой музейни комплекси, с разнообразни функции, носещи многообразие от форми и образи на новосъздадените музейни сгради. Анализира се и характерът на промените в традиционни музеи след реконструкция. На базата на анализ на конкретни примери на световни реализации на музейни сгради се дефинират основни тенденции в развитието им.
Стоманените силози са интересни, комплексни съоръжения. За да се осигури цялостното им изпразване по гравитачен път, често те са поставени на носеща прътова конструкция над земята. В мястото на снаждане на тънкостенната черупка и носещите прътови елементи стойностите на напреженията са много големи. Това може да доведе до местна загуба на устойчивост в черупката. За да се предотврати нейното изкорубване, много проектанти поставят закоравяващи елементи над опорите. Те са част от пръстеновидната греда под цилиндричното тяло. Въпросът е колко високи да бъдат въпросните вкоравители, респективно гредата. Разумният подход е те да стигат до там, докъдето има изравняване на стойностите на меридианните нормални напрежения над опорите и в средата между тях. Но къде е разположено това ниво? Много изследователи са работили върху стойностите и начина на разпространение на меридианните нормални напрежения над опорите на цилиндричните черупки. В резултат на усилията им са определени критичната височина Hcr на черупката и идеалното положение HI на междинния закоравяващ пръстен. Тези височини доста се различават помежду си, освен това са определени при гладки стоманени черупки, без вертикални закоравяващи ребра в тях, а те съществено променят картината. Направените изследвания показват, че те трябва да достигат до ниво, намиращо се между Hcr и HI. При отчитане на нелинейното поведение на стоманата ефектите от промяна в геометрията по време на натоварване, породените от заваръчните операции несъвършенства и вертикалните вкоравители е определена необходимата височина на вкоравителите по нов, различен начин.
Изложеният материал е свързан с резултати от посещението от 10 до 15 декември 2019 г. на български екип (втора група строителни инженери) до Албания в гр. Тирана и гр. Дурас. В статията се прави сравнителен анализ между земетресение в Албания през 2019 г. и настъпилото в България през 1977 г. В материала са разгледани основните прилики и изводи от изпълнението на строителството на жилищни сгради, както и пропуски по време на проектиране и изпълнение. Прави се сравнителен анализ между действащите понастоящем норми и техните изменения в годините назад.
Полимерните геомрежи са продукт, който намира широко приложение в пътното строителство. Такива се използват за армиране на насипни подпорни стени, прилагат се при укрепване на пътни откоси, а при вграждане в несвързаните пластове на основата на пътната настилка способстват за чувствително увеличение на фактическия Е-модул на пътната конструкция. Доколкото в България все още няма утвърдена методика, по която да се оразмеряват пътните настилки с полимерни геомрежи, статията е фокусирана в международния опит в прилагането на тези продукти и методите за тяхното оразмеряване.
Двете основни причини за поява на алуминий във водата, използвана за питейно-битови нужди са наличието на елемента в суровата вода и употребата на алуминий-съдържащи коагуланти в процеса на нейното пречистване. И двете предпоставки са налични във водоснабдителната система на гр. София. Алуминият, попаднал в селищната водопроводна мрежа може да остане в разтворена форма или да образува отлагания при взаимодействието си с други елементи. По време на настоящото проучване е проведен ежедневен мониторинг на качеството на пречистената вода по отношение на алуминий от двете основни пречиствателни станции на Столична община – ПСПВ Бистрица и ПСПВ Панчарево и в 5 пункта от водопроводната мрежа на гр. София. Получените данни показват изключително стабилна концентрация на алуминия във филтрираната вода от ПСПВ Бистрица – около 40 µg/L. В пречистената вода от ПСПВ Панчарево се наблюдават колебания, като концентрацията на елемента достига до над 80 µg/L. Максимално допустимата концентрация на алуминий съгласно Наредба № 9 за качеството на водата, предназначена за нужди, е 200 µg/L. Проведеният клъстерен анализ разкрива подобие в концентрациите на алуминий в мрежата с тези на изхода на двете ПСПВ, което дава основание да се счита, че в мрежата не се развиват процеси, вследствие на които да се наблюдава вторично замърсяване на водата, или тяхното влияние върху концентрацията на алуминий в питейната вода на гр. София е незначително.
За оценката на разпространението на мед (Cu) в р. Тополница са разработени хидравличен и екологичен модел. Разгледан е участък от 42 km от р. Тополница, между устието на р. Медетска (приток на р. Тополница) и яз. „Тополница“. За изграждането на моделите е използван софтуерният продукт Mike Hydro River и екологичният модул към него EcoLab. За оценка на достоверността на хидравликата на реката и екологичния модул са използвани 4 статистически критерия: относителна грешка (r), средно квадратично отклонение (σ), коефициент на Nash-Sutcliffe и коефициент на корелация (R2). Изграденият хидравличен модел на р. Тополница е с висока достоверност, което го прави добра база за разработване на екологичния модул. Шаблонът за тежки метали в екологичния модул включва 6 променливи на състоянието: 3 във водната фаза и 3 във фазата на седиментите. Като входни данни за екологичния модул са въведени концентрациите на разтворима мед (Cu) в три точки от реката, а останалите променливи са зададени като константи. За оценка на достоверността на този модул са използвани същите 4 статистически критерия, както при хидравличния модел. Получените резултати за екологичния модел на р. Тополница по отношение на разпространението на мед (Cu) показват, че така съставеният модел може да се използва за прогнозиране на бъдещото състояние на концентрацията на разтворима мед (Cu) в реката.
Статията има за цел да представи извършените геодезически дейности по време на първата половина от 28-та национална антарктическа експедиция през 2019 – 2020 година. Освен чисто технически задачи като геометрична нивелация и трасировки за новата научна лаборатория, този сезон са осъществени изключително важни научни проекти от областта на хидрографните измервания – анализирани са данните от първото зимуване на българската мареографна станция и е поставено начало на изследване на проводимост, соленост и температура на океанската вода около брега и в дълбочина. Пусната е в действие и целогодишна перманентна ГНСС станция в района на Българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“.