Университетската строителна изпитвателна лаборатория (УСИЛ) е базова лаборатория на УАСГ. На този етап, в нея се извършват изпитвания на строителни материали и на води. Лабораторията работи в тясно сътрудничество с водещи експерти, проектанти, преподаватели и консултанти в областта на строителството и строителните продукти. Тук се изготвят проекти, експертни становища, състави за бетони и др., каквито нито една друга лаборатория не може да предложи. Една от най-силните страни на Лабораторията са широките възможности за изпитване и окачествяване на материали, които са вложени в конструкциите. Получената информация се използва успешно за конструктивно обследване, проектиране, саниране и паспортизация на сгради и съоръжения, както и за други цели.
2017 / 50 / 1 / Строителни материали, водно дело, геодезия, приложна лингвистика
Наскоро завършило изследване, проведено в Института по хидротехника и инженерна хидрология при ТУ Виена и възложено от VERBUND Hydro Power GmbH, анализира възстановяването и модернизацията на водовземането на една около 110-годишна деривационна централа на течащи води с помощта на физичен хидравличен модел. Съществуващият яз се състои понастоящем от пет различни полета, входно съоръжение за деривационния канал и промивно съоръжение. В момента се изгражда къс рибен проход в един от страничните стълбове. Част от проекта се състои в разширение на яза чрез преустройство с подвижен хидроенергиен модул в ново поле с цел от една страна разширяване на пропускната способност в условия на високи води и от друга – производство на електроенергия от оползотворяване на отводнителното водно количество за нарушения участък. Предвижда се изграждането на комбиниран рибен проход с шлицови отвори и басейни. Но това съоръжение с пренебрежимо влияние върху хидравличната работа на водовземането се пренебрегна при изграждането на модела. Цел на изследването беше определянето на пропускната способност на цялото съоръжение, както и отделните полета в строителни и експлоатационни условия. Беше изследвано и гасенето на енергията в долния участък със съответни мерки за укрепване. Специално внимание беше отделено на експлоатацията на новия подвижен хидроенергиен модул при промиване и високи води в смисъл на подходно течение, наносен отток и гасене на енергията.
Технологията за изграждане на асфалтобетонови екрани е на около 70 години и е често използвана в Европа и на други континенти. През последните десетилетия полагането на водоплътния слой, конструктивното оформяне, рецептурите на асфалтобетоновите смеси и други фактори, имащи отношение към дълготрайността на екраните, бяха преоценени вследствие на натрупания опит и подобрението на технологиите на полагане. Водоплътният елемент и основата трябва да са устойчиви на циклични товари, свързани със завиряване и източване на язовира, като в допълнение са изложени на различни климатични условия в студената и гореща част на годината, влиянието на ултравиолетовото лъчение, слънчевата радиация, стареенето. Тези въздействия са причина през годините да се извършват ремонтни дейности и обновяване на асфалтовите мембрани за гарантиране на водоплътността на облицовката и сигурната експлоатация на съоръженията. Важни предимства на водоплътните противофилтрационни елементи по водният откос са гъвкавостта на цялата система и нейната адаптивност към деформируемата основа, лесният достъп за контрол и оценка на състоянието на облицовката, както и достъпът за частичен или пълен ремонт при необходимост. Докладът се фокусира върху опита от експлоатацията на водоплътни асфалтови екрани за водохранилища, канали и стени, стареенето като явление и неговото значение, средния експлоатационен период на асфалтобетона, количеството рехбилитационни дейности през експлоатационния период, както и някои конвенционални технологии и методи за ремонт на локални повреди или цялостна рехабилитация на водоплътния елемент.
ВЕЦ „Унтертвенг“ е изградена през 1907 г. с цел подпомагане на развитието на минната индустрия за добив на магнезит в Източните Алпи в австрийската провинция Каринтия. Отпечатъците на времето, особено корозията на нитования тръбопровод и затлачването на напорния басейн, наложиха основна реконструкция на централата. Стръмният терен, където до тръбопровода имаше достъп само пеш, обуслови само една от многото технически, но също така и икономически трудности, които трябваше да бъдат преодолени при реконструкцията. Реконструкцията на ВЕЦ „Унтертвенг“ започна през юли 2014 г. и наскоро беше завършена. Изпълненото решение включваше вграждане на по-малка централа и пряка връзка с изтичалото 400 m нагоре по течението. Спестявайки от разходите за ново или възстановено водовземане, напорът беше увеличен с 22 m и застроеното водно количество беше увеличено с 50% за компенсиране на необходимия оводнителен дебит от 250 l/s. Друго техническо предизвикателство беше изграждането на нов стъклопластов тръбопровод с наклон от 38° пред централата. За минимизиране на изпускането на отложените наноси в старата водна камера беше изградена специална деривация преди изпразването му. Наложително беше и ремонтирането на 108-годишната стена. Оптимизираното ново турбинно оборудване позволи премахването от схемата на водната кула. Допълнително беше реконструиран и съществуващият мост-канал с отвор 32 m. Увеличеното водно количество и новата техническа концепция наложиха инсталирането на две Франсис турбини, докато старата беше само една. Нова сграда на централата беше изградена с готови елементи само за 4 месеца. ВЕЦ „Унтертвенг“ сега представлява част от каскада от три централи с едно единствено водовземане, които могат да се експлоатират напълно автоматизирано.
