При мостовете често вятърът е меродавният хоризонтален товар в напречно направление. Поради тази причина в стандартите за ветрово натоварване на тях е обърнато специално внимание. За съжаление, във всички достъпни стандарти за натоварване е посочена по една, обобщена, стойност на аеродинамичния коефициент. Тя се отнася за цялото сечение на съоръжението. Няма разделение по отделните греди и/или пътното платно. А информация за конкретното ветрово налягане по всяка от гредите е необходима за коректно оразмеряване на укрепващите ги системи. За да запълни тази празнина, авторът е създал множество модели на мостове с надлъжни греди, използвайки програма за компютърна симулация на флуиди (CFD). По първоначална идея върху мостовете няма превозни средства. След това обаче, с цел разширяване на представителността на изследването, върху мостовете са поставени возила. Чрез тези компютърни модели авторът е определил стойностите на статичните аеродинамични коефициенти за всяка една от мостовите греди под пътното платно и за сечението на моста като цяло. Резултатите ясно показват, че стойностите на аеродинамичните коефициенти за цялото сечение на моста са доста по-ниски от отчетените за наветрената греда.
2023 / 56 / 3 / Строителство на сгради и съоръжения
Към настоящия момент в действащите нормативни документи липсва методика за изчисление на опорни възли със сегментни анкери, която да отчита приноса на силата на триене между опорната стоманена плоча и стоманобетоновата основа. Това е една от причините да бъде планиран, финансиран и реализиран научноизследователски проект, основаващ се на експериментални изследвания и насочен към поставения по-горе проблем. В статията се описват целите и задачите на реализираната експериментална програма, вида на възприетата експериментална постановка, опитните образци на стоманени опори за окачени фасади и техните скрепителни средства, както и получените резултати от експериментите. Представен е кратък анализ на резултатите, получени по експериментален път. Също така е направено сравнение с резултати, получени по аналитичен път (чрез софтуер от фирма производител). Представени са графики на поведението на фасадните опори. Формулирани са изводи, заключения, както и насоки за следващи подобни изследвания.
Традиционно оценката на умора се извършва с номинални напрежения и криви на умората, дефинирани за определени категории детайли. Приложението на този подход може да се окаже трудно при съединения със сложна геометрия. Настоящият доклад разглежда оценка на заваръчните съединения по т.нар. метод на геометричните напрежения в зоната на концентрация на напрежения. Подходът е приложен и илюстриран при оценка на заваръчните съединения на стенд за изпитване на витла за вятърни турбини. Численият анализ е направен по МКЕ с помощта на програмен продукт ANSYS® 2021 R2 [1]. Приложени са изискванията за гъстота на мрежата от крайни елементи в зоните на концентрация на напреженията, които са препоръчани в публикация [2] на Международния институт по заваряване (IIW) [3]. Получените резултати са представени и са направени съответните заключения.
В изследването са обобщени основните изисквания на българските национални норми за пожарна безопасност, засягащи едноетажните складови сгради, и по-специално тези със стоманена носеща конструкция. Анализирани са изискванията относно необходимата граница на огнеустойчивост на компонентите на носещата конструкция и допустимата площ на пожарните сектори като функция на активните мерки за пожарна безопасност. Изискванията на българските норми са съпоставени с тези на руските норми за пожарна безопасност, които са техен първообраз. За примерна складова сграда с площ 10000 m2, оборудвана с автоматична пожарогасителна инсталация, са съпоставени изискванията към огнеустойчивостта на носещата конструкция на националните норми за пожарна безопасност и на 28 европейски държави и СAЩ.
В изследването са обобщени основните изисквания на българските норми за пожарна безопасност, засягащи едноетажните производствени сгради, и по-специално тези със стоманена носеща конструкция. Анализирани са изискванията относно необходимата граница на огнеустойчивост на компонентите на носещата конструкция и допустимата площ на пожарните сектори като функция на активните мерки за пожарна безопасност. Изискванията на българските норми са съпоставени с тези на действащите руски норми за пожарна безопасност.
