Урбанистиката е изкуството да се хвърлят структурни мрежи върху субстанциите. Архитектурата е изкуството да се интерпретират тези мрежи. Урбанистиката е изкуство на панорамното, архитектурата е изкуство на релефното. Целта на това изследване е отговор на въпроса: как е възможен градът и неговата архитектура, как е възможна урбанистично-архитектурната теория и практика? Отговорите са в разкриване и доказване на каузалните морфологически закономерности на две основни равнища: първото, панорамното – имплицитно, дедуктивно, неразгърнато и непроявено – урбанистично; второто, релефното – експлицитно, индуктивно, разгърнато и проявено – архитектурно, в контекста на парадигмата: функция/действие, функционер/действащ, функциониране/действане, формиране/действителност, или в контекста на панорамно-релефната парадигма – ПРП. Тези закономерности се дефинират като константни, като урбанистично-архи- тектонична константа. Доказва се, че без съобразяване с тези закономерности е невъз- можна урбанистично-архитектурна теория, а без нея е невъзможна и урбанистично-архитектурна история. В контекста на теорията идеалните урбанистично-архитектонични модели и форми са дефинирани като холоедрони. Урбанистиката кодифицира, архитектурата интерпретира. Космосът, животът, градът са панорамно-релефни.
2018 / 51 / 8 / Урбанизъм
Статията е доразвитие на идеите за урбанистично-архитектурната теория в два аспекта, без които никоя теория не може да се смята за завършена – критически и методологически. Критическият аспект се отнася до установяване на два типа отклонения, деформации в урбанистичното мислене и разбиране, дефинирано като урбаницизъм: организмичен и механизмичен. Изследва се и се доказва неадекватността на урбаницистките подходи както по отношение на теорията, така и по отношение на практиката, и че това не са научни, а псевдонаучни, палиативни подходи и практики. В резултат на установената урбанистична константа и на критиката на урбаницизма се стига до извода, че само една методологическа парадигма може да представлява Обща урбанистично- архитектонична теория. Предложената методологическа парадигма е формирана като синергия на осем тематични ареала и двайсет и четири дисциплини, които могат да се формират в клъстери, според потребностите на различни изследователски подходи и практики. Концепцията ПУЛСАР е илюстрация на панорамно-релефната теория и методология, в контекста на Панорамно-Релефната Парадигма (ПРП), като едно ново разбиране за града – Пулсиращия град, за урбанистичното изобщо като пулсиращи функционални структурни ареали.
Генезис на града. Развитие на града като непрекъснат процес. Непознаване на историята на организация на града и на реалните обществени отношения, заблуди в историческото развитие и управление на града. Нови класификационни характеристики и периоди в структурно-функционалното развитие на града. Градът като феномен и основа за общественото развитие през последните две столетия. Изследване на формиране на структурната форма и пространствената организация на града, издигнато от метаболистите. Градът като обект на художествено възприятие – принципи на съхранение на градската памет и синтез на изкуството в градската среда. Очаквани промени в социално-икономическото развитие и обявяване на края на глобализацията. Мегаполисите като израз на икономическия просперитет и бизнес визитка на все още интензивно развиващите се икономики. Свръхиндустриализацията на градската среда. Тезата за гъвкавия град и съответствието между градската среда и градския идеал.
Статията представя аналитично положителния опит от реализиране на споделени между пешеходци и автомобили централни градски пространства, изградени и експлоатирани през последните 20 години в Европа, като акцентира на спецификите, наложили този тип зони като допълнение на чисто пешеходните зони. На базата на този анализ се търсят възможности за прилагането на модела на споделените пространства у нас и се прави прогноза за ефектите от такива реализации, както и начините за увеличаване на ползите от тях. Търсят се най-ефективните механизми за обвързването им с вече изградените пешеходни зони. Засяга се въпросът за обвързване в тази система на елементите на градската зелена система и повишаване на качеството на градската среда като цяло. Акцентира се на аспектите на градския дизайн и обзавеждане в историческа градска среда.
Статията представя резултати от теоретични и приложни изследвания на авторите, свързани с активните и пасивните мерки за подобряване на средата за обитаване чрез оптимизиране на пространствената организация на жилищните територии. Предложен е интегриран подход за решаване на проблема „енергийна ефективност – влага – плесени – мухъл” (ЕВПМ) чрез прилагане на пакет от мерки, подобряващи енергийно- ефективното поведение на жилищните сгради като отделни композиционни единици и като работещ в обща структура организъм. Първата група мерки се отнася до градоустройствените техники за пространствена организация, а втората – до проектантските решения от по-ниско равнище, като подобряване на коефициента на компактност на сградите и рационалното проектиране на сградните елементи. Представени са примери от практиката и резултати от научноизследователски проект с конкретни технически характеристики за прилагане на иновативни подходи за обработване на фасадните повърхности, доказващи позитивния ефект от целесъобразното прилагане на подходa.