При въвеждане в експлоатация на една малка ВЕЦ (МВЕЦ) в България, дългият напорен тръбопровод от стъклопластови (GRP) тръби два пъти се спуква от хидравличен удар. На автора бе възложено моделирането на развиващите се нестационарни процеси на течение в тръбопровода за предотвратяване на следващи аварии. В изпълнение на тази задача бе проведено специално параметрично изследване на нестационарните процеси в тръбопровода при конкретните гранични условия. В резултат на това изследване бяха формулирани необходимите зависимости от времето за изменение на водното количество при отваряне и затваряне. В настоящия доклад се представят и обсъждат процесът на решение на конкретната задача и получените резултати.
Предназначението на хвостохранилище „Ерма река“ е да създаде условия за депониране на отпадъчен хвост и избистряне на водите от преработката на оловно-цинкови руди в района на гр. Златоград. Понастоящем то е запълнено до кота 577,50. Поради изчерпване на възможностите за складиране на допълнителни отпадъци е необходимо надграждането му до следващ етап. В доклада са анализирани основните конструктивни предизвикателства и проблеми, свързани с надграждането на стената на хвостохранилището до кота 585,00. Представени са приетите технически решения, като е акцентирано върху хидротехническата част от проекта. Направени са изводи и препоръки, които биха могли да са от полза при проектирането и изграждането на такъв тип хидротехнически съоръжения.
В нормативните документи на Република България няма посочена методика за оразмеряване на аварийните отводнителни системи на сгради с плоски покриви и покривни тераси, която да гарантира тяхната висока надеждност. Не се изисква разглеждането на случаите на валежи с интензивност от тази, която се използва за оразмеряване на първичните сградни дъждовни канализационни инсталации (дъжд с повторяемост 5 години). Ето защо при паднали от оразмерителните за първичните канализационни системи валежи върху плоските покриви и покривните тераси се образува дебелина на водния слой от предвидената, която може да предизвика претоварване на конструкциите на сградите. В настоящата статия е предложена цялостна методика за оразмеряване на сградни аварийни дъждовни канализационни инсталации, която е резултат от направените през последните години в България проучвания в тази област. Тя е основана на минималното конструктивното натоварване от атмосферни води, добрите европейски и световни инженерни практики и специфичните български условия. За демонстрация на практическата приложимост на методиката е разгледан конкретен пример.
В настоящата статия са показани резултатите, получени от хидравлични изследвания на стандартни фабрично произведени канализационни ревизионни шахти с три входящи и една изходяща тръба. Установено е тяхното влияние върху хидравличните условия на движение на отпадъчните води в канализационните мрежи. Получени са графични зависимости между напорните загуби и дебита, наклона на тръбите и наклона на дъното на ревизионните шахти. Направени са изводи по отношение на подобряване на производството на канализационни ревизионни шахти с три входящи и една изходяща тръба и проектантската практика с оглед осигуряването на минималните незатлачващи скорости на водата.
Идеалният еднослоен графен има нулева забранена зона при точкaтa на Дирак. Забранени зони са появяват, когато графен е изграден върху подложка, например от силиконов карбит, силиконов диоксид, злато, рутений и др. Това позволява да се инжектират електрони, както в графена, така и в подложките, като се образуват слоеве на обедняване или обогатяване в графена. Същите ефекти се наблюдават при химически модифициран графен (примеси на заместване). Тези процеси на микроскопично ниво са моделирани с отчитане на електронната колерация, като се изследва влиянието на Кулонoвото взаимодействие върху ширината на забранената зона. За изследване на тези ефекти е използван методът на функциите на Грийн на базата на електрон-електронното взаимодействие (т.нар. tight binding model) с отчитане на хопинг интегралите само между най-близките съседи с различна потенциална енергия на мястото. Кулоновото взаимодействие е разгледано в рамките на приближението на средното поле (mean-field approximation).