Метални обтегачи са използвани традиционно при строителството и реставрацията на много исторически обекти. Тяхното действително напрегнато състояние е важен индикатор за общото конструктивно състояние на сградите. В рамките на научноизследователски проект към ЦНИП при УАСГ е проведено проучване на по-значимите сгради с метални обтегачи от недвижимото културно наследство (НКН) в България (предимно църкви и манастири). Метални обтегачи от няколко избрани репрезентативни сгради ще бъдат използвани за първоначално изпитване и практическо прилагане на разработваната по проекта методика за определяне на опънните усилия в тях чрез безразрушителни динамични изпитвания. Представени са и резултатите от обследването на място на няколко исторически обекта в Северна и Южна България, които дават важна информация за прилаганите напречни сечения на обтегачите и техните конструктивни особености.
Могила „Юнаците“ е една от най-внушителните археологически разкопки в Европа. Това е място, което е било населявано повече от шест хиляди години, а разкопките започват в ранната 1939 и продължават до днес. Основното предизвикателство е свързано с технологията на консервация, защита и представяне на различните археоложки слоеве, където класическите подходи са абсолютно неприложими. За защитата и експонирането на част от разкопките е разработено предварително напрегнато текстилно покритие, което следваше да се фундира с минимални намеси в могилата. За фундирането са използвани бетонни стандартни тетраподи и габиони, които са обвързани в специална система, позволяваща пренасяне на големи опънни сили, без да се нарушава намиращата се под фундирането археология. Тримерни нелинейни модели са използвани за моделиране на конструкцията на покритието, както и на фундирането. Използван е тримерен еластопластичен модел за моделиране на почвата, предоставящ реалистични данни за оценка на носещата способност на тетраподите и преместванията на отделните фундаменти. Оценено е влиянието от деформациите на почвата и стоманените елементи, които оказват съществено влияние върху напрегнатото състояние на мембранната повърхнина.
Земетресенията могат да се отнесат към стохастичните по природа явления, които индуцират трептения в строителните конструкции. Оценката на реагирането и капацитета на конструкцията при сеизмични въздействия е неотменна задача в съвременното строително инженерство. Предвид случайния характер на явлението, действащите нормативни изисквания включват вероятностно дефиниране на въздействието и вероятностна оценка на реагирането за строителни конструкции с изискуема висока степен на безопасност, каквито са например сградите и съоръженията в ядрената индустрия. Настоящият доклад разглежда два подхода за вероятностно дефиниране на етажни спектри на реагиране. Разглежданите подходи касаят провеждане на динамичен анализ в честотна област и използват съответно методите за генериране на случайни извадки и предпоставките на теорията на случайните вибрации (ТСВ). Предимствата и ограниченията в приложението на двата разгледани подхода са анализирани и обобщени.
Представени са числени изследвания, проведени върху четириетажна петотворна рамкова конструкция от административна сграда. За целите на изследването от първоначалната рамка с корави възли са разработени пет производни рамки (три от които дуални) с добавяне на BRB-диагонали. Сеизмичното реагиране на дуалните системи е оценено чрез спектрален анализ и статичен нелинеен push-over анализ (Capacity Spectrum Method). Резултатите от числените изследвания показват, че дуалните системи от този тип имат редица предимства пред традиционните рамки с корави възли и рамки с вертикални връзки.
Настоящата статия разглежда поведението при сеизмично въздействие на едноетажни едноотворни стоманобетонни сглобяеми сгради. Изследвана е примерна равнинна рамка, изчислена чрез линеен „спектрален метод“ и нелинеен динамичен анализ с акселерограми съгласно БДС EN 1998-1, като е определен коефициентът ѝ на поведение. Направени са изводи и препоръки за практическо приложение.
В настоящата разработка е изследвано поведението на технологични (работни) фуги при хоризонтални стоманобетонни елементи. Те възникват в множество монолитно и сглобяемо изпълнявани конструкции, поради което е необходимо да бъдат правилно проектирани и конструирани от проектантите. Разгледани са основните постановки в световните нормативни документи, както и някои български и чуждестранни научни трудове и изследвания. Предложени са графики за изчисление на хоризонтално срязване на фуги в композитни стоманобетонни елементи на база на нормативния документ БДС EN 1992-1-1. Направени са изводи и препоръки за практическо приложение.
В настоящия доклад е изготвено предложение за процедура за изчисляване на кръстосано армирани плочи, подложени на пожарно въздействие откъм горната или откъм долната повърхност. Оразмерителната процедура е базирана на метода на преразпределение на усилията (МПУ) на проф. А. Гвоздев и метод „Изотерма 500 °С“, който е представен в БДС EN 1992-1-2. Решен е изчислителен пример и са направени изводи, сравнения и препоръки за практическо приложение.
