Разгледани са конструктивните особености на отделните конструктивни блокове на учебния комплекс от сгради на УАСГ. Представени са използваните конструктивни решения, базирани на действащата към момента на проектиране нормативна база.
Разработката цели да коментира и предложи методи за решаването на някои основни проблеми при прилагането на Еврокод 8 за изследване на сгради със стоманобетонни и зидани конструкции в България. Анализирани са някои недоизяснени въпроси и несъответствия в националните приложения, както и възможни противоречия в самия Еврокод 8. Специално внимание е обърнато на някои важни проблеми както следва: нива на дуктилност, усукващодеформируемите системи в българската практика, главни и второстепенни елементи, редуциране на коравината на стоманобетонните конструкции при линеен анализ, изследването на срязване в критичните зони на стените за високо ниво на дуктилност, изисквания за детайлиране на усилените зони на стените и др. Дадени са предложения как да бъде прилаган Еврокод 8 в българската строителна практика, така че да бъдат постигнати оптимални технико-икономически резултати.
Предложено е дефиниране на "дебелите" конструктивни стоманобетонни елементи в сгради и мостове в зависимост от условния размер h0 на напречното сечение. Представени са удобни за практически цели таблици и графики за определяне на собственото съсъхване, съсъхването при изсъхване и общото съсъхване в такива елементи. Представеният начин за определяне на деформацията от съсъхване е валиден за всички класове бетон и относителна влажност на въздуха. Разгледано е съсъхването за всички класове на бетона съгласно БДС EN1992-1-1 и междинните класове на бетона съгласно Националното приложение на БДС-EN206-1:2002/NA, а именно C28/35 и C32/40. Съсъхването е определено за бетони, изпълнени с цимент клас N съгласно БДС EN1992-1-1 и БДС EN1992-2. Разгледани са бетони, изпълнени със и без микросилициев прах съгласно БДС EN1992-2. Анализирани са разликите в деформациите от съсъхване съгласно БДС EN1992-1-1 и БДС EN1992-2.
В статията са представени резултати от числени изследвания на провисването на еднопосочно армирани стоманобетонни плочи съгласно Еврокод 2. Плочите са с отвор 8,4 m. Статическите схеми са ставно подпряна плоча, едностранно запъната плоча и двустранно запъната плоча. Характеристичните натоварвания върху плочите са g1k, g2k и qk. Товари се прилагат в следните моменти: g1k в t1, g2k в t2 и 2qk в t3. Възрастите за прилагане на товарите са, t1/ t2/ t3 = 28/730/910 дни, t1/ t2/ t3 = 28/100/550 дни и t1/ t2/ t3 = 10/40/365 дни. Контролът на провисването е проведен с директни изчисления и с опростения метод (l/d) на Еврокод 2. Анализирани са влиянията на възрастта на прилагане на въздействията, реологичните процеси съсъхване и пълзене на бетона и количеството вложена армировка върху провисването на изследваните плочи.
Представени са резултатите от числени изследвания на провисването на еднопосочно армирани стоманобетонни плочи съгласно БДС EN1992-1-1. Разгледаните плочи са с отвор 8,4 m. Статическите схеми са ставно подпряна плоча, едностранно запъната плоча и двустранно запъната плоча. Приетите кратковременни характеристични въздействия са qk – 3,0 kN/m2, 5,0 kN/m2 и 7,5 kN/m2. Коефициентите 2, съответстващи на qk, са 2 = 0,3, 2 = 0,6 и 2 = 0,6. Провисването е контролирано съгласно директния метод и опростения метод (l/d) на БДС EN1992-1-1. Анализирани са влиянията на стойностите на приложените временни въздействия, на дълговременните ефекти съсъхване и пълзене на бетона и количеството вложена армировка върху провисванията на изследваните плочи.
В НПБСК е приета правоъгълна диаграма за разпределение на напреженията в натисковата зона на стоманобетонни сечения, подложени на огъващ момент и осова сила. Съгласно Еврокод 2 в статията е приета правоъгълна работна диаграма на бетона и работна диаграма на армировъчната стомана – билинейна с хоризонтален горен клон. При тези работни диаграми са изведени зависимости за определяне на носещата способност на симетрични 2T-стоманобетонни сечения, подложени на действието на огъващ момент и осова сила по Еврокод 2 при симетрична армировка. На базата на тези зависимости са разработени номограми за оразмеряване на разглеждания тип сечения при различни фиксирани стойности на , и . Разгледан е конкретен пример, който нагледно показва работата с номограмите.