Влиянието на феромагнитното и фероелектричното подреждане върху звуковата скорост в мултифероичното вещество BiFeO3 (BFO) е изследвана с помощта на функциите на Грийн (ФГ). Феромагнитната и фероелектричната подсистема се описват на базата съответно на модифициран модел на Хайзенберг и напречен Изинг модел, с отчитане на влиянието на решетъчните вибрации и биквадратична връзка между магнитното подреждане и поляризацията. Показано е, че температурната зависимост на скоростта на звука в BFО търпи отместване („kink“) в областта на температурата на магнитния фазов преход ТN. Наблюдаваната аномалия на звуковата скорост може да се обясни със спин-фононното взаимодействие, което ренормира честотата на напречните акустични (TA) фонони и магнетоелектричната връзка, която ренормира енергията на спиновите вълни и модулира решетъчните трептения. Скоростта на звука под ТN нараства с нарастване на обменното изотропно взаимодействие J1 между първите и J2 между вторите съседи, с нарастване на псевдо-спиновото взаимодействие А, както и с нарастване на константата на магнетоелектричното взаимодействие g. Получените резултати са в съответствие с експерименталните данни.
В статията се разглежда изследването на деформации на инженерно съоръжение (насипна язовирна стена) от гледна точка на определени премествания на характерни точки, стабилизирани по съоръжението, изчислени от ГНСС измервания. Предлага се нов прочит на понятието „деформация“ на инженерно съоръжение като се има предвид, че то е пряко свързано с изменение на формата и размерите на едно деформируемо тяло, независимо от координатната система, в която се изследват преместванията на изграждащите го точки [2].
Разгледани са архитектурата на системата, въвеждането и актуализирането на наличните структури от геопространствени данни, необходими за реализирането на тема 6 от приложение 1 – ПОЗЕМЛЕНИ ИМОТИ на директивата INSPIRE, както и предоставянето на мрежови услуги. Представени са резултатите от структурирането на гео-данните, за които ще се предоставят услуги съгласно Директива 2007/2/EО и закона за достъп до пространствени данни. Извършените дейности са в обхват, определен от Директива 2007/2/EО, спецификациите на данни към нея и закон за достъп до пространствени данни.
В настоящата статия са разгледани някои геодезически методи за определяне на пространственото положение на високи инженерни съоръжения, в т.ч. комини, кули, резервоари и др. Анализирани са най-употребяваните подходи за определяне на напречните сечения на съоръжения с кръгла форма. Предлага се нов метод в това направление, чрез използване на изравнителна окръжност за различните сечения по съоръжението, извеждане на радиусите на тези сечения и пространственото положение на вертикалната им ос. По предложената методика е разработена изчислителна програма, като е направено сравнение на резултатите по числов пример, използван в друг метод.
В статията се предлага метод за определяне на наклоняването и потъването на високи инженерни съоръжения чрез използване на пространствените координати на контролни марки, разположени по съоръжението. Той се основава на определяне на параметрите на изравнителна равнина, апроксимираща n на брой контролни точки, в т.ч. наклон и посочен ъгъл спрямо предходен момент на измерване. Представя се строг подход за определяне на наклоняването на високи инженерни съоръжения, въз основа на данни от прецизни нивелачни измервания, чието предимство е използването на цялата налична информация от геодезически данни с възможност за алгоритмизация и програмно осигуряване.
В статията е направен преглед на теоретичния модел за прецизно ГНСС позициониране в реално време, източниците на грешки, влияещи върху решенията и начините за намаляване на тяхното влияние. Разгледани са също услугите с корекционни данни, които се предоставят от Международната ГНСС служба. В тази връзка е представена функционалността и е направена съпоставка за това как две различни софтуерни приложения с отворен код прилагат описания теоретичен модел.
Текстът коментира заключителния етап на лингвистично конструиране на автономна терминосистема (АТс), който се изразява в създаване на класификационна мрежа (К-мрежа) на системата. Методиката за конструиране на К-мрежа се предхожда от анализ на някои теоретични проблеми като класификация на термини и отношения, структура на дефинициите, съвместимост и трансформации между тях, структура на списъчния модел на АТс и формиране на нивата на възли и йерархични стъбла. Разработена е операционна методика за формиране на графи на полюси и на К-мрежа на АТс.