Мостовите конструкции са критични компоненти на пътно-транспортната мрежа на една страна. Наличието на сеизмична опасност (хазарт) от друга страна може да доведе до тяхното частично или цялостно повреждане. Това е по-вероятно за старите съоръжения, които са проектирани и изпълнени по стари нормативни документи и за които са използвани материали с по-ниски якостни характеристики. В настоящото изследване е разгледано вариантно решение за заместване на надлъжни греди от бетон В25 (С20/25) с такива с редуцирано сечение от високоякостен бетон клас С60/75, за съществуващ седем-отворен мост с обща дължина 154 m. Редуцирането на напречното сечение на моста води до намаляване на собственото тегло на конструкцията, което благоприятно редуцира сеизмичните сили в конструкцията. Настоящото изследване може да стимулира проектантите на нови мостове да прилагат високоякостни бетони и да ги улесни при усилването на съществуващи мостове.
Направен е сравнителен анализ на технологично-конструктивните особености при метода на изпълнение на строителни и монтажни работи (СМР) при монолитно строителство, панелно стоманобетонно строителство и строителство с предплочи и предстени. Дадени са основни характеристики, както положителни, така и отрицателни страни при изпълнението им. Посочени са области на приложение според спецификата на тяхното изпълнение, изводи и препоръки за практиката.
Разгледани са специфичните изисквания при проектиране на греди от стоманобетонни рамкови конструкции за сеизмични въздействия при използване на високо ниво на обща дуктилност (DCH) съгласно изискванията на системата конструктивни нормативи Еврокод. Обърнато е специално внимание на проблемните пунктове при проектирането им. Приложени са примерни числени статически изчисления и оразмерителни проверки.
Разгледани са специфичните изисквания при проектиране на колони от стоманобетонни рамкови конструкции за сеизмични въздействия при използване на високо ниво на обща дуктилност (DCH) съгласно изискванията на системата конструктивни нормативи Еврокод. Обърнато е специално внимание на проблемните пунктове при проектирането им. Приложени са примерни числени статически изчисления и оразмерителни проверки.
Проведено е числено изследване за установяване на земетръсното поведение на стоманобетонна сграда с рамкова конструкция, проектирана за висок клас на дуктилност (DCH) по Еврокод. Капацитивните криви, получени чрез нелинеен статичен анализ при различни начални разпределения на натоварванията, са съпоставени и с резултатите от линейния анализ със спектри на реагиране за установяване на коефициента на сеизмична завишена носимоспособност на конструкцията. Оценката на сеизмичното поведение на конструкцията е извършена чрез прието представяне на етажен индекс на повреди. Използваният подход може да служи за образец при установяване на стойности на коефициента на завишена носимоспособност и оценка на поведението на конструкции при сеизмични въздействия. Получените резултати са индикативни по отношение на ниско- и средноетажни стоманобетонни рамкови конструкции, проектирани за висок клас на дуктилност (DCH) по Еврокод.
Настоящата статия включва подготвителна част от експериментално изследване на съществуващи армоциментни черупки. Обект на изследването е мащабиран черупков модел. Мащабът за дължини по посока х и у е mlx = mly = 20, като съответстват на модел с размери в план 20 × 30 m. Мащабът на дебелините е mf = 10, като дебелината на черупката от модела е 8 mm с прототип 80 mm. Черупковият модел е армиран с плетени мрежи от горена тел, разположени в средната повърхнина, като коефициентът на армиране е μ = 0,5 %. Бордовите конструкции са виренделови греди с криволинеен горен пояс, армирани със заварен скелет. Образецът е натоварен на степени с равномерно разпределен товар. Той е изследван за определяне на деформациите от дълготрайно действие на натоварването. Отчетени са общите деформации в черупката, като са сравнени с предходно експериментално изследване на същия модел.
