Изследвана е точността на Европейския модел на геоида EGG2015 за част от територията на Македония, попадаща в района на град Скопие (в диапазона от 41°51' до 42°09' географска ширина и от 21°20' до 21°40' географска дължина). Оценката на точността е извършена с данни от GPS/нивелация за 41 точки от линии от Държавната нивелачна мрежа на Р Македония, попадащи в изследвания район. Оценката на точността показва средна квадратна грешка на разликите между GPS/нивелацията и геоидните височини на EGG2015 от порядъка на 0,381 m. Направен е анализ за възможните причини за полученото систематично отместване. Ондулацията на геоида от модела EGG2015 е сравнена и с глобалните геопотенциални модели на геоида EGM2008 и EIGEN6c4. Получените резултати показват добра съгласуваност между Европейския и глобалните модели – средната квадратна грешка на разликите между геоидните височини на EGG2015 и EGM2008 е 0,068 m, а между EGG2015 и EIGEN6c4 е 0,044 m.
2018 / 51 / 9 / Геодезия
Представят се извършените геодезически дейности за изграждане на Софийска гравиметрична калибрационна линия. Ползвани са точки от Софийския гравиметричен полигон, част от Националния еталонен гравиметричен полигон. При изграждането на калибрационната линия са включени и нови гравиметрични точки със съвременни абсолютни и релативни гравиметрични определения. Представени са дейностите по стабилизиране и сигнализиране на точките, геодезическото им обезпечаване и каталогизиране, както и гравиметричните измервания. Резултатите от гравиметричните измервания са съпоставени с предходните измервания по запазените идентични точки.
Приложен е методът на колокацията по МНМК за получаване на прецизен модел на геоида за района на град Скопие, Македония. Моделът обхваща територия с размери 18' по географска ширина и 20' по географска дължина. За получаване на модела на геоида са използвани стойности за силата на тежестта за 41 точки от нивелачната мрежа, стойности за силата на тежестта за 45 точки (разположени в план – квадратна мрежа на разстояние 5 – 6 km), данни за топографски модел за района от общодостъпния DEM модел – ASTER (Advanced Spaceborne Thermal Emission and Reflection Radiometer) GDEM V2 (Global Digital Elevation Model Version 2) и EGM2008. За изследваната територия е съставена мрежа от 961 точки, за които с прилагане на метода на колокацията са изчислени изравнените стойности за ондулацията на геоида. Изчисленията са извършени със софтуерния пакет GRAVSOFT на DTU (Danmarks Tekniske Universitet). Резултатите показват много добро сходство между стойностите от колокацията по МНМК и глобалните геопотенциални модели (стандартното отклонение с EGM2008 е 1,6 cm, а с EIGEN6c4 е 2,7 cm) и по-големи разлики с GPS/нивелацията (стандартно отклонение 39 cm).
Обработени и анализирани са лазерни измервания на геодинамичния спътник LAGEOS-1 (Laser Geodynamic Satellite) за периода януари 2002 – юни 2013 година. Анализът е извършен с разработения в Департамент Геодезия на Националния институт по геофизика, геодезия и география при БАН софтуер SLRP (Satellite Laser Ranging Processor), версия 4.2. Разработен е нов модул за оценяване на параметри по метода на най-малките квадрати, позволяващ гъвкаво третиране и комбиниране на наблюдателните уравнения – от елиминиране на неизвестни до последователно оценяване. От наблюдателните уравнения, получени от софтуера SLRP, общо 148 639, чрез последователно оценяване, са определни координатите и скоростите на 20 наблюдателни станции, разположени върху основните континентални плочи. Освен координатите и скоростите на наблюдателните станции, са определени орбитните параметри на спътника LAGEOS-1 за всяка орбитална дъга и геоцентричната гравитационна константа GM. Средната квадратна грешка на месечните орбитални дъги е от порядъка на 15 cm. Получените резултати са принос към мониторинга на съвременните движения на континенталните плочи.
