Статията разглежда съответствието между национално приложимия габарит за долна част за строителни габарити 1-СМ2, 1-СМ1 и 1-СМ, определен в Наредба 58, и габарита за долна част на строителни габарити GUC-BG, GUB и GUA, дефиниран въз основа на GI2, така, както е определен в стандарт БДС EN 15273-3. Въпросът за съответствието придобива актуалност, тъй като новите и модернизирани железопътни участъци по основната и широкообхватна трансевропейска мрежа трябва да отговарят на изискванията както за националните габарити, дефинирани в Наредба 58, така и габаритите, определени с Регламент 1299/2014 относно техническите спецификации за оперативна съвместимост по отношение на подсистемата „Инфраструктура“. До момента в националните норми не е изяснен напълно въпросът за интерфейса между националните строителни габарити и приложимите габарити, определени с Регламент 1299/2014. Поради това, настоящото изследване, както и други предишни, в рамките на проект „Определяне на национално приложими правила за строителни габарити и изследване на интерфейс с габарити GA, GB и GC“ има за цел изследване на интерфейса между национално приложимите габарити и определените в Регламент 1299/2014 и определяне на възможностите за промяна в националните нормативни документи.
2021 / 54 / 4 / Научни изследвания 2020 – 2021
В настоящата публикация е разгледан пътен комбиниран близо до жп гара Копривщица. Мостът е просто подпрян върху еластомерни лагери. Извършена е визуална оценка на състоянието на моста и са описани съответни видими дефекти по конструкцията. Въз основа на извършени измервания на основни размери е направен модел по МКЕ. Направено е сравнение на конструктивното поведение в съществуващо състояние и при вариант на реализиране на рамкова връзка с устоите.
Разработката цели обогатяване на познанията за поведението на рядко срещани конструктивни решения с оглед на нарастващaтa им популярност. Представените типични дъгови мостови елементи са анализирани на натоварване извън равнината си. Изготвена е серия от анализи, съпоставящи различни напречни сечения и ъгли на натоварване на елемента. За анализа и съпоставката на носимоспособността на огъване и устойчивост са използвани идеализирани модели по МКЕ, отчитащи геометрична и материална нелинейност.
В доклада е разгледано влиянието на климата върху пътната конструкция, свързано в оразмеряване на асфалтови пътни настилки. Направено е сравнение на климатичните особености в България и Австрия – температурни зони, максимална и минимална температура за всеки месец, замръзване не земната основа.
Постигане на целите за устойчиво развитие чрез влагане на строителни отпадъци в нови асфалтови смеси
Съгласно техническата спецификация на Агенция „Пътна инфраструктура“ раздел 5103.6. Асфалт за рециклиране, е допустимо влагане на до 10% асфалт за рециклиране в износващи се пластове и до 20% в долен пласт на покритието и в основни пластове от пътната настилка. На 25 септември 2015 г. е проведено общо събрание на ООН, на което е приета резолюцията „Преобразуване на нашия свят: Програма за устойчиво развитие до 2030 г.“. Деветата цел за устойчиво развитие (Индустрия, иновация и инфраструктура) и Цел № 12 (Отговорно потребление и производство) засягат пряко строителството и експлоатацията на пътищата. Насоките на Цел № 12 налагат да се обърне внимание върху консумацията и материалното оползотворяване във всички сфери на индустрията. Насока № 12.5 – до 2030 г. да се намали съществено образуването на отпадъци чрез предотвратяване, намаляване, рециклиране и повторна употреба – има за индикатор „Национална степен на рециклиране“, измерена в тонове рециклирани материали. Това сочи, че е необходимо да бъдат предприети мерки за увеличаване на количеството рециклирани материали във всички сфери на индустрията, една от които е и пътното строителство.