Разгледан е много актуалният и наболял проблем с изграждането на небостъргачи в София. Изследвани са всички многообразни аспекти по комплексното влияние, което оказват високите сгради върху градската структура и нейните обитатели. Анализира се градообразуващата и градообслужващата роля на небостъргачите, както и възможният полезен структуриращ ефект, който те биха могли да окажат върху урбанистичната тъкан при вярното им зониране и разполагане. Проследява се необходимостта от аргументирано и планирано ситуиране, за да не се създават градски конфликти и граждански напрежения. Разгледани са теоретичните подходи, свързани с локализирането на високите сгради, както и нестандартните отклонения, произтичащи от спецификата на конкретния градски организъм. Оптимизирането на разположението на небостъргачите изисква внимателен анализ на многофакторното им влияние върху градската структура, което представлява сериозна превенция на евентуални негативи.
В статията е разгледана идеята за Зелен Атлас на София, като един от четири компонента на възможен бъдещ Атлас на София и софийския район – зелен, справедлив, растящ и мъдър. Развита е теоретико-приложна постановка около идеята чрез обвързването на развитието, управлението и планирането с информационни и комуникационни възможности пред Столична община. Разгледани са методически въпроси относно тематичния и пространствения обхват на Зеления Атлас. Засегнати са проблеми на оперативната съвместимост и свободния достъп до данни. Описват се картографски методи на изобразяване и изследване, дава се анализ и оценка на данните и източниците в пилотен етап от развитието на Атласа. Представени са и резултати от три експериментални проучвания, свързани с качеството на атмосферния въздух, наличието на зелени площи и транспортния достъп, с коментар относно основни технически предизвикателства. Това е направено с цел демонстрация на ползите от работата по Атлас на София и софийския район. Формулирани са насоки за изследвания и развитие в тази посока във връзка с ключови инструменти на планирането и управлението.
Статията проследява пространственото, демографското, социално-икономическото и социо-културното развитие на София в периода от 50-те години на XX в. до наши дни, отчитайки промените в нивата на моторизация и разпределението на пътуванията по видове транспорт в съответния период. Анализирани са актуалните документи, изследващи и определящи развитието на градската мобилност в София. Направени са изводи за съвременното състояние на транспортната система на столичния град и възможността ѝ да отговаря адекватно на търсенето на устойчиви форми на придвижване – пешеходно, с велосипед и с обществен транспорт. Авторът акцентира върху съвременните методи за планиране на мобилността в столицата и връзката на мобилността с възможните сценарии за пространственото развитие на града. Формулирани са препоръки за промени в методиката на изследване и оценяване на градската мобилност, свързани с необходимостта от събиране на данни, техния вид и начин на приложение с цел проследяване и диагностициране на процесите и подпомагане на взимането на решения.
Изследването е направено във връзка с установени различия при селищни структури, развиващи се при еднакви физико-географски условия и при различно социално- икономическо управление и влияние върху тяхното създаване от страна на държавата. Изследвани са селища в планинските райони на Родопите в пределите на Република България и Република Гърция. Разгледаните населени места са разположени в границите на съседни общини в източната част на Средните Родопи и част от Източна Македония и Тракия според районирането за Република Гърция.
След като повече от половината от населението на света живее в градове (от 2008 год.), може да се твърди, че урбанизацията е феноменът на началото на 21-ви век. От друга страна в развитите страни в края на 20-ти и началото на 21-ви век се наблюдава още една тенденция: застаряване и свиване на населението. България се счита за развиваща се страна, но според демографските и урбанистичните процеси може да бъде сравнявана с развитите страни. Целта на настоящата статия е да покаже кой от двата процеса взима превес: урбанизацията или свиването на населението. За целта е предложен набор от методи: пресмятане на темпа на урбанизацията и сравняване с темпа на намаляване на населението. Урбанизацията в условия на демографска криза има своите специфики, които се различават от традиционния смисъл на термина „Урбанизация“. Демографската криза от своя страна е във фокуса на много научни изследвания, но основно в областите на демографията и социологията. Тази статия е опит да се допълни урбанистичната теория, да се предложи по-добро разбиране на обезлюдяването от гледна точка на урбанизма и да се предоставят важни изводи за настоящото и бъдещото планиране на населените места като планирано свиване на градовете.
Изследването разглежда специфичната стойност на историческата железопътна линия като комплексна интегрална система от различни ценности. Нейната структура се състои от елементи (жп трасе, обекти на архитектурното наследство на жп транспорт, ландшафти) и взаимовръзки. Предложена е допълнителна система от критерии (към утвърдените по действащата нормативна уредба) за индентификация на историческа жп линия като недвижима културна ценност. Представено е примерно приложение на методологията върху теснолинейката Септември-Добринище.