Мрежите от мареографни станции служат за непрекъсната регистрация и мониторинг на морското ниво. Освен научните и приложни изследвания и задачи (определяне на нулата на височинната система, индикация за климатичните промени), информацията за морското ниво играе важна роля за корабоплаването в крайбрежните райони, при строителството на пристанищни съоръжения и при определянето и контрола на тяхното височинно положение. Началото на мареографните наблюдения в България е поставено през 1928 г., когато влизат в действие основните мареографни станции във Варна и Бургас. Статията описва възстановяването на мареографните измервания в основните станции във Варна и Бургас през 2013 година и замяната на самопишещите мареографи с радарна мареографна апаратура. Определени са вертикалните движения на земната кора в мареографните станции от многократни нивелачни измервания. Извършена е обработка и анализ на месечни регистрации на морското ниво за периода 1928 – 2017 година по метода на единичния спектър и по метода на най-малките квадрати. Получени са оценки за средното морско ниво, вековото изменение (тренд) и амплитуди и фази на сезонни и дълго- периодични вариации на морското ниво.
Докладът има за цел изследването и анализирането на възможността за прилагане на метода Прецизно определяне на точка (Precise Point Positioning – PPP) в геодезическата практика. Извършени са двудневни наблюдения на 8 дълбоко фундирани стълбa с устройства за принудително центриране. Използвани са 3 поколения GPS/GNSS приемника, а събраните данни са обработени с различни софтуерни пакети – научноизследователския Bernese 5.2, комерсиалните Trimble Business Centеr и Leica GeoOffice 6.0, както и web-базирани приложения за изчисление на координати посредством PPP. На база на получените резултати са извършени различни по характер сравнения и анализи.
След реализиране на Satellite Radar Topography Mission (SRTM) през 2000 г., понастоящем за територията на България има свободно достъпни високоточни цифрови модели на релефа (Digital elevation model – DEM) с размери на клетката (пиксел) от по- рядъка на 1" (~30 m). Цифровите модели на земната повърхност намират широко приложение в научните изследвания, индустриални, оперативни, военни и други области. В статията са разгледани глобалните модели SRTM DEM v4.1 и ASTER GDEM v2. Проведено е изследване на качествата на двата цифрови модела за тестови високопланински район в ЮЗ България в граници 41°30' 42°30', 23°00' 24°00'. Направена е оценка на точността на надморските височини при сравнение с цифров топографски модел с размер на клетката от ~3,8" (~114 m), предоставен от Военно-географската служба на Българската армия (ВГС на БА) и с данни от GPS/нивелачни измервания на геодезически точки. Получените резултати в определяните височини от трите цифрови модела за тестовия район показват разлики от порядъка на няколко десетки метра, включително и при сравнение с данните от геодезическите измервания. Направени са някои препо- ръки относно приложимостта на разгледаните цифрови модели на релефа за различни цели.
Описани са възможностите на съвременните гравиметрични методи за откриване на местоположението на дълбочинно разположени кухини и обекти с плътност, различна от тази на заобикалящата ги среда. Направените интерпретации на получените гравиметрични аномалии и моделите с изолинии позволяват да бъдат получени оценки за дълбочината и формата на аномалните тела. Обосновани са предимствата на приложения метод, анализирани са неговите качества и възможности за оптимизиране. Заключенията са подкрепени с пример от реален обект – участък от Софийското метро.
Тази статия има за цел да проследи развитието на методите за изследване на магнитното поле на Земята, резултатите получени от тях, както и да направи анализ на получените модели. Главният акцент пада върху последната мисия на Международната космическа агенция и се базира на опита от мисиите на Ørsted и CHAMP – SWARM. Нейна основна цел е да предостави най-добрите досега измервания на магнитното поле, да спомогне за разбирането на неговата еволюция във времето и натрупването на нова информация за Земята, използвайки по-доброто разбиране на вътрешността на Земята и климата.