Представен е случай на статически неопределима средно дълга едноотворна греда, натоварена с концентрирана сила. В средната третина от височината на гредата са разположени инсталационни отвори (геометрически D-области). Създаден е прътов модел на основата на Load path метода, базиран на еластично решение по крайни елементи. С това възможно решение е определена необходимата армировка за крайно гранично състояние. Направено е сравнение с резултатите, получени от оразмеряване по нормални и наклонени сечения. Предложено е примерно детайлиране на армировката около отворите. Анализирани са подходящите положения и форми за отвори в стеблото на греда. Дадена е оценка за акуратността на изложеното решение и съответно приложимостта на използваната методика в строителната практика.
Разгледани са конструктивните особености при оразмеряването на кръгли стоманобетонни колони, подложени на огъване с нормални натискови сили, при отчитане на нормалното напрегнато и деформирано състояние. Отчетени са особеностите на системата от конструктивни нормативи Еврокод.
Принципът на работата на елементите с напрягаща армировка без сцепление с бетона е същият като на тези с армировка, имаща сцепление с бетона. Натисковите напрежения в бетона вследствие на напрягането противодействат на тези в опънната зона на сечението и по този начин подобряват цялостната работа на елемента. Точното определяне на носимоспособността на елементи с напрягаща армировка без сцепление с бетона е трудно. Причината е, че теорията на Бернули за равнинност на сеченията не е в сила и силата в напрягаща армировка в крайно гранично състояние трябва да се определи като функция от деформираната схема на гредата. Няма ясно дефинирани правила, които могат да се използват при изчисляването на този вид греди. Тази статия представя методики, използвани в различните нормативни документи за определяне на носимоспособността на елементи с напрягаща армировка без сцепление с бетона, както и други подходи, базирани на експериментални резултати.
В настоящата статия е разгледан метод за определяне на носимоспособността на напречните сечения на комбинирани стомано-стоманобетонни колони с изцяло вбетонирано стоманено сечение, подложени на равнинен нецентричен натиск. Разгледани са правоъгълни напречни сечения на комбинирани стомано-стоманобетонни колони, изготвени от армировъчна стомана клас В500, конструкционна стомана клас S275 и различни класове бетон. За работни диаграми на бетона са приети: правоъгълната и билинейната диаграма от Еврокод 2 и правоъгълната диаграма, разпростираща се до нулевата линия, регламентирана в Еврокод 4. Направени са изводи въз основа на получените резултати за напречните сечения на колоните при различните класове бетон и при различните приети работни диагрaми на бетона. Целта на статията е чрез представения метод да се разшири обхватът на приложение на Еврокод 4.
В настоящата статия е разгледан метод за определяне на носимоспособността на напречните сечения на комбинирани стоманостоманобетонни колони с изцяло вбетонирано стоманено сечение, подложени на равнинен нецентричен натиск. Разгледани са правоъгълни напречни сечения на комбинирани стомано-стоманобетонни колони. Използвани са армировъчна стомана клас В500 и различни класове бетон и конструкционна стомана. За работни диаграми на бетона са приети: правоъгълната и билинейната диаграма от Еврокод 2 и правоъгълната диаграма, разпростираща се до нулевата линия, регламентирана в Еврокод 4. Направени са изводи въз основа на получените резултати за напречните сечения на колоните при различните класове бетон и конструкционна стомана и при различните приети работни диагрaми на бетона. Целта на статията е чрез представения метод да се разшири обхватът на приложение на Еврокод 4.
В настоящата работа е дадена методика за проверка на носимоспособността на срязване в сечението с меродавна напречна сила при крайни свободни опори на гредови елементи. Известно е, че носещата способност на срязване , като тя е максимална при ъгъл , определен от условието , където е максималната напречна сила, която може да бъде поета от наклонените натискови диагонали на фермовия модел, а е напречната сила, която се поема от стремената. При крайни опори от посочения вид обаче съществува още един фактор, който също може да окаже влияние върху носимоспособността на срязване. Това е количеството на наличната надлъжна армировка в разглежданото сечение, при условие че тя е достатъчно добре закотвена в опората. В случай че , където е армировката, необходима за поемане на допълнителната опънна сила , това ще лимитира една по-малка носеща способност на срязване, която при ще е . В статията е показано как в такъв случай, при налични надлъжна и напречна армировка, може да се определи действителната носимоспособност на срязване , такава, че , и да се провери дали тази реална носимоспособност е достатъчна, за да може меродавното сечение да поеме изчислителната напречна сила .
