През разглеждания период Столичната общинска управа пряко се ангажира с изграждането на жилища в отговор на сериозна жилищна криза в София. Това е само една от мерките в грандиозната програма за благоустрояването на София и бъдещото развитие на града посредством инструментите на модерното градоустройствено планиране. Изясняването на реализацията на първите комплексно изградени жилищни квартали в столицата преминава през възстановяването на общия исторически контекст и обвързването му с цялостната политика на общинското ръководство за справяне с проблемите на града, подложен на ускорена и неравномерна урбанизация.
2017 / 50 / 3 / Научни изследвания – I 2016 – 2017
Като отчита отговорностите на стратегическото пространствено планиране на местно ниво за постигане на целите на устойчивото обществено развитие и анализира резултатите от прилаганите в момента системи и индикатори за оценяване на ефективността на стратегическите планови документи в Р България, статията разглежда необходимостта от разработване на научнообoсновани интегрални методи и инструменти за оценка и представя основните характеристики и системни връзки на разработена предварителна методическа рамка за комплексно оценяване на ефективността. Обосновани са ключови приоритети и необходими следващи стъпки за практическо приложение на методическата рамка в съвременните български условия.
Публикацията представя резултати от емпирически тестове за поведението на нанокерамичните бои като енергийно-ефективно средство за превенция от повторна поява на мухъл и плесен върху интериорни и екстериорни повърхности. За провеждането на експеримента са приложени три типа експериментални образци върху повърхности на 45 обекта от различни климатични райони на България. Представени са данни за експерименталните образци и резултати от наблюденията до момента. Изследването е финансирано от ЦНИП при УАСГ по Договор № БН-187/1.
Статията обобщава резултати от изследване на традиционни къщи и плевни в с. Кърпачево на Деветашкото плато, което цели документиране на архитектурното наследство в региона, проучване на използването на естествени строителни материали в традиционната архитектура с оглед опазване и адаптиране на сгради чрез възстановяване на традиционни строителни техники и способи. В първата част е представено проучване и типология на жилищните сгради и плевни в с. Кърпачево, а във втората част – конструктивното състояние на подбран характерен пример на плевня в къщата на Богдан Богданов, изградена от камък, дървена конструкция, кирпичени тухли и керемиди. Заснемането на жилищни сгради в с. Кърпачево е направено от екип дипломанти и преддипломанти от АФ на УАСГ под ръководство на арх. Ленко Григоров.
Въпреки че понятието тектоника съществува в архитектурната теория повече от два века, цялостният обхват на многообразните му проявления е все още неизяснен. На базата на специализирана архитектурна теория, касаеща архитектурната технология, е представен аналитичен модел, наречен структурно-функционален модел на тектониката в архитектурата. Моделът представя тектониката, като свойство на архитектурната форма да се изразява художествено чрез функциите на своите архитектурно-конструктивни елементи. Той е разработен на две йерархични нива и обхваща проявленията на основните за архитектурната форма конструктивни и пространствени функции. Ролята на строителните технологии се явява като средство за художествена изява на тези функции. В своята същност моделът представлява методология за оценка на тектониката на отделни сгради или на групи от архитектурни форми.
Аналитичният етап на един индуктивен научен подход за изучаване на динамичното поведение на сложни равнинни системи е представен в доклада. Идеята на подхода е да се изследват модули от прости системи с две степени на свобода, съставени от тела, извършващи прости движения (транслация, ротация), свързани помежду си чрез ставни или еластично вискозни връзки. Динамичните и математичните модели са съставени така, че лесно да се включват в моделите на по-сложни системи, съставени от такива прости модели. Инерционната, еластичната и дисипативната матрица на простите модули са съставени във форма, която позволява лесно формиране на съответните матрици на сложните системи.
Изследване на неразтворими монослоеве от флуоресцентно маркиран фосфолипид на интерфейса вода–въздух
Еднокомпонентни монослоеве от Дипалмитоил Фосфатидил Етаноламин, маркирани в главата с флуоресцентния хромофор Нитробензоксадиазол (DP-NBD-PE), са изследвани на интерфейса вода–въздух като Лангмюирови филми чрез комбиниране на измервания на изотермата, на повърхностния потенциал и микроскопия под Брюстъров ъгъл. Първоначално при компресията на слоя, още при повърхностно налягане от 5,9 mN/m, се забелязва зараждането на твърдата фаза, която прераства в кръгли домейни с различен диаметър и ярко изразена вътрешна структура. Повърхностният, потенциал започва да нараства след средата на главния фазов преход от течна към твърда фаза поради преориентация на електричния дипол в главата на молекулата.