През изминалите десетилетия са извършени редица изследвания за определяне на носещата способност на земната основа при различни типове фундаменти. Настоящото изследване цели постигането на и точни дефиниции за прилагане на прогнозните аналитични техники при определяне на носещата способност на земната основа при несвързани почви като се фокусира върху влиянието на формата на основната плоскост. Изследванията имат за цел допълване на аналитичните подходи с емпирични сравнения, получени чрез изследвания на моделни мащабни товарни плоскости. Носещата способност на земната основа е функция на формата на фундамента, като тази зависимост се отчита чрез бездименсионните коефициенти за формата на основната плоскост sc, sq и sγ. Фокус на изследванията е прецизирането на стойността на коефициентите на формата.
Наблюдаваната през последните десетилетия положителна тенденция в промяната на температурата на въздуха и промените в моделите на разпределение на валежите поставят основателни въпроси, относно това, каква е реакцията в режима на повърхностните води в България. В статията понятието режим на високите води обобщава честотата/обезпечеността и сезонността на максималните водни количества. Обект на изследване са поречия в Дунавския басейн на територията на България: Искър, Вит, Осъм, Янтра и граничният на България участък от р. Дунав. Към наблюдаваните участъци от тези реки е приложен на дълги времеви редици (1961 – 2019) чрез линейна регресия за оценка на промените в режима на високите води и техните сезонни проявления. Разкрива се обща низходяща тенденция на изменение на годишните максимуми на оттока. е трендът за горното течение на Малки Искър, горното течение на Вит (Черни Вит) и Владайска (горно течение), е за горното течение на Росица (Видима и Росица при Севлиево) и горното течение на Осъм (Осъм при Троян). За река Дунав трендът варира слабо и е почти еднакъв във всички станции. Промените в сезонността, обусловени от подхранване на реките от снеготопене, във връзка с повишаване на температурите на въздуха, са ясно изразени в поречията на Вит и Янтра: от ранни летни и късни пролетни годишните максимуми се изместват към пролетни и ранни пролетни. На фона на редица антропогенни намеси по течението на р. Дунав, в българския участък се потвърждава същата тенденция към изместване на пролетния годишен максимум на оттока към пролет. Прогнозирането на бъдещи тенденции в изменението на оттока, предизвикани от климатични промени, е направено чрез сценариен анализ и сравнено с резултати, получени по способа „замяна“ на времето с пространство. Изследвани са климатични сценарии RCP 4.5 и RCP 8.5 в средносрочен (2021 – 2050) и далечен хоризонт (2071 – 2100). Въз основа на delta change анализ се проявяват тенденции за относителни сезонни изменения на валежи, температура и отток. Чрез анализ на максимумите от среднодневни валежи и отток се прави прогноза за относителната промяна в екстремумите на валежите и оттока с различна обезпеченост.
Целта на настоящото проучване е да се оцени потенциалът на фъстъчени черупки (PS) – отпадъчен, лигнинцелулозен продукт като адсорбент за отстраняване на токсично катионно багрило метиленово синьо (МВ) от водни разтвори. Физикохимичната характеристика на суровия материал (PS) e осъществена с използване на рентгенофлуоресцентен елементен анализ (химичен състав), инфрачервена спектроскопия с преобразуване на Фурие (повърхностни функционални групи), термогравиметричен анализ (термична стабилност). Адсорбцията на багрилото МВ е изследвана в зависимост от времето на установяване на равновесие в системата PS – MB, pH, началната концентрация на МВ и количеството адсорбент. ефект на отстраняване на катионното багрило при начална концентрация на адсорбата МВ 100 mg/L е 85 – 90%, постигната с доза на адсорбента 4 g/L. Равновесните експериментални данни са моделирани и оценени с използване на изотермите на Лангмюр и Фройндлих. Получените резултати демонстрират добър и сравним адсорбционен капацитет на фъстъчени черупки в естествено състояние по отношение на МВ.
