Веселина Троева е пионер в градското и регионалното планиране в България. Целта на тази статия е да очертае накратко нейния основен принос към образованието по градско планиране в Университета по архитектура, строителство и геодезия, София, което включва създаването на програмата по урбанизъм и гарантирането, че дипломиралите се в тази специалност имат достъп до практикуването на професията. Включена е и биографична бележка, маркираща нейната професионална и академична принадлежност, както и препратки към многобройните ѝ консултантски и изследователски дейности в областта на градското планиране и околната среда. Статията завършва с дискусия за нейния подход към образованието и урбанистичната практика.
2022 / 55 / 4 / Архитектура, строителство и геодезия
Преустройството и адаптирането на съществуващи сгради с възможности за промяна на предназначението им може да се разглежда и като вдъхване на нов живот на старите сгради. За него са характерни няколко основни контекста – устройствен, културен, годност за експлоатация, икономическа целесъобразност. Обновяването на сградния фонд е познат и признат проблем в строителната индустрия. Жизненият цикъл на сградата може да бъде значително удължен чрез ефективно обновяване. Преустройството с вдъхване на нов живот на съществуващите сгради може да се разглежда от няколко гледни точки: дали съществуващите сгради отговарят на заложените в общите или подробни устройствени планове основни характеристики (етажност, плътност, интензивност и т.н.) на устройствената зона, дали сградите са недвижима културна ценност, дали притежават стойностен архитектурен облик, дали имат значителен ресурс като експлоатационна годност, при какви условия би имало смисъл да се реализира и при каква икономическа ефективност може да се приеме за целесъобразно обновяването на тези сгради.
Въз основа на теоретичния и практическия градоустройствен опит и в неконфликтност с действащата законова и нормативна уредба по устройство на територията и по опазване на културното наследство в статията са представени в синтезиран концептуален вид някои теоретични модели за решаване на ключови урбанистични въпроси, постановките и предписанията за които не са изведени докрай в законовата и нормативната уредба, но са безспорно необходими в градоустройствената практика по създаване и прилагане на устройствени планове. Концептуалните модели са подкрепени с примерни модели, демонстриращи възможни сценарии за включване на направлението културно наследство в урбанистичните разработки.
Статията има за цел да бъдат изведени в структуриран вид някои основни постановки, често използвани, дори понякога манипулирани, в различни сфери на човешкото познание и битие, с което има голяма вероятност да провокира дебати в професионалните среди. Основавайки се на утвърдени схващания, на урбанистичната теория и на проектантската практика, авторът представя в синтезиран вид разбиранията си за общи принципи, подходи и понятия от гледна точка на интерпретацията, съотносимостта и приложимостта им в устройственото планиране и в дейностите по опазване и развитие на културното наследство и в контекста на тяхната взаимна обвързаност.
Статията има за цел да представи някои алтернативни схващания за устройственото планиране и културното наследство в техния взаимен контекст. Въз основа на регламентирани предписания в законовата и нормативна уредба по устройство на територията, на урбанистичната теория и на проектантската практика, са представени основни взаимовръзки както между устройственото планиране и опазването и развитието на културното наследство, така и между отделните видове стратегически, планови и програмни документи в областта на урбанизма.
В контекста на разнообразни изисквания към архитектурното проектиране се разглеждат някои дигитални инструменти в началните етапи от него. Анализират се линейни и циклични процеси в параметричното и алгоритмичното проектиране и се подкрепя тезата за намаляване на екологичния отпечатък от строителството върху околната среда, оптимизация на процесите на проектиране и подобряване на икономическата ефективност.
Интегриране на съвременни жилищни разпределения при реконструкция на съществуващи исторически сгради
Публикацията разглежда различни случаи на интегриране на съвременни жилищни разпределения при реконструкция на съществуващи сгради. Примерите се разделят в 5 основни варианта, в зависимост от това дали сградата и нейният план се запазват изцяло или частично, дали се пристрояват обеми или се запазват само историческите фасади на сградата с изцяло новоизградени разпределения. В повечето случаи става ясно, че новите планови структури са тясно свързани с фасадите на сградите. Отворите в историческите фасади задават насоката на вътрешното разпределение, оформянето на помещенията и техните размери, както по хоризонтала, така и във вертикално отношение.
Статията разглежда случаи на интегриране при реконструкция на исторически фасади на жилищни сгради. Примерите се разделят в пет основни групи, в зависимост от това дали фасадите се запазват изцяло или частично, дали се пристрояват или надстрояват с нови обеми или се запазват само фасадните стени, но с изцяло новоизградени вътрешни разпределения. Разгледаните примери варират от реконструкции с минимална намеса до големи обекти, при които се реставрират и експонират историческите фасади, като се променя и функцията на сградата, но се запазва духът на старата архитектура и нейното въздействие. Разглеждат се и примери, при които историческите фасади се оказват водещ фактор при формирането на жилищните разпределения зад тях.
Представеният текст се основава на реализиран проект на автора, свързан с изграждането на интерактивен музей „Абритус“2, в Разград. Предвид факта, че интерактивните музеи са рядкост в България и се третират като своеобразна екстравагантност, текстът обръща внимание на предизвикателството на този архитектурен експеримент. Подходът и начинът на мислене, които са заложени в проектирането и реализирането на този обект, се базират на съвременните тенденции в това направление и в този аспект могат да бъдат основание за дефиниране на принципи, които да се прилагат при създаването на аналогични обекти.
