Разгледана е публикационната дейност на Университета по архитектура, строителство и геодезия през 2020 г. Направено е сравнение между публикациите в индексираните в Scopus списания и в Годишника на УАСГ. Специално внимание е отделено на публикациите в международни индексирани списания и броя на цитатите, които те са получили.
Статията засяга въпроси, свързани с реализирането на съпътстващи високоточни ГНСС измервания, свързани с обнародваната „Инструкция № РД-02-20-1 от 15 януари 2021 г. за създаване и поддържане на Държавната нивелачна мрежа“ [1]. Значимостта на ГНСС определенията и обосновката им от гледна точка на точност са пряко свързани с реализацията и разпространението на всяка височинна референтна система. Предлага се обоснована методика за извършване на ГНСС измервания, осигуряваща необходимата точност както за научни, така и за научно-приложни изследвания.
Съгласно конвенциите за дефиниране на Европейската височинна референтна система (EVRS – European Vertical Reference System) за височинни компоненти на EVRS сa посочени геопотенциалните коти и техните еквивалентни стойности на нормални височини, определени при дефинирано референтно (нормално) гравитационно поле [11]. Изчисляването на нормални височини от вече известни стойности на геопотенциални коти се налага в геодезическата практика при извършването на контролни, независими изчисления на физическите превишения. В статията се разглежда връзката между двете еквиваленти величини, осигуряваща необходимата практическа точност за целите на прецизни височинни определения.
В статията e разгледан основният принцип на технологията за определяне на геопотенциални разлики и нормални превишения, базирана на гравитационния Доплеров ефект, възникващ при работата на два отдалечени атомни часовника. Реализирането на тази технология става възможно благодарение на постигнатата точност на съвременните оптични часовници, близка до 1.1018 s (използвани също като прецизни гравиметри) [10]. Същността на технологията се състои в определяне на разликата в собственото време или по-точно на разликата в честотите на работа на два отдалечени часовника, дължащи се на ефекта на гравитационно (червено отместване на честотите – redshift effect), базиран на Общата теория на относителността (ОТО). Развитието на технологията определя създаването на нов дял от геодезията, посо- чен като релативистична (релативистка) или хронометрична геодезия и определя прило- жението ѝ в редица други науки – спътниковата геодезия, физическата геодезия, геодезическата гравиметрия, метрологията, фундаменталната физика, геофизиката, геологията и др. В статията е представена теоретичната връзка между нормални превишения и отместванията в честотите на работа на оптичните часовници. Разглежданата връзка е в зависимост от елементи на нормалното гравитационно поле, от нормалните височини или от избора на изходното начало на височинната система.
Нормативната уредба в областта на геодезията и картографията в България се подчинява на Закона за геодезия и картография. С въвеждането му се постановява, че Българската геодезическа система (БГС) се определя на основата на Европейската геодезическа референтна система. С въведената Българска геодезическа система 2005 (БГС2005) през 2010 г., в Инструкция № РД-02-20-12 за преобразуване на съществуващите геодезически и картографски материали и данни в БГС 2005/03.08.2012 се постановява, че „са въведени геодезически стандарти, съответстващи на резолюциите на подкомисията за EUREF на Международната асоциация по геодезия IAG и осигуряващи съвместимост на геодезическата основа на пространствените данни в рамките на Европейския съюз“. БГС2005 трябва да прилага стандартите, да е хармонизирана с дейностите и продуктите на Европейската референтна система (EUREF), т.е. да я реализира и разпространява на територията на България. Едновременно с всичко, казано до тук, трябва да се гарантира и едно коректно транспониране на конвенциите на IAG в нашата нормативна база, съгласувано с традициите, дейностите и продуктите в областта на геодезията и картографията в България. Коментират се понятия, дефиниции и дейности, залегнали в приетата Инструкция № РД-02-20-1 от 15 януари 2021 г. за създаване и поддържане на Държавната нивелачна мрежа, които се различават с въведените и установени, общовалидни за ползване, понятия и дефиниции. Представена е теорията, имаща отношение към ползваните височини и прилагането им в нашата нормативна уредба. Посочено е разминаването в ползваните понятия и дефинирането им в приетата Инструкция за ДНМ и нормативната уредба, както и с утвърдената за ползване литература за обучение по специалност „Геодезия“ от регулираните професии в Геодезическия факултет при УАСГ.