Обект на разработката е сеизмично събитие от 22 май 2012 година, регистрирано в района на град Перник. Непосредствено след събитието на територията са извършени комплексни геофизични изследвания (електротомографски, георадарни и др.) и е създаден сеизмотектонски модел (2013 – 2014 година). През 2015 година са организирани и извършени гравиметрични измервания в зона, обхващаща епицентъра на земетресението. След тяхната обработка и анализ на аномалното поле е установено наличие на разломна структура в дълбочина, която няма проявление на земната повърхност. В текущата разработка е направена и съпоставка между резултатите от извършените комплексни изследвания, непосредствено след земетресението и данните, получени от извършените през 2015 г. гравиметрични измервания.
От особено значение за реализацията на успешни Building Information Modeling (BIM) проекти за техническа инфраструктура са възможностите на тези решения за достъп и управление на налични и/или получени пространствени данни. В този аспект, публикацията представя приложения (разработени от автора като модули) за работа с BIM решението на Аутодеск (Architecture, Engineering, & Construction Collection) от гледна точка на съответствие с действащата нормативна уредба по отношение на: БГС (Българска геодезическа система) 2005 и трансформацията на пространствени данни от/към използваните в страната координатни системи и проекции, както достъпа и структурирането на пространствени данни от официалните формати за съхранение и достъп на тези данни (файлове с разширения *.CAD и *.ZEM). Представена е основната функционалност на модули за: трансформация на пространствени данни от/към използваните в страната координатни системи и проекции; конвертор на данни от файлове с разширения *.CAD и *.ZEM; работа с Microsoft Bing интерактивни карти.
В Българската антарктическа програма, която работи успешно вече почти 30 години, досега са работили шестима геодезисти, двама от които са завършили, а сега са и хабилитирани преподаватели в УАСГ. Статията отразява трудностите и особеностите за извършване на геодезически и хидрографски работи при полярните условия на Антарктика, които авторите сами са срещали при експедициите си през годините. За изпълнение на задачите са използвани двучестотни геодезически ГНСС приемници, навигационни GPS, безпилотен летателен апарат, хидроакустична техника, оптикомеханични теодолити, тотална станция – в зависимост от конкретните проекти и годината на изпълнението им. Представени са резултати от цифровото моделиране на релефа в района на Българската антарктическа база (БАБ), на част от акваторията на Южния залив, както и някои геодезически изследвания, проведени с научно-практическа цел.
За да бъде изпълнено предназначението на комплексна база за еталониране на геодезическа апаратура, изградена на територията на УОБ „Веринско” (УАСГ), следва да бъдат изведени стойности за измервани величини – посоки, разстояния, превишения, координати. В доклада се акцентира върху получаването на координати на устройствата за принудително центриране в Координатна система БГС2005 (ETRS89, епоха 2005.0) посредством научноизследователския софтуер „Bernese 5.2”. На база на получените стойности се доказва устойчивостта на фундираните стълбове след 4-годишен период на слягане.
Промените в климата на планетата през последното десетилетие станаха причина за нарастване на честотата и мащаба на природните бедствията. Възможностите на обществото адекватно да реагира и противостои на подобни опасни събития, сложността и обхватът на бедствията, налагат обединяване на усилията на всички отговорни институции и активното им включване в дейностите за намаляване на риска от бедствия и ликвидиране на последствията от тях. Инженерните формирования в състава на Българската армия са неотменна част от тези общи усилия, като при необходимост в кризи от невоенен характер участват активно с военно-инженерна техника. В настоящата статия са разгледани основните геодезически дейности, свързани с инженерното осигуряване при строителството на военни мостове на плаващи опори, използвани за граждански цели. Въпросът е особено актуален с оглед на случаите на все по-честото използване на различни системи военни мостове при изпълнение на граждански задачи – аварийно-възстановителни дейности и строителни работи.