При практическия метод за контрол на провисвания на греди и плочи коефициeнтът отчита статическите особености на конструктивната схема. В съответните справочници стойностите на този коефициент са дадени в таблици в зависимост от статическата схема на елемента. При статическа схема ,,проста греда”, която е приета за базова, стойността на този коефициент е . За случаите на крайни или вътрешни полета на непрекъснати греди, на непрекъснати еднопосочно армирани плочи, на непрекъснати кръстосано армирани плочи или на безгредови плочи стойностите на този коефициент се приемат по експертна оценка и са препоръчителни. В тази статия е показано как могат да бъдат определени действителните стойности на коефициента за общ случай на знакопроменлива моментова диаграма, получена от квазипостоянно натоварване на разглеждания елемент.
В статията се разглеждат основните стъпки при създаване на изчислителни процедури за изследване на стоманобетонни правоъгълни напречни сечения, подложени на огъване с единична армировка. Разработена е задачата за намиране на напрегнатото и деформирано състояние на сечението при дадено натоварване – равновесна задача. Дефинирани са основните случаи, като е направен подробен анализ на аналитичните решения. Разработен е числен пример в средата EXCEL.
В статията се разглеждат изчислителни процедури за изследване на стоманобетонни произволни напречни сечения, подложени на огъване с произволна армировка. Подробно е разгледана задачата за носещата способност на сечението. Предложени са методи за отчитане на различни материали (бетон и стомана), както и начини за отчитане на съсъхването и пълзенето на бетона. Представени са изчислителни процедури за решения в среда на EXCEL.
В настоящата статия се предлага пространствен модел на сеизмичното въздействие. Пространственият характер на въздействието е отчетен с използване на хоризонтални транслационни компоненти и ротационни компоненти на ускоренията на основата, възникващи като резултат от разпространението на повърхнинни вълни на Love. Поради липсата на корелация между записите на двата вида ускорения при прилагането на спектралния анализ конструкцията е подложена последователно на действието на всеки от компонентите. Определени са преносното и релативното движение от двата вида въздействия, а на основата на тях и модалните сеизмични сили. Показана е схемата за комбиниране на ефектите от сеизмичното въздействие по компоненти.
Авторите представят специфични особености при оразмеряването на система стоманобетонни резервоари съгласно системата Еврокодове. Разглежда се проект за незасипано пречиствателно съоръжение в гр. Луковит, състоящо се от цилиндричен стоманобетонен резервоар, вписан в правоъгълен резервоар. Анализира се активното и пасивното водно натоварване при сеизмично въздействие. Въздействията са модели-рани и комбинирани в изчислителен модел по метода на крайните елементи.
Авторите представят приложението на адаптивния нелинеен статичен анализ (adaptive pushover analysis) при оценка на сеизмичната устойчивост на стоманобетонна рамкова конструкция с пълнежна зидария. Изследвано е времето на достигане и влиянието на зададени гранични критерии върхи капацитетната крива на конструкцията. При анализа са използвани фиброви крайни елементи с еласто-пластична работа в специализирания софтуер SeismoStruct.
Авторите представят тримерен микромодел на база метода на крайните елементи, калибриран с експериментални данни от образец на едропанелно съединение. Численият модел пресъздава разрушението на замонолитващия бетон, без решението да губи сходимост. Разработеният микромодел е използван за предсказване на капацитетната крива на носеща способност на едропанелно съединение в мащаб 1:1. Моделът е съставен в работната среда на програмния продукт Lusas [3], на база крайни елементи.
Изследвана е възможността за използване на традиционни за българската практика стени с дебелина 25 см и дължина за стенни конструкции, проектирани за ниво на дуктилност средно (DCM). Определени са граничната деформация на ограничения бетон и механичният обемен коефициент на ограничаващата армировка като функция на нормализираната сила за получаване на крайни усилени зони с дължини между и . За най-често срещаните конфигурации на стремената и вертикалните пръти са изследвани възможните стойности на нормализираната сила, необходими за оформяне на крайни усилени зони с размери между и в съответствие с изискванията на Еврокод 8. Представени са графики, доказващи диапазона на нормализираната сила, при който е възможно използването на стени с дебелина 25 см. Направени са и допълнителни анализи и за относително по-къси стени с .
Представени са резултати от международен проект, озаглавен BENCHMARK CASH, с тригодишна продължителност. В рамките на проекта се провеждат числени изследвания на експериментално изследвана в European Laboratory for Structural Assessment (ELSA, Joint Research Centre) стоманобетонна стена. Получени са капацитивни криви от вида „срязваща сила–преместване“ за монотонно нарастващо и циклично хоризонтално натоварване. В резултат на динамичния анализ е получено динамичното реагиране на конструкцията във времето, като после-дователно са проследени различните стадии – първоначално напукване, развитие на нелинейни деформации до достигане на граничния капацитет. Направени са съответни изводи и коментари за възможностите на използвания софтуер.