Нарасналата нужда от логистични и складови комплекси в България е обусловена от тенденции в световното развитие: глобализацията, международното сътрудничество, икономическата взаимозависимост на националните икономики, увеличението на трансграничното движение на стоки, услуги технологии и капитал. Реализациите на такива сгради са едно от основните актуални направления в строителството за индустрията. Статията анализира примери на новосъздадени логистични и складови комплекси, за да открои някои тенденции в тяхното развитие.Нарасналата нужда от логистични и складови комплекси в България е обусловена от тенденции в световното развитие: глобализацията, международното сътрудничество, икономическата взаимозависимост на националните икономики, увеличението на трансграничното движение на стоки, услуги технологии и капитал. Реализациите на такива сгради са едно от основните актуални направления в строителството за индустрията. Статията анализира примери на новосъздадени логистични и складови комплекси, за да открои някои тенденции в тяхното развитие.
Огромният съществуващ сграден фонд и необходимостта от осигуряване на енергийна ефективност на сградите налагат все изисквания към ограждащите конструкции. Това е възможно само при добро познаване на използваните материали и техните топлотехнически свойства, за да се намали използваната енергия за отопление и охлаждане. Методът на заснемане с инфрачервена термография (Infrared Thermography) може да бъде важен инструмент при оценката и изследването на заснетата външна обвивка на сградите. Заснетата с инфрачервена (IR) фотография сграда се подлага на анализ, което подпомага числената проверка на топлоизолационните свойства на ограждащата я конструкция. Така термографските изображения се използват не само за качествен анализ, но и за количествено определяне на топлотехнически характеристики на заснетите фасадни елементи. Целта на настоящата статия е да покаже как получените параметри (площи, температури, топлинни потоци) дават допълнителни възможности за числено изследване, оценка и контрол на изпълненото топлоизолиране.
По-високите изисквания за енергийна ефективност в новопостроените сгради засилват вниманието към влиянието на топлинните мостове върху топлинните характеристики на сградата. Високоефективните в топлотехническо отношение сградни обвивки се превръщат в един широко прилаган и достъпен метод за постигане на тази цел. Допълнителните топлинни загуби от топлинните мостове трябва да се контролират и намалят, за да могат да се постигнат целевите потребления на енергия за отопление и охлаждане. Чрез разработването на няколко „типични“ случаи (детайли) се проверява влиянието на топлоизолирането върху ограждащата сградна конструкция в примерна жилищна сграда. Разглеждат се варианти с изместена във височина (нагоре или надолу) топлоизолация и се извършва анализ, т.е. числена проверка на базата на комбинация от варианти, на ефективността на топлоизолирането (саниране) за етаж на линеен метър. Целта на настоящата статия е да даде количествени данни за загубите на топлина на линеен метър, както и за енергийните разходи за отопление при съществуващото състояние на цените за всеки един от разработените детайли.
В настоящата статия е направен преглед на достъпната литература, свързана с решението на обратната задача на динамиката. Акцент е поставен върху отделните стъпки на решението като различните източници са разделени по този принцип. Статията визира не толкова техническата (Как се прави?), колкото концептуалната (Защо се прави?) обосновка на дадена стъпка. В заключение се дава основна препоръка към решаващите подобни задачи.
Магнетоелектропорацията е метод за отваряне на пори в клетъчни мембрани с цел селективно и прицелно пренасяне in vivo и in vitro на лекарствени субстанции до ракови клетки. В настоящата статия са представени физичните основи на метода, при използване на магнетоелектрични наночастици с размер до 25nm. Магнетоелектричният ефект дава възможност в мултифероичните вещества да се управлява поляризацията с външно магнитно поле. При взаимодействието на магнетоелектрична наночастица с постоянно магнитно поле се индуцира допълнителна поляризация, която генерира локално електрично поле с подходяща амплитуда и поляритет. Клетъчната мембрана се деполяризира, отваря се пора и магнетоелектричната наночастица навлиза в клетката. На базата на дефинирани микроскопични хамилтониани, описващи магнитната и фероелектричната подсистеми и взаимодействието между тях, е изградена теоретична основа на магнетоелектропорацията. Въз основа на обстоен анализ на възможните взаимодействия между двата параметъра на подреждане е пресметнат теоретично магнетоелектричният коефициентът HE , определящ количествената връзка между приложеното постоянно магнитно поле и генерираното локално електрично поле. Пресмятанията са за модел на магнетоелектричната наночастица, в която се наблюдава спонтанна поляризация, дължаща се на подреждане на електричните диполи и т.нар. спин-асистирана допълнителна поляризация, следствие на магнитен фазов преход. Благодарение на метода на функциите на Грийн са пресметнати приносите на всички магнетоелектрични механизми в HE , опре- делящи влиянието на магнитното подреждане върху спонтанната поляризация PS и спин-асистираната поляризация P.
На базата на изградения модел в част I на това изследване [1] числено са пресметнати поляризацията на магнетоелектричните наночастици, генерираното от тях локално електрично поле и магнетоелектричният коефициент HE като функция на външното магнитно поле, температурата, степента на дотиране и размера на наночастицата. Получените резултати са в добро съвпадение с експериментални изследвания. Числените симулации са извършени за модел на сферична, кубооктаедрична, хетерогенна в структурно отношение магнетоелектрична наночастица, съставена от ядро и обвивка. Пресмятанията са направени за невзаимодействащи си магнетоелектрични наночастици с един и същ диаметър ( d 25 nm). Получените резултати са анализирани и обяснени от физична гледна точка, отчитайки микроскопичните особености на системата. За магнетоелектрични наночастици с различни структурни формули и различни магнетоелектрични взаимодействия е пресметнат електричният потенциал и магнетоелектричният коефициент HE , който наночастиците създават на повърхността на клетъчната мембрана. Оценена е тяхната приложимост за метода на магнетоелектропорацията.