В научноизследователския проект се изследва поведението на анкерни устройства за катерещи се кофражи, подложени на неблагоприятни условия – работа в ранна възраст на бетона и влияние на отстоянието на анкера до ръба на стоманобетонния елемент. В статията е разгледана методиката за реализиране на експерименталните изследвания, като се разглеждат подготвителните дейности, проектиране и изпълнение на изпитвателен стенд за реализиране на натоварванията (опън и срязване). Резултатите от изпитването на анкерни устройства, подложени на неблагоприятни условия на работа, ще бъдат получени, обработени и оценени във втория етап на настоящия проект. Тяхното значение ще допринесе за обогатяване на наличния опит и насоки при прилагането им в българската строителна практика.
Карбонизацията на бетона е процес на взаимодействие на Ca(OH)2 от циментовия камък с CO2 от въздуха, в резултат на което водородният показател (pH) на поровата течност намалява и тя се неутрализира. При бетона карбонизацията е свързана с повишаване на плътността, докато в стоманобетонните конструкции понижаването на алкалността на циментовия камък води до корозия на стоманената армировка. Разрушаването на пасивиращия слой около армировъчните пръти се осъществява при понижаване на водородния показател pH под 11,5. В статията са представени резултати от проведени лабораторни изследвания при ускорена карбонизация на бетони. Представено е влиянието на факторите на състава и структурата на бетона върху скоростта и интензивността на карбонизационните процеси. Пробните тела са изготвени с различни видове цименти, различни водоциментни отношения и съотношение между обема на циментовата паста и обема на добавъчните материали. В изследването допълнително е установено влиянието на различни видове импрегнационни покрития върху скоростта на развитие на карбонизационните процеси.
Статията предлага инструмент за отчитане на неопределеността на разходите, които са основен показател през целия жизнения цикъл на инвестиционен строителен проект. Анализират се основните разходи през експлоатационния период на жилищни сгради. На основата на емпирична информация за енергопотребление и разход на вода на осем жилищни сгради се определя на кое теоретично вероятностно разпределение се подчиняват експлоатационните разходи. Прилага се статистическа процедура за избор на вероятностни разпределения от определен набор хипотетични теоретични разпределения. За намиране на параметрите на вероятностните разпределения е използван специализиран софтуер.
Един от основните белези и опити за установяване на добри практики за устойчиво строителство както по света, така и у нас, е използването на системи за оценка и сертификация за устойчивост в строителството (BREEAM, LEED, DGNB и др.). Съществуват редица такива системи, като всяка от тях се състои от определен набор от критерии и има свой фокус и цели. Оттам произлизат и някои сериозни проблеми с процесите, свързани с тези системи, на които е обърнато особено внимание в настоящия доклад. Предложен е модел за оптимизиране на процесите по сертифициране, базиран изцяло на новостите в сферата на дигитализацията в строителството, като са използвани редица международни стандарти и добри практики в областта на моделиране (СИМ).
Настоящата статия описва резултатите от проведено през август 2020-а година практическо изследване в с. Кърпачево, представляващо сътрудничество между студенти от Архитектурния факултет, докторант от Строителния факултет и хабилитирани лица от двата факултета. Основната цел на практическото проучване беше запознаване със съвременни устойчиви строителни технологии, включващи прилагането на глинеста почва като строителен материал, както и традиционни за региона техники като редене на суха зидария, керемиди и глинести замазки. В процеса на проучването беше изградена експериментална конструкция – рекреационна стена, с което беше придобит практически опит в употребата на тези материали и технологии. Резултатите показват, че подобен род практики са изключително полезни за създаване на ползотворно сътрудничество между архитекти и инженери още от периода на тяхното академично обучение.