Направен е анализ на сеизмичното поведение на седеметажна обществена сграда. Сеизмичната конструкция се състои от стоманобетонни ядра и стени и се класифицира като стенна система съгласно Еврокод 8. В първия вариант на разположение на стените конструкцията се класифицира като усукващодеформируема и нерегулярна в план с голям ексцентрицитет между центъра на масата и коравината. Във втория вариант две от стените са транслирани, а друга е завъртяна перпендикулярно. В резултат на това е постигната по-голяма усуквателна коравина и е избягната усукващата деформируемост, което води до значително намаляване на усилията от сеизмично въздействие и по-икономично решение. Заради неправилната форма на сградата в план усилията в периферните стоманобетонни стени са значително завишени, в резултат на което за стената с отвори е приложено решение с комбинирана стомано-стоманобетонна греда.
Осигуряване на експлоатационното гранично състояние при сгради с висока културна стойност и/или изискване за непрекъсване на функцията след изчислително сеизмично събитие често представлява мултидисциплинарен проблем. В случая се изследва ролята на масивните „твърдо свързани“ с фасадите на такива сгради каменни облицовки при сеизмичното им осигуряване. Подобна облицовка присъства в много представителни обществени сгради, повече от които строени около средата на миналия век. Изследването е актуално най-малкото, защото наближава срокът, в който, съгласно Наредба № 5 от 2006 г. за тези сгради ще трябва да се регистрира технически паспорт, изготвен след обследване. Докладът съдържа резултати от статическото изследване на взаимодействието на характерни фрагменти от фасадна тухлена зидария с каменната ѝ облицовка при задаване на гранично междуетажно преместване съгласно т. 4.4.3.2 на БДС EN 1998-1. Той е продължение на докладваното от автора на МНК „Проектиране и строителство на сгради и съоръжения и приложение на Еврокодовете“, 9 – 11.09.2010 г. Варна, ВСУ „Черноризец Храбър“. Разгледани са обрамчени фрагменти от фасадна зидария със и без прозорци. Прецизиран е моделът на връзката зид – каменна облицовка.
Напречната сила в сутерена, определена съгласно точка 5.8.1(5) на ЕК8, при сгради с един сутерен надвишава нееднократно напречната сила, получена от статикодинамическия анализ на конструкцията. Това води до огромно количество хоризонтална армировка в шайбата, а в някои случаи до невъзможност за осигуряването на шайбата срещу хоризонтални сили. При сгради с повече от един сутерен приетия метод на ЕК8 дава срязващи усилия в шайбите, по-малки от получените от анализа. Направени са сравнителни изчисления върху реален модел при варианти на сграда без сутерен, сгради с един, два, три и повече сутерена.
Анализиран е опростеният изчислителен „Зонов метод” на БДС EN 1992-1-2:2005 (Еврокод 2) за определяне на границата на огнеустойчивост на стоманобетонни греди при стандартен пожар. Разгледан е конкретен числен пример и са направени изводи за практическото приложение на този метод у нас.
Разгледан е табличният метод на БДС EN 1992-1-2 за оценка на огнеустойчивостта на непрекъснати монолитни стоманобетонни плочи от гредови подови конструкции. Направени са изводи на базата на сравнителен анализ с резултати, получени по опростения изчислителен метод „Изотерма 500 ºС“ и опростения метод от Приложение Е.
Чрез извършеното изследване на стоманобетонни колони, подложени на четиристранно пожарно въздействие, запънати в долния край и с пружинно ограничаване на температурното разширение в горния край, е направен опит за имитиране на реалното взаимодействие между подовите конструкции (плочи и/или греди) с вертикалните носещи елементи.
При четиристранно пожарно въздействие върху стоманобетонни колони, подложени на равнинен нецентричен натиск, в рамките на елемента се развиват процеси, свързани с изменение на якостните и деформационните характеристики на материалите (бетон и армировъчна стомана). На базата на опростения изчислителен метод „Изотерма 500 °С” са съставени нормализирани номограми за определяне на границата на огнеустойчивост на четиристранно нагрети правоъгълни стоманобетонни колони. Направени са изводи и препоръки за практическо приложение на номограмите.
При едностранно пожарно въздействие върху стоманобетонни колони, подложени на равнинен нецентричен натиск, в рамките на елемента се развиват процеси, свързани с несиметрично изменение на якостните и деформационните характеристики на материалите (бетон и армировъчна стомана). Съставени са нормализирани номограми за определяне на границата на огнеустойчивост на едностранно нагрята стоманобетонна колона съгласно опростения изчислителен метод „Изотерма 500 °С”. Направени са изводи и препоръки за практическо приложение на номограмите.