Статията представя обобщена рамка за примерна класификация и съдържание на основните категории стандарти, приложими при създаването и поддържането на Държавната нивелачна мрежа на Република България. В контекста на действащите нормативни документи за създаване, приемане, поддържане и обновяване на Държавната нивелачна мрежа I и II клас е направен коментар на някои проблемни разпоредби и изисквания свързани с общите положения, контролните изчисления и предварителната оценка на точността на преките измервания по нивелачни линии, както и някои геоинформационни аспекти по представената проблематика.
Представен е кратък преглед и анализ на първите снимачни павилиони и киноцентрове в света – тяхната поява и развитие във функционално и архитектурно отношение. Въз основа на изследвани международни примери на съвременни киноцентрове са изведени основни типологични характеристики и са систематизирани главните структурни елементи на съвременния киноцентър, като в заключение е направено предложение за обща класификация.
Представен е кратък преглед на филмовата технология – от зараждането на първите прототипни съоръжения с екпериментален характер до съвременния облик на етапите на филмопроизводство. Въз основа на база на изследвана взаимовръзка между технологичната последователност и нейното отражение в киноцентровете като генерална планировка са изказани предположения за принципите на функционално зониране и композиране на киноцентрове.
Развитието на инфраструктурата за паркиране в големите градове е актуален и дискусионен проблем на съвременната транспортна политика с директно отражение върху мобилността, функционирането и облика на публичните градски пространства. Оптимизирането на системата за паркиране на общоградско ниво и специфичния за всяка градска зона баланс между търсене и предлагане на паркинги с публичен достъп е във фокуса на редица градски изследвания. Статията синтезира урбанистичните проблеми и пространствената организация на системата за паркиране, подходите на европейските политики и практики при нейното планиране. Прилага се обобщена класификация и анализ на съоръженията с публични места за паркиране. Разглеждат се съвременни методи за управление на системата. Анализира се съвременната българска практика с акцент върху нерешените проблеми с паркирането в големите градове. Обобщават се изводи за краткосрочните и дългосрочните задачи и прилаганите методи при планиране и управление на инфраструктурата за паркиране.
Анализирани са архитектурно-композиционните проблеми, свързани с пространствено-конструктивната структура2 [1] на покритията с механично напрегната текстилна мембрана. Проследени са конструктивните и пространствено-оформящите функции на техните архитектурно-конструктивни елементи, които са свързани с проявленията на тектониката.
Настоящата статия акцентира върху характерни аспекти – архитектурни, икономически и социални, на сгради и формации със смесени функции в контекста на съвременната формула като проследява накратко възникването и развитието на този архитип и анализира теории и примери от световната практика. Синтезират се и се извеждат основни предимства и характеристики, както и принципи на смесване на функциите в една сграда или формация.
Статията разглежда появата на хибридни форми на градско жилищно застрояване в светлината на съвременните промени в начина на живот и светоглед, които налагат много изисквания към качеството на жилищната среда и към типологичното разнообразие на жилищните форми. Анализирани са характерните типологични особености на урбанистично, естетическо ниво. Изследвана е характерната морфологична структура на многоетажните жилищни клъстери, която позволява да се постигне висока интензивност на застрояване, съчетана с възможност за индивидуализация на жилището, директен достъп и интегриране на открити озеленени площи в непосредствена близост до дома. Акцентирано е върху възможностите на съвременните дигитални технологии за параметрично моделиране на подобни архитектурни системи, с цел персонализиране и многообразие на жилищната среда.
Настоящата статия представя изследване на възникването на строителни правила и норми в Третата българска държава, в контекста на влиянието на строителното законодателство в архитектурното проектиране и отражението му върху образа на българските градове. Разгледан е първоначалният период на въвеждане на регулации в устройството на територията и строителството непосредствено след Освобождението – 1878 – 1897 г. Анализирано е възникването на строителните правила и норми до приемането на Закон за благоустройство на населените места в Царство България през 1897 г. Търси се връзка между строителните регулации и прякото им отражение върху съвременния градоустройствен и облик на българските градове.