Настоящата публикация разглежда образователната необходимост от изследването и работата с биоформи в контекста на следването по архитектура, като се концентрира върху смисловата страна и възможността за концептуален заряд на архитектурата като културна среда и не толкова в качеството ѝ на сграден продукт в контекста на конвенционалното схващане за архитектурно проектиране. Разглежданата в публикацията област и кореспондиращата ѝ условна методология представлява конкретна ниша от обширното теоретично поле на архитектурата. Засегнатата проблематика поставя въпросите за това защо и по какъв начин изследването на биоформите се явява важен елемент от архитектурното образование, къде в условния образователен процес следва да се позиционира прилагането на изследването, има ли място то в дигиталното ни съвремие на постмодерното – в качеството му на структуралистки подход, и кои са границите на неговия теоретичен обхват. Публикацията е допирна част от периферията на проект (с договор № БН/232/20 с ЦНИП на УАСГ), разработен от членове на различни катедри на Архитектурния факултет при Университета по архитектура, строителство и геодезия. Публикацията разчита на наличие у читателите на обща теоретична основа от морфологичен характер в нейния условен контекст на архитектура – доколкото последната предоставя философско и социокултурно разбиране на формата като семиотичен феномен.
Настоящият текст представя позицията на авторката по отношение на прилаганите подходи за опазване на недвижимото културно наследство. Тази позиция се основава на концепция и приложен експериментален подход за адаптация/експониране, заложени във вече реализиран авторски проект за Владетелската базилика във Велики Преслав. Този проект, както и други подобни, провокираха научните проучвания и анализи, които се извършват в контекста на работата по научноизследователски проект „Експериментите в архитектурата”, разработван към ЦНИП, УАСГ.
Темата е провокирана от неспиращото противоречие между съвременното архитектурно развитие и нуждата от запазване на ценностните характеристики на ареалите на историческите центрове в български градове. От една страна е желанието тези градове да се доближат до европейските, каквито те са, и от друга – реалността от неспиращите интервенции върху тях, вследствие на които те придобиват ориенталски облик. Стихийните надстроявания и достроявания, намесите в архитектурния образ и в структура на сградите, допринасят за загубата и неглижирането на стиловите характеристики на тези сгради, отличаващи европейската архитектура в този период. Съвременното развитие на градовете цели недвижимите културни ценности да участват активно в живота на обществото. Застрояването на централните части, които са исторически, както и липсата на нови пространства обуславят необходимостта от нови структури, обединяващи културните ценности и съвременната архитектура. В този контекст са представени възможни подходи за подходящи интервенции в централните градски части и обвързването им със световните нормативни документи за опазване на културното наследство. Дефинирани са принципи за адекватна симбиоза между ново и старо в духа на опазване на културното наследство. В подкрепа на тези търсения са анализирани и сходни съвременни примери от европейската практика.
Предложеното научно изследване цели да повиши проучеността и познанието за българската архитектура от втората половина на ХХ век, да допринесе за нейното популяризиране като обект на културното наследство и да предложи конкретни стъпки за юридическа защита на нейни ценни образци. Резултати от приключилия първи етап са първоначална база данни за анализ, както и текущи изводи за различни видове отношение към идеята архитектурни обекти от следвоенния период у нас да получат статут на културно наследство.
Еволюцията на човешките нужди определя за дизайна не просто възможност, а отговорност да представи най-правилните решения. Бог е в детайла. Затова дизайнът за архитектурата е стъпка към съвършенството. Дизайн индустрията, представена чрез мода, обзавеждане, продукти, е следващо ниво в посоката. Дизайнът в технологичния свят е модерен и непрекъснато в развитие. Но трябва да притежаваме дизайн мислене (design thinking), за да създадем нещо ново, ценно, полезно. След години в „Търсене на Аз-а“ и въпреки технологичната (р)еволюция, не бива да забравяме, че всичко това е създадено от хора. Почти всичко е изобретено до днес. Индивидуалността, която е на пиадестал, достига идентичността, очаквайки да бъде разкрита въпреки глобализацията. Странно, но вярно – ние изследваме историята, за да създаваме бъдеще. Точно затова трябва да се учим от миналото и да се развиваме. Не е достатъчно да се водим по течението, а да създадем такова.
Тази статия представя рецензия на публикация озаглавена „Размисли на един Студент по Архитектура“ от Мирко Адзопарди. Книгата е публикувана от Union Print Company Ltd, Малта 2021 (ISBN 978-9918-0-0146-0). Адзопарди е възпитаник на факултета по Архитектурна среда, Малтийски университет.