Съставена е процедура за изчисляване на носещата способност на стоманобетонни сечения със симетрична армировка, подложени на равнинен или кос нецентричен натиск при стандартно или параметрично пожарно въздействие от всички страни. Направено е сравнение между представената процедура за определяне на границата на огнеустойчивост на стоманобетонни колони и опростения изчислителен метод „Изотерма 500 °С”.
Разгледана е формула (5.7) от табличен метод А на БДС EN 1992-1-2:2005 за определяне на границата на огнеустойчивост на стоманобетонни колони. Направено е предложение за изменение на формулата, като е отчетен начинът на конструиране на армировката – с 4, с 6 или с 8 надлъжни пръта. Предложението е съпоставено с резултатите от 80-те лабораторно изпитани колони, въз основа на които е съставена формула (5.7) на БДС EN 1992-1-2:2005. Направени са изводи и препоръки за практическо приложение.
Разглеждат се подходите за реконструкция на сериозно компрометирана вследствие на неравномерни слягания и отклонения от проекта при изпълнението ѝ, сглобяема стоманобетонна, с предварително напрегнати подове, конструкция на четириетажна училищна сграда, изпълнена през 1987 г. по строителната система Е1-72. Осъвременена е сеизмичната сигурност на сградата и са прекратени възникнали консолидационни процеси в земната основа.
При оразмеряване на усилването на стоманобетонни плочи с отчитане на предварителното натоварване изборът на вида на работната диаграма има голямо значение за тежестта на изчислителния процес. Еврокод 2 дефинира два вида работни диаграми на бетона – параболично-линейна и еквивалентна билинейна. Първата по-точно отразява поведението на бетона, но нейното използване е възможно основно при автоматизирани изчисления. Втората е подходяща при ръчни изчисления. В тази статия най-напред са сравнени двете диаграми при различни стойности на деформациите, достигнати в момента на усилване на плочите. След това са анализирани възможностите за прилагане на всяка от диаграмите за ръчни и за автоматизирани изчисления. Въз основата на анализа са направени някои заключения и препоръки по отношение на тяхното приложение при оразмеряване на усилването на стоманобетонни плочи.
В тази статия са разгледани числени примери, основани на алгоритъм за автоматизирано изчсление, за оразмеряване на усилването на стоманобетонна плоча със стоманобетон при използване на различните работни диаграми на бетона, дефинирани в Еврокод 2 – параболично-линейната и еквивалентната билинейна. Разгледани са примери за усилване на стоманобетонна плоча с бетонна доливка в натискова зона и с допълнително опънно армиране и торкретиране в опънна зона. И двата примера са разработени за еднопосочна свободно подпряна стоманобетонна плоча с недостатъчен капацитет за поемане на огъването при вариране както на началната височина на плочата и съответно коефициента на армиране, така и на стойността на предварителното натоварване. Въз основа на получените резултати са направени някои общи заключения и препоръки.
При усилване на стоманобетонни плочи от особено важна роля за окончателното решение има стойността на предварителното натоварване на плочата. Усилващата част може да се включи в поемането само на новите товари, които се очаква да се появят след усилването. В практиката най-често се прилага подход за изследване на усиления елемент като нов с усилията от пълния товар на елемента. Този подход обикновено не е в посока на сигурността. Статията разглежда влиянието на стойността на предварителното натоварване при усилване на стоманобетонни плочи със стоманобетон върху крайните параметри на усилващата конструкция – дебелина на доливката при усилване в натискова зона и количество на усилващата армировка при усилване в опънна зона. За целта е разгледан числен пример – еднопосочно армирана свободно подпряна стоманобетонна плоча с недостатъчен капацитет за поемане на изчислителния момент. Разглеждат се два варианта за усилване – с допълнителна опънна армировка и торкретиране от долната страна на плочата и с допълнителна бетонна доливка от горната страна на плочата, като стойността на предварителното натоварване се изменя от нула до стойността на квазипостоянното натоварване.
Представени са резултатите от заснемането и обследването на връхната конструкция на 3-отворен пътен мост в гр. Ямбол. Извършено е във връзка с инвестиционното намерение за разширяване на моста. Мостът е от тип “герберова греда”. Анализирано е състоянието на елементите на връхната конструкция – монолитни: пътна плоча, главни и напречни греди и причините за повреди в тях. Чрез вземане и изпитване на пробни цилиндри е определена якостта на натиск на бетона. Дадено е идейно решение за разширение на пътното платно, без да се нарушава трафикът по моста. Предложено е усилване на главните греди с армирани влакнести полимери (FRP). Дадени са необходимите мерки за рехабилитация и увеличаване на дълготрайността на моста.