За осигуряване на експлоатационна надеждност на конструкцията, която е количествен статически показател, обединяващ комплекса от физико-механични и геометрични характеристики на обекта, е необходимо да се извършва периодичен мониторинг. Познаването на реалното напрегнато и деформирано състояние на строителните конструкции е от първостепенна важност за определяне на остатъчната носимоспособност на отделните конструктивни елементи след влизането на сградата в експлоатация. Важен фактор е качеството на вложените материали и спазването на проектната документация. Настоящата статия включва етапи за инструментален мониторинг на реална стоманобетонна конструкция в процеса на изпълнение и по време на експлоатационния ѝ „живот“. Обект на изследване са носещи конструктивни елементи – колонa, две греди – проста и непрекъсната, както и две полета от плочата – кръстосано армирано и еднопосочно армирано поле.
Между 1982 и 2006 година Транспортният отдел на град Ню Йорк получи доклади за потенциaлни рискови състояния по мостовата мрежа, преминаващи през всички фази, характерни за кризи, включително бавно нарастване, експоненциaлно увеличение, продължителна кулминация и постепенно затихване до едно но управляемо ниво. Тази последователност се разглежда като типична екстремна ситуация. В този случай тя демонстрира разнородните ограничения на търсене и предлагане на контролиращи икономиката и строителното инженерство. Развоят е сравнен със загуба на устойчивост в консервативните механични системи. Здравина и устойчивост са дефинирани като критични фактори, определящи издържливостта, предлагана от транспортната мрежа, и търсена от функциониращата икономика.
Развитието на интелигентните технологии е забележително през последните двадесет години. Тези технологии предлагат разнообразни възможности за оптимизиране на различни процеси, свързани с управление на сградите и градовете. Докладът изследва тенденциите, данните и прогнозите за приложение на „умните“ технологии в строителството на сгради. Систематизират се градивните компоненти и системите за изпълнение на интелигентни сгради. Направено е проучване на пазара на интелигентни сгради и е сравнена цената на интелигентно и стандартно жилище. Изследвани са възможните перспективи и предизвикателства пред интелигентните сгради и приложението им в национален, европейски и световен контекст. Разгледани са концепциите за „умен“ град, „умно“ общество и когнитивни сгради, като възможна еволюция на „умните“ сгради.
Устойчивото развитие на фирмата изисква фундаментални промени в организацията и управлението на дейността ѝ: нова философия на продуктовия дизайн, управление на целия жизнен цикъл на продукта, изграждане на ефективна интегрирана вертикална верига на управление, използване на рециклирани материали, реконструирани компоненти, преминаване от модел, базиран на собственост, към модел, базиран на достъп. Процесът на трансформация е труден, сложен, многостранен и изисква съществена промяна в стратегическото поведение и фирмените решения. От такава гледна точка, целта на изследването е да се анализират стимулите и бариерите за устойчиво развитие на строителната фирма и строителния пазар, който обикновено се идентифицира като първия сектор, изправен пред сериозни проблеми и изискващ специално внимание при реализиране на идеята.
За нормалното протичане и осигуряване на непрекъснатост в производствените процеси в строителството и гарантиране на постигането на целите на инвестиционните строителни проекти е необходимо поддържането на оптимален по размер, структура и качество запас от материално-технически ресурси. Запасите от строителни материали в строителството придобиват все по-голямо значение, предвид относително високия дял на запасите в оборотния капитал на фирмите. Целта на доклада е да се систематизират предимствата на моделите за управление на запасите в строителството, като инструмент за прилагането им в кризисни ситуации.
Управлението на професионалния риск е сериозно предизвикателство пред мениджмънта в строителните фирми. Изграждането на различни съоръжения под вода включва както обичайните за строителството, така и специфични фактори на работната среда, въздействащи върху здравето на работещите, което повишава изискванията към работодателите. Целта е да се разгледа ролята на мениджмънта за ефективно управление на риска, чрез осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на строителни обекти, с елементи под вода. Материали и методи: Използван е документален и сравнителен метод. Обект на изследването са строителни и монтажни работи под вода. Идентифицирани са опасностите и са определени елементите на риска. Същият е изчислен и въз основа на количествената оценка е изработена План-програма за отстраняване или минимизиране на риска. Отделено е внимание на специфичните рискове: преобръщане на плавателните съдове, удавяне, попадане на водолазите в зоната на въртящите пропелери (перки) на плавателните съдове, водното налягане и др. Въз основа на систематизираната информация е направено заключение и са дадени насоки за ефективно управление на професионалния риск.