Анализирана е надлъжна пукнатина в многослойна греда с отчитане на нелинейното поведение на материала. Приложен е интегралът J. Разгледана е греда, изпълнена от произволен брой надлъжни слоеве. Освен това, дебелината на слоевете и материалните им константи могат да са различни. Рамената на пукнатината имат различна височина. Решението е получено във функция на огъващите моменти в напречните сечения на гредата пред и зад върха на пукнатината, което значително улеснява практическото му приложение. Полученото решение разкрива възможности за изследване на влиянието на местоположението и дължината на пукнатината, броя и дебелината на отделните слоеве и физическата нелинейност върху поведението на пукнатината.
Времето на реверберация на помещението приемник е измерено по метода на прекъснатия шум. Средната му стойност за честота 500 Hz е 1,72 секунди. Проведени са сравнителни изследвания на звукоизолационните свойства на образци от различни строителни материали. Установена е степента на въздействие на отчитането на времето на реверберация върху тези изследвания, проведени с използването на лабораторна акустична камера, изградена в УАСГ.
Настоящата статия предлага подход и методология за управление на риска от наводнение след язовири. Съществуващите методики за управление на риска от наводнение са фокусирани върху водосбори с ненарушен отток, т.е. без язовири. Основната цел на доклада е да се разработи алгоритъм, който да позволи търсене на ефективни решения за управлението на риска от наводнения в населени места след язовири и да се направи адекватен избор на мерките, осигуряващи ефективна защита. Дефинират се основните фактори в управлението на риска от наводнения след язовири. Използван е анализ разходи-ползи. Приложен е пример с пилотен район – селището под язовир „Ясна поляна“. Резултатите са анализирани.
Язовирите в дълговременна експлоатация, респективно техните язовирни стени, би следвало да бъдат третирани като инженерни съоръжения, подпомагащи защитата от наводнения. В действителност обаче някои от тях могат да обуславят допълнителна заплаха. Изследването на сценарии на екстремна експлоатация при провеждане на проектна и/или проверовъчна висока вълна, както и на сценарии на разрушаване на язовирната стената, с определяне на съответната вероятност на сценария и потенциалните последици от него, е необходимост при разработване на карти и планове за защита от наводнения и резервиране на ретензионни обеми във водохранилищата. Подходът към съществуващите язовирни стени и съоръжения, свързани с обследваната за риск от наводнения територия, зависи до голяма степен от техническото им състояние и качеството на техническата им експлоатация. Направен е анализ на съществуващи законови практики за предпазване от наводнения, разгледани са и различни методики за оценка на щети и намаляване на риска. Проблемите на управлението на риска от наводнения в населени места след язовири са свързани с неопределености, обусловени от незнание, непознаване на явленията и липса на информация. Другата категория проблеми е свързана с неточностите. Обусловени от недостоверни или непълни количествени и качествени данни, те се отразяват на сигурността в оценката на риска от наводнения.
В настоящата статия е направено описание на методите за представяне на елементите на застрояването в математическите модели, описващи преминаването на катастрофални вълни през урбанизирани територии. Посочени са основните разлики в подходите при използване на 1D и 2D модели. Еднодименсионалните (1D) модели са традиционно най-широко използвани в хидравличното моделиране поради тяхната сравнителна простота и необходимостта от сравнително ограничена информация, представяща речното течение и прилежащите заливаеми низини. Съществуват различни техники за представяне на взаимодействието между тези елементи с отчитане на ретензионната способност на системата основно течение – заливаеми територии. При този тип модели влиянието на застрояването се отчита чрез коефициента на грапавина по Манинг. Последният зависи от много фактори, но не винаги неговото определяне е лесна задача, независимо от наличието на голям брой изследвания и препоръки. Въз основа на резултати от хидравлични моделни изследвания са получени стойности на коефициента на грапавина при преминаване на високата вълна през урбанизирани територии.
В настоящата статия е разгледано влиянието на характерни за питейните води ; NH+ ; Fe2+ и Mn2+ ) върху изменението на концентрацията на ключови йони ( NO2 4 свободния активен хлор във водоснабдителните системи. Получените резултати свидетелстват, че при ниски концентрации, съпоставими с нормативните стойности, коефициентът на масовите реакции – kb не се повлиява значително, дори и при промяна на температурата на водата. Коефициентът на стенни реакции kw, е определен за реална вода, като е използван лабораторен метод.
Броят на акредитираните лаборатории според ISO 17025 се е увеличил през последните десет години. Тези лаборатории са от различни институции – университети, научни институти и рутинни лаборатории от правителствени агенции и частния сектор. Целта на статията е да покаже текущото състояние на лабораториите за изпитване и калибриране в новите страни членки на ЕС – България и Румъния. Данните за лабораториите са получени от акредитиращите агенции – Изпълнителна агенция Българска Служба по Акредитция (ИА БСА) и Румънската Асоциация по Акредитация (RENAR). Представени са разликите между видовете лаборатории и е направена корелация между населението, брутния вътрешен продукт и броя на акредитираните лаборатории.