В статията са представени резултати от проведени през лятото на 2014 г. инспекции (обследвания) на над 30 пътни мостови съоръжения в районите на община Тетевен и община Родопи, чиито ареали са предимно планински. Обследванията са извършени по време и след обилни валежи, характерни за тези райони, които често водят до получаване на значителни повреди, а в някои случаи и до аварийни ситуации. Въз основа на тях е извършена оценка и категоризиране на състоянието на съоръженията с оглед планиране и усвояване на средства за проектиране, ремонт и саниране, а в някои отделни случаи и за предпазване от настъпване на по-тежки разрушения и аварии. Анализирани са някои типични повреди и са набелязани адекватни активни и превантивни мерки за тяхното по-нататъшно ограничаване.
В статията са разгледани главните предпоставки и фактори, обуславящи необходимостта от провеждане на опитни изследвания на строителните конструкции и мостове. Представени са ключовите дейности и основните задачи, които най-често се налага да бъдат решавани, с оглед осигуряване на необходимата надеждност и дълготрайност на новостроящи се и съществуващи нови и стари строителни конструкции и мостове. Направените анализи са подкрепени с примери от строителната практика у нас.
Разгледани са конструктивните особености и актуалното техническо състояние на комплекс от промишлени сгради в град Брезник с оглед оценка на възможностите за тяхното реновиране, реконструкция и бъдещо ефективно и устойчиво използване в условията на подходяща модерна производствена технология. Описани са специфичните условия и методическите особености при обследване на комплекса. Извършена е класификация и анализ на локализираните недостатъци, дефекти и повреди в зависимост от техния характер, произход, вероятни причини за възникване и отражение върху поведението на конструкцията на сградата, нейната сигурност и експлоатационни качества. Предложени са конструктивни и организационно-технически мероприятия за привеждане на съществуващата конструкция към съвременните изисквания при увеличаване на нейната дълготрайност, коравина и носеща способност, както и за сеизмичното осигуряване на сградите при бъдещата им експлоатация.
Разгледани са конструктивните решения за реконструкция на комплекс от стоманобетонни промишлени сгради в град Брезник с цел използването им за малотонажно производство на листни торове и прилепители за селското и горското стопанство. Предложени са конструктивни решения, позволяващи бъдещото използване на сградите в новите условия, при отстраняване на техните недостатъци, повреди и дефекти и осигуряване на необходимата дълготрайност и сеизмична осигуреност.
Разгледана е методика за определяне на носимоспособността на подложени на натиск носещи тухлени зидове, усилени от външните страни с хоризонтална и вертикална армировка и обмазани с разтвор с висока якост съгласно „Нормите за проектиране на зидани конструкции” и Еврокод 6. Аналитичните резултати са потвърдени експериментално, като са разгледани четири модела тухлени зидове с размери: дължина 50 cm, дебелина 25 cm и височина 200 cm. Използвани са единични плътни тухли с размери 25/12/6,5 cm с нормализирана якост на натиск 14 МРа. Якостта на натиск на разтвора на зидовете е М0,3 МРа и якостта на натиск на усилващия разтвора е М6,3 МРа. Класът на усилващата армировка е В500. Предложени са стойности на частните коефициенти на усилващия разтвор k1 = 0,6 и на усилващата армировка k2 = 0,6 и 
= 2,0.
Предложена е методика съгласно Еврокод 6 за определяне на носимоспособността на подложени на натиск носещи тухлени зидове, армирани с мрежи, разположени в хоризонталните фуги и вградена в зида вертикална армировка. Методиката се основава на „Нормите за проектиране на зидани конструкции”. Получените резултати са потвърдени експериментално. Проведен е натурен експеримент с тухлен зид с размери: дължина 50 cm, дебелина 25 cm и височина 200 cm. Използвани са единични плътни тухли с размери 25/12/6,5 cm с нормализирана якост на натиск 14 МРа. Якост на натиск на разтвора М6,3 МРа и класове на вградената хоризонтална армировка В420 и В500 на вградената вертикална армировка. Предложени са стойности на частните коефициенти на хоризонталната армировка k3 = 0,6 и на вертикалната армировка k4 = 0,6 и = 2,0.