Настоящата статия представя изследване на първия строителен закон в Третата българска държава и влиянието му в изграждането на образа на българските градове. Разглежда се възникването и развитието на първия строителен закон в Третата българска държава, като се засяга периодът от 1897 г. до 1941 г. – до промяната на държавния политически строй в България и приемането на закон за планово изграждане на населените места през 1949 г. Изследването анализира и обобщава част от причините за създаването на образа на българските градове и как той бива повлиян от строителните регулации.
Настоящата статия разглежда хоризонталните трасировъчни елементи при автомобилните пътища, и по точно начина за избор на техните основни параметри. Обсъдени са освен нормативните, и различни логически обосновани критерии за избор на стойности за параметрите. Показани са евентуални проблеми относно осигуряване на пътната безопасност на автомобилното движение в пътни участъци, параметрите на трасировъчните елементи, които са избрани единствено чрез съответните им нормативни критерии.
С нелинеен динамичен анализ са изследвани две двуетажни рамки с нецентрично включени диагонали (EBF конструкции) с къс сеизмичен свързващ елемент СЛЕ). Численият модел на СЛЕ, отчитащ нискоцикличната умора на материала, е калибриран със съществуващи експериментални резултати. Граничната пластична ротация на използвания СЛЕ, постигната при експерименталното му изследване при стандартния протокол на циклично натоварване на AISC 341-16, e 0,12 rad. Двете конструкции са с еднаква геометрия, но с различна маса. Първата от тях (EBF-1) е типична нископериодна конструкция. Собственият период на втората конструкция (EBF-2) e близък по стойност до ъгловия период TC на медианния спектър на комплекта акселерограми от далечни земетресения, даден във FEMA P695, с който са изследвани конструкциите. Представени са кривите на сеизмична уязвимост на двете рамки. Определени са редукционните коефициенти за сеизмичните сили R, като е използвана методиката на FEMA P695. Приета е целева вероятност за разрушение от 20%. Получените в настоящата работа коефициенти R = 3,9 за EBF-1 и R = 6,4 за EBF-2 са от стойността R = 8, предписана в ASCE 7-16 за EBF конструкции.
С увеличаване на натиска на климатичните промени върху наводненията, ерозията и седиментацията на реките посредством и дъждове, сме изправени пред необходимостта от изследване, проектиране, изграждане и мониторинг на мерки за контрол, които да намалят въздействието при оттичането на дъждовните води, да защитят от ерозия речните брегове и запазят устойчивостта на наносния режим на реките, свързан също с качеството, количеството и достъпността на водните ресурси в зададени бъдещи хоризонти. В резултат на изследване на реакцията на водосбори в цялата страна се анализират прогнозите за изменение на високите води и на отток с характерна обезпеченост в средносрочен и далечен хоризонт по два IPCC сценария за климатични промени – RCP4.5 („умерен”) и сценарий RCP8.5 („песимистичен” или „business-as-usual scenario“). Използван е TUW модел, непрекъснат концептуален модел, който отчита промените в редица хидроложки параметри във функция от времето. Delta change оценка на потенциалното влияние на климатичните промени върху оттока към зададен бъдещ хоризонт е направена, като сигналът за промяна се извлича от сравнението на двойка симулации: в референтен и бъдещ период. С оглед на присъщата несигурност на прогнозите за екстремни събития в този анализ са включени само резултати за водосбори, в които може да се предвиди повишаване на оттока с повече от 5%. Изследването показва, че по сценарий RCP8.5 стогодишната висока вълна (с обезпеченост р = 1%), която е оразмерителна или служи за проверка при редица защитни съоръжения, а също така играе важна роля при оценка на степента на потенциалните заплаха и риск от наводнения, съгласно изискванията на Директива 2007/60/ЕС, търпи увеличение от 7% в средносрочен хоризонт до 35% към края на века. Направени са изводи и препоръки относно защитата на речните брегове от ерозия и наводнение.