Прилагането на принципите на устойчивото развитие е основно предизвикателство в проектирането, строителството и експлоатацията на сградите. Нуждите от обновяване на жилищния и нежилищния сграден фонд в България са значителни и далеч надхвърлят постигнатото до момента. Публичните възложители на обществени поръчки за строителство на устойчиви сгради е необходимо да подготвят и провеждат прозрачни процедури, които да създават реална конкуренция между участниците. В статията е направено проучване сред експерти, които имат опит във фазите на подготовка, провеждане и изпълнение на обществени поръчки. На тази база са определени и оценени групи от критерии за оценка на предложения за проектиране и строителство на сгради, съгласно изискванията за устойчиво строителство.
Античният театър е изграден в сегашния си вид в края на 70-те и началото на 80-те години на ХХ век. В конструкцията на скенето са изпълнени както оригинална автентично запазена римска зидария и автентичен каменен градеж, така и нова стоманобетонна конструкция, като само за анастилозата са използвани стоманени колони с тръбно сечение. В стоманобетонните и стоманените конструктивни елементи са интегрирани автентични детайли от първоначалната конструкция на Античния театър, открити при направените археологически разкопки. Разработката акцентира върху: 1) конструктивни проблеми, възникнали по времето на основното строителство, при преустройствата и през периода на дълговременната експлоатация, без да са извършвани значителни ремонти по съоръжението; 2) наличието на акустично въздействие върху конструкцията при провеждането на музикални събития в Античния театър. Предложени са редица мерки, с които да се възстанови началната носимоспособност на конструкцията и да се повиши дълготрайността на материалите, вложени в съоръжението.
Статията представя резултатите от изследване на модула на еластичните деформации при натиск на супервисокоякостни бетони (СВЯБ). Изследвано е влиянието на два различни състава на матрицата на СВЯБ, подложени на циклично действащи моделни агресивни среди, с различна концентрация. Установена е добра съпоставимост на резултатите, получени от двата изследвани състава.
Технологията в птицевъдството изисква задължителен контролиран микроклимат с фиксирана температура. В този отрасъл на производството използваните сгради са стари, от средата на миналия век, и при повечето от тях се наблюдава неподходяща, компрометирана, стара топлоизолация, или изобщо липса на такава. Цел на настоящото изследване е определянето на коефициента на топлопреминаване (U) по аналитичен начин и чрез използване на съвременни “in-situ” методи – инфрачервена термография (IRT) и термометричен метод (THM). Разликата между аналитичния и опитно определения коефициент на топлопреминаване при стари сгради е между 15 – 20 %, което е съществено при оценка на енергийната ефективност на сградата.
Възстановяването на паметниците на културата изисква подробно диагностициране, анализиране на причините за появилите се дефекти и оценка на възможните зони за интервениране. Диагностицирането определя последователността на възстановяване, като се анализира специфичното въздействие и рисковете от изменението на климата. Атмосферните въздействия, влагата, повишаването на въглеродните емисии и ветровите въздействия увеличават сеизмичния риск за сградите. Изборът на методи и материали за възстановяване се извършва след анализиране на причините за проявените повреди и ограничаване на външните негативни въздействия на околната среда. В настоящия доклад се споделят опит и резултати, базирани на спазването на изброените по-горе принципи. След диагностициране на елементите са определени основните характеристики на вложените материали. Резултатите са базирани на използване на естествени материали и класически технологии, предназначени да минимизират отрицателното въздействие на атмосферните фактори.
Размерът на щетите след пожар зависи главно от интензивността на пожарното въздействие и продължителността. Дългите периоди на температурно въздействие предизвикват промени на физико-химичните свойства на бетона, последвани от редуциране на механичните характеристики. Анализирани са обекти, различаващи се по предназначение, клас на бетона по якост на натиск, дебелина на бетоновото покритие, максимална температура в огнището на пожара и продължителност на пожарното въздействие. Представени са методите за оценка на конструкциите след пожарно въздействие. В настоящото изследване е представено изменението на якостните и деформационните свойства на бетона в резултат на огневи въздействия с различен интензитет и продължителност. Въз основа на естествените термоиндикатори на бетона е установена вероятната температура на пожарното въздействие. Установена е експериментална зависимост за изменение на якостта на натиск на бетона във функция на температурата. Чрез ултразвукова диагностика е установено изменението на модула на еластичността на бетона.