В постановките на Еврокод 6 са заложени изискванията по отношение на устойчивостта, дълготрайността и годността на зиданите конструкции. Еврокод 6 не покрива специалните изисквания на сеизмичното проектиране. Разпоредби, свързани с такива изисквания, са дадени в Еврокод 8, който допълва и е в съответствие с Еврокод 6. Съгласно гореизложеното тухлени зидове, поемащи сеизмични усилия, следва да се изпълняват като обрамчени (ограничени) и армирани с хоризонтална и вертикална армировка. Необходимо е да се спазват предписанията по отношение на якостните характеристики за блоковете и разтворите за зидария, геометричните размери на зиданите стени. За крайно гранично състояние за изчислителна сеизмична ситуация трябва да се използват предписаните в националните приложения на съответната страна частни коефициенти на сигурност 
за зидария и 
за армировъчна стомана. Разгледан е числен пример, показващ начина на изчисляване на подобни елементи.
Необходимостта от поемането на големи хоризонтални (ветрови) натоварвания на сгради, изпълнени с носещи зидани стени, налага обрамчването им с хоризонтални и вертикални стоманобетонни елементи и вътрешното им армиране. При крайното гранично състояние изчислителната стойност на срязващия товар, приложен на елемент от армирана зидария 
, трябва да бъде по-малка или равна на изчислителната носимоспособност на срязване на елемента 
. На носимоспособността на срязване на зидарията оказват влияние три основни показателя: якостта на срязване, дебелината и дължината на зиданата стена. В настоящата разработка е разгледано определянето на срязващата носимоспособност на армиран тухлен зид, подложен на срязване в равнината си.
Направен е анализ на предприетите конструктивни мерки за възстановяване и усилване на повредената в резултат на големи неравномерни слягания зидана носеща конструкция на храм „Св. св. Кирил и Методий“, гр. Бургас. Обърнато е внимание на характера на проявените дефекти и на влиянието им върху поведението на конструкцията. В статията се разяснява последователността на мероприятията за възстановяване на различните типове повреди по конструктивните елементи и наборът от дейности за усилване и осигуряване на носещата конструкция както за вертикални товари, така и за сеизмични въздействия. Предвидена е система за подробен мониторинг, чрез която да бъдат следени различни параметри на работата на усилената конструкция.
Настоящата статия представя надстрояването на двуетажна съществуваща стоманобетонна конструкция със седем етажа. За надстройката е приложена стоманена конструкция с вертикални връзки в двете направления. Съществуващата конструкция е изпълнена през 60-те години на миналия век и е проектирана само за вертикални товари. Това налага нейното сеизмично осигуряване преди изпълнение на надстройката. С цел предотвратяване на контакт между надстройката и съществуващите в съседство сгради при сеизмично въздействие е приложена пасивна система за сеизмичен контрол. Тя се състои от 21 виброгасящи устройства (Viscous Wall Damper), намаляващи значително абсолютните и междуетажните премествания, както и усилията, предавани на съществуващата конструкция.
Разработена е система за мониторинг на поведението на фундирането на двуетажна стоманобетонна рамкова конструкция, надстроена със седем етажа. Съществуващата конструкция е изпълнена през 60-те години на миналия век и не е осигурявана за сеизмични въздействия. За да бъдат поети завишените усилия от вертикални товари и сеизмични въздействия, е предвидено усилване на стоманобетонната конструкция и нейното фундиране. Оригинално то е осъществено с единични фундаменти, като е предвидено те да бъдат обединени в обща фундаментна плоча. Приложена е система за дългосрочен мониторинг на напреженията и сляганията, която да оцени ефективността от обединяването и влиянието на надстройката върху поведението на фундирането.
Разгледан е пример за сеизмично усилване на четиринадесететажната стоманобетонна конструкция на Факултета по дентална медицина към МУ, гр. София. Сградата е проектирана и изпълнена в края на 60-те години на миналия век. В резултат на направените анализи и обследване на носещата конструкция е установено, че конструктивната система от колони и плоски греди е с недостатъчна коравина и носимоспособност за сеизмичното осигуряване на сградата. Приложеното решение за усилване с външна стоманена конструкция осигурява запазване на архитектурно-функционалното решение и не налага спиране на експлоатацията на сградата по време на изпълнението на сеизмичното усилване.
Механичното анкериране на външно залепените влакнесто армирани полимери (FRP) може да увеличи големината на реализираните усилия в тях, при усилване на различни стоманобетонни елементи. Анкери, направени от FRP, могат да бъдат приложени в различни случаи на усилени стоманобетонни греди и плочи с FRP материали. Ограниченият брой изследвания свързани с използването на FRP анкери, възпрепятства тяхното приложение в практиката. Целта на това изследване е да даде оценка за ефективността на използването на FRP анкери, да се определят стадиите на работа на усилващата система при развитието на деформациите и механизма на разрушение със и без използването на FRP анкери, като за целта са проведени редица експерименти.