Голямото предимство на лазерното сканиране е, че то осигурява 3D информация за обекта. В доклада се дискутира получаването на модел на повърхнина, който най-добре да описва обекта. В общия случай, това е сложен проблем, защото измерените точки са неорганизирани и с регистрирани шумове в информацията за тях. Представени са различни методи за генериране на повърхнина: като непрекъсната мрежа от непокриващи се триъгълници или четириъгълници, апроксимиране на параметрични повърхнини (полиноми от ниска степен) по метода на най-малките квадрати, както и генериране на известни повърхнини (за равнини, сфери, цилиндри). Направен е сравнителен анализ на методите за моделиране на облаци от точки, касаещи определянето на деформации. Специално внимание е обърнато на площните деформации.
В статията е разгледана възможността за бъдещо развитие на тримерно представяне на обектите на кадастъра, отчитайки актуалното положение на кадастралната система в България. Изяснени са предпоставките, възможностите и средствата за реализация и приложение на тримерен кадастър в България, като са взети предвид и предизвикателствата пред реализирането му. Описани са проблеми, засягащи създаването на ефективно работеща система за поземлена администрация, възможни технологии и стандарти за осъществяване на 3D кадастър. Предложени са възможни примери за реализация, включващи различни методи: чрез възможностите на ArcGIS, JavaScript и WebGL. Разработена е и уеб страница, за услуги с данни от кадастрална карта и кадастрални регистри, основаваща се на HTML стандарт.
С присъединяването на България към Европейския съюз сред водещите национални инициативи е eфективното използване на ресурсите. Целта е да се премахне връзката между икономическия растеж и загубата на ресурси, а едно от средствата е подкрепа за увеличаване на приложението на възобновяеми енергийни източници. Настоящият док- лад изследва положителен ли е на практика ефектът за поземлените ресурси от прилагането на европейските цели за зелена икономика, в т.ч. какви са особеностите и последствията при реализиране на инвестиционно намерениe за изграждане на фотоволтаичен парк. На базата на анализ на нормативната уредба, обхвата и тенденциите при този вид инвестиционно намерение, прогноза относно предполагаемите въздействия върху земните ресурси (почвени, водни, растителни и животински) и оценка на екосистемните услуги в рамките на засегнатите части от земеделска територия е предложен по-устойчив вариант за тяхното бъдещо използване и стопанисване. Целесъобразно е разработването на нормативен регламент в Закона за опазване на земеделските земи, който да отчита случаите, при които след прекратяване на функциите на обектите по инвестиционните намерения върху преотредени земеделски земи, приоритетно да бъде възстановявана тяхната основна функция след реализиране на необходимата рекултивация.
За целта на разработката са използвани цифрови данни от сензора IKONOS 2 – панхроматични изображения с пространствена разделителна способност 1 m и многоканални, с пространствена разделителна способност 4 m. Приложен е методът, комбиниращ панхроматичните данни с многоканалните – Pan-Sharpening (панхроматично подобряване на рязкостта). Използвани са качествени и количествени анализи за извличането на информация за съществуващата растителност на изследваната територия. Чрез направеното обобщение на резултатите се доказва съотношението между застроените и озеленените площи и обезпечаването на територията с необходимата висока дървесна растителност.
В настоящата статия ще бъдат представени приложения на безпилотните летателни системи (БЛС) в прецизното земеделие. През последното десетилетие БЛС бележат значително развитие не само в любителските, но и в професионалните сфери. В статията ще бъдат обяснени основните принципи при изследване на вегетация чрез мултиспектрални и термални изображения. Резултатите от тези изследвания най-често са карти с вегетационни показатели (индекси). Ще бъдат изтъкнати различни приложения на различни безпилотни летателни системи и сензори. Към работата ще бъдат приложени и реални заснемания на автора с БЛС, методи на обработка, резултати и анализи.
В настоящата статия са оценени разстоянията във втората проекционна равнина от точка до съответната епиполарна права. При епиполарна геометрия тези разстояния са критерии за грешки, получени от прецизността на измерваните координати на точки от двете проекционни равнини. Получени са оценки за грешката при неточни измервания в едната или и в двете проекционни равнини, като за целта са използвани канонични координатни системи и канонична форма на фундаменталната матрица. Въз основа на получените резултати са направени изводи за избор на проекционен апарат, минимизиращ отстоянието на точка спрямо съответната епиполарна права.