Бетоните, съдържащи керамични рециклирани добавъчни материали (КРДМ), се характеризират с по-малка плътност и по-голяма пропускливост от бетоните с конвенционални добавъчни материали. Изследвани са изменението на якостта и дълбочината на карбонизацията в продължение на 5 години на бетони с различно съдържание на КРДМ (20 %, 60 % и 100 %) и на един контролен бетон с 0 % КРДМ. Направено е сравнение между резултатите, получени в условията на естествена и на ускорена карбонизация в среда с 50 % СО2. Установено е, че бетоните с по-голямо количество на КРДМ имат по-ниски якости от тези на контролния бетон, но с течение на времето тази разлика намалява – след 6-ия месец при бетона с 20 % КРДМ на практика изчезва, а при бетона със 100 % КРДМ е само 16 %. С нарастване на количеството на КРДМ в бетона дълбочината на карбонизацията се увеличава и при наличие на 60 % и 100 % КРДМ би се наложило да се предприемат мерки за защита от корозия на стоманена армировка, вложена в тези бетони.
Оползотворяването на строителните отпадъци (СО) е съществен принос към кръгова икономика в строителството и към повишаване на енергийната ефективност на сектора. Макар че над 70 % от СО трябва да бъдат материално оползотворени, съществува голяма група строителни отпадъци, за които това е неефективно, поради усложнени технологии и/или логистични предизвикателства и/или липса на разделно събиране. Настоящото изследване представя възможностите за енергийно оползотворяване на СО у нас, като прави анализ на видовете и количествата на СО, които са подходящи за енергийно оползотворяване, наличните инсталации и други технико-икономически предизвикателства. Извършено е пилотно за България определяне на топлината на изгаряне на различни видове СО. Предложена е система за адекватно управление на горимите СО, така че да бъде използван техният потенциал като енергиен ресурс.
Гипс-съдържащите отпадъци са сред проблемните строителни отпадъци (СО), защото не са инертни и не могат да се депонират на депa за битови отпадъци. От друга страна, обаче, гипсът е напълно рециклируем. В настоящото изследване в лабораторни условия са моделирани процесите на рециклиране на СО от гипсокартон, като са варирани начините на смилане, температурата и времетраенето на изпичане. С помощта на полуколичествен рентгено-фазов анализ (XRD) е оценено наличието на активно вещество (гипс полухидрат). Направени са стандартни изпитвания за оценка на строително-техническите свойства на рециклирания гипс. Резултатите показват, че има възможност за оптимизиране на технологичните параметри, така че да се постигат желани свойства на рециклирания гипс (РГ) при ниска енергоемкост.
Познаването на токсикологичните характеристики на строителните материали е от първостепенна важност за осигуряването на безопасни условия на труд, здравословна вътрешна среда на обитаване и устойчиво управление на строителните отпадъци. Настоящата статия разглежда токсичността на строителните материали, свързана с някои тежки метали – олово (Pb), хром (Cr) и кадмий (Cd), като същевременно прави обзор на съществуващите методи за тяхното идентифициране. Към днешна дата използването на тежки метали в строителните продукти се ограничава, но поради широкото им приложение в миналото много от сградите създават условия за експозиция на тежки метали. Статията предоставя обобщен анализ на публикувани изследвания за наличие на тежки метали при различни сградни елементи.
Карбонбетонът (текстилбетон, армиран с въглеродна армировъчна мрежа) е материал, който се разработва в момента и все по-често се прибягва до експерименталното му прилагане в строителната област. В публикацията се разглеждат различните възможности за неговото прилагане като основен материал в изграждането на конструкции, изграждането на отделни елементи, и в усилването и възстановяването на съществуващи ст. конструкции и елементи.
Настоящото изследване е част от работата по реставрационни и консервационни разтвори (КРР) за приложение в каменна зидария при обекти от римския период (I – V век). Необходимо е КРР да отговарят на съвременните принципи, отнасящи се до опазването на паметниците на културата. Изследвани са няколко групи КРР, със състав, близък до този на античните разтвори, но с използване на естествени и изкуствени модификатори за постигане на желани свойства. Обемът на порите и поровата структура, включително изменението ѝ във времето, са определящи за якостта, водоустойчивостта и дълготрайността на тези разтвори. Подборът на сравнително бързи и прости методи на характеризиране е от ключово значение за адекватния подбор на КРР. Такъв метод е капилярната водопопиваемост, която дава възможност да се характеризира както обемът на едрите пори, така и коефициентът на попиваемост, представителен за капилярните пори. Установено е, че този метод позволява да се открои ролята на модификатрите и да се проектира и адаптира съставът на КРР към конкретния обект и приложение.