В статията са представени методите и техниките на възстановяване на надеждността на дефектирала специфична подова конструкция. Тя е изпълнена от модифицирани монтажни ребрести елементи тип Predalles и тънка монолитна плоча. Поради неспазване на технологията на изпълнение, конструкцията е получила значителни начални провисвания и пукнатини само от собствено тегло. При обследванията се установиха и други отклонения от проектното решение. Анализите доказаха необходимост от усилване, за което върху типов участък беше приложено пилотно решение с външно залепена въглеродна тъкан (FRP). Този участък беше изпитан с еквивалентно вертикално статично пробно натоварване, при което в критичните области се достигнаха ефекти с до 10% по-големи от характеристичните им проектни стойности. Резултатите от изпитването потвърдиха очакваната редукция на размера на измерваните провисвания. Индикация за повишената коравина на конструкцията са и по-малките стойности на остатъчните деформации след разтоварването – до 10% спрямо пълните от изпитвателното натоварване.
В настоящата статия авторите представят възможностите за измерване на налягане, деформации, относителни деформации, температура, усукващ момент, сила и тегло. За целта са използвани различни измервателни преобразуватели (тензорезистори, индуктивни датчици, датчици за налягане, терморезистори и др.). Те са включени в различни измервателни системи на уредите UPM100, Spider8 и др., които са синхронизирани и изграждат единна информационна измервателна система. Програмното обезпечаване в реално време на получаването и обработката на резултатите се осъществява с продукта Catman Professional 5.0 на фирмата HBM. Надеждната работа на изградения измервателен комплекс е проверена и доказана при лабораторни изпитвания на стоманобетонни елементи, подложени на огъване.Тази система е мобилна и може да бъдат направени измервания в местата, където се намират обектите.
В края на зимния период на 2015 г. в редица участъци от пътната мрежа на България се активират свлачища, вследствие на което възникват аварийни ситуации или се нарушават изискванията за експлоатационното състояние на пътните конструкции. Поради големите натоварвания от свличащата се почвена маса и от пътен трафик, за възстановяване на авариралите участъци често се прибягва към изграждане на силово укрепване с помощта на дълбоко заложени стоманобетонни конструкции. В настоящата статия са представени три реализирани проекта на укрепване на аварирали пътни насипи чрез изграждане на пилотни стени с различна конфигурация. Представени са проведените полеви, експериментални и теоретични изследвания на обектите и проектните решения за укрепителните конструкции.
В строителната практика често се налага съществуващи подови конструкции да се усилват поради промяна в инвестиционните намерения, допуснати грешки по време на проектирането и изпълнението, промяна в стандартите и др. Статията предлага обзор на механизмите за връзка в контактната зона, както и взаимодействието между тях. Направен е преглед и критичен анализ на нормативната база, разглеждаща тези проблеми, както и начините за моделиране на контактната зона. Коментирани са предимствата и недостатъците на методите за моделиране и изследване, направен е анализ за възможностите за моделиране, алгоритмите и методите за решение. Описани са някои съвременни методи за моделиране на реалното поведение на контактната зона между усилван и усилващ елемент, като са дадени препоръки за тяхното практическо приложение.
3D печатът е нова технология за изграждане на тримерни обекти чрез наслагване на материал в последователно разположени във височина пластове. Тази технология намира приложение в най-различни области. През последната година се увеличи броят на приложенията на тази технология и в строителството – както за изграждане на малки едноетажни домове, така и на дву- и повече етажни сгради с по-сложно разпределение. Характерни за този тип строителство са бързата скорост на изграждане, ниската цена и възможността за използване на рециклирани строителни материали. Броят на реализации нараства всеки месец. Всичко това води до все по-голям интерес и по-големи очаквания към този начин на строителство. Това налага строителната индустрия и инженерното образование да се запознаят с тези нови технологични възможности и да обмислят прилагането им на наша територия при нашите условия.
3D печатът е нова технология за изграждане на тримерни обекти чрез наслагване на материал в последователно разположени във височина пластове. През последната година се увеличи броят на приложенията на тази технология и в строителството за изграждане на малки едноетажни домове и на дву- и повече етажни сгради с по-сложно разпределение. Множеството предимства на този метод на изграждане водят до увеличаване на броя на реализациите. В основата на този начин на печат на сгради и съоръжения стои тримерното им моделиране в подходящи CAD системи. В тази статия се прави преглед на основните стъпки при тримерното моделиране и отпечатване на сгради и се разглеждат наличните програмни системи.