Като основна причина за климатичните промени се посочва увеличеното съдържание на парникови газове в атмосферата, сред които „едноличен лидер“ е въглеродният диоксид. Счита се, че около 8 % от емисиите на този газ се дължат на производството на цимент. Както е добре известно, вече 200 години портландциментът е най-използваното свързващо вещество и в близките години не се очертават възможности тази тенденция да бъде променена. Около 2/3 от отделеното количество въглероден диоксид при производството на портландциментов клинкер се дължи на т.нар. декарбонизация на варовика, който формира приблизително 80 % от суровинната смес за производството на цимент. Това налага извода, че най-ефективният начин за намаляване на въглеродния отпечатък на циментите е редуциране на съдържанието на клинкер. През 2021 г. бяха стандартизирани серия от нови смесени цименти, като за част от тях има потенциал за производство в България. В доклада са разгледани възможностите за използване на споменатите цименти, при производството на бетон, въз основа на техните специфични особености и предимства, за конкретни приложения.
Изследванията в настоящата разработка са съсредоточени върху част от важните инженерно-конструктивни въпроси, свързани с целесъобразността от използването на тежък самоходен стрелови кран за строителни и монтажни работи (включително: енергоразход на крана, устойчивост/стабилност на конструкцията на крана, степен на запас по безопасност и т.н.), които неминуемо възникват в случаите, когато се налага да се направи оптимален избор на кран, при наличие на няколко възможни варианта на „кранове кандидати“, всеки от които отговаря на основното условие за нужна товароподемност (т.е. крановете имат сходни товароподемни характеристики), но имат различно конструктивно устройство и конфигурация. На сравнителен анализ са подложени двата най-масово използвани видове тежки самоходни стрелови кранове, а именно: пневмоколесни самоходни кранове с пълностенна телескопична стрела с твърдо окачване и верижни самоходни кранове с фермова стрела с гъвкаво окачване.
Процесът на вземане на решение какви съоръжения да бъдат предпочетени в жилищни сгради представлява важна част от изпълнението на асансьорните уредби. През последните години мултинационалните компании, налагайки своите бизнес модели, придобиха значим пазарен дял у нас и се превърнаха в еталон за начина, по който се извършват работите на обектите. Всяко тяхно пазарно предложение съдържа свои собствени технико-икономически параметри. Въпреки това на лицата, вземащи решения в този процес, става все по-трудно да преценят кое предложение най-пълно отговаря на условията в конкретната сграда. У нас и в Европа има множество законови и подзаконови актове, налагащи изисквания относно безопасността, достъпността, екодизайна и енергийната ефективност на асансьорите. Всичко това има отношение към избора на конкретно предложение. Разглежданите аспекти в статията имат за цел да дадат насоки на лицата, вземащи решения за реализация на конкретно предложение.
Строителните технологии се развиват непрекъснато. В процеса на търсене на нови възможности за олекотяване на подовите конструкции се появяват нови технологични решения. За да се установи възможността за успешното им прилагане в нашата строителна практика, е необходимо те да бъдат анализирани и съпоставени със съществуващите традиционни решения. В доклада се разглеждат монолитни олекотени подови конструкции на стоманобетонни сгради, изпълнени със съвременната система Cobiax. Чрез анализ на технико-икономическите показатели е направена оценка на ефективността на системата и същата е сравнена с досега използваните в България.
Тази статия описва иновативни технологии за изпълнение на елементи с нестандартна форма. Разглежда варианти за монтаж на армировка и полагане на бетонната смес. Направени са сравнения и изводи за приложимостта на разглежданите методи в България.
Комбинираните стомано-стоманобетонни подови конструкции намират приложение в жилищни, обществени и промишлени сгради със стоманена носеща конструкция. В статията се разглеждат по-важните нормативни документи, свързани с тяхното проектиране и изграждане и основните етапи при изпълнението им. Направен е преглед на специфичните технологични особености при монтажа на профилираните ламарини, заваряването на болтовите дюбели, армирането и бетонирането на плочите и контрола на качеството. Обобщени са основните проблеми, възникващи при изпълнението на комбинирани подови конструкции в сгради.