В тази статия са представени макромодели на хоризонтални съединения от три различни нива на едропанелна сграда. Едропанелната сграда е от най-използваната номенклатура Бс-69-Сф. Макромоделите са съставени с помощта на програмния продукт SeismoStruct, като са използвани нелинейни линк елементи. Макромоделите описват поведението на експериментални образци на хоризонтални съединения от едропанелна сграда.
2018 / 51 / 3 / Стоманобетонни и зидани конструкции – теория и практика
В статията е анализирано приложението на световния опит за оценка на сеизмичния риск на пътните гредови мостове в българската практика. Представена е последователността за тази оценка – категоризацията на мостовете в групи, приоритизацията на мостовете с най-голям сеизмичен риск, селектирането на мостовете, процедурата за необходимостта от усилване и приблизителната оценка на директните загуби. Предложеният подход за оценка на директните загуби е удобен за експертната оценка както на необходимите средства за възстановяване, така и за избора на мостовете, които може да се усилват. Анализирана е възможността за прилагане на Еврокод 8, Част 3, който се отнася за сгради, в процедурата за сеизмична оценка и възстановяване на гредовите мостове.
Проведено е сеизмично изследване на девететажна сграда със стоманобетонна носеща конструкция. Направени са линейно-еластични динамични модели на сградата с програма PSCAD на база на спектрален метод с разпределение на реагирането по собствени форми на трептене съгласно изискванията на БДС EN 1998-1. Изготвен е детайлен анализ на база на получените резултати за въздействието от намаляването на коравината на стоманобетонните стени (шайби) в критичните зони върху преместванията, огъващите моменти и количеството на необходимата носеща армировка.
Слабите зидарии с незначително сцепление между блоковете и разтвора, наличието на гредоред, липсата или частичното поставяне на стоманобетонни пояси, колони, обрамчени тухлени шайби и понижените якостни характеристики на блокове и разтвори за зидария, всички тези фактори правят дадената сграда неустойчива и неподходяща за поемане на сеизмичните въздействия. За целта е необходима оценка на сеизмичната сигурност на съществуващите зидани конструкции и тяхното поведение след усилване.
Стоманобетонните стенни конструкции са предпочитано решение при високи сгради, особено в земетръсни райони. Често в практиката различни причини довеждат до необходимост от тяхното усилване, повишаване на носещата им способност и коравина. Решаването, относно метода на усилване и подходяща технология зависи от: конкретните местни условия, типа на конструкцията, спецификата на строително-монтажните работи от гледна точка на технологията за изпълнение, архитектурните изисквания, необходимото ниво на сеизмична сигурност. В настоящата статия е представено примерно решение за Сеизмично осигуряване и анализ на съществуваща сграда, изчислена по НПБСтБК (Норми за проектиране на бетонни и стоманобетонни конструкции РД-02-14-485, от 11.06.2008 г.). Изпълнено е надстрояване и реконструкция, съобразно действащите норми Eurocode – БДС EN 1990; БДС EN 1991; БДС EN 1992, БДС EN 1998.
Дъговите зидани елементи са характерен конструктивен елемент за много черкви, манастири и други зидани конструкции на територията на Р България. Поради различни причини, представители на дъговите конструкции се компрометират и са застрашени от разрушение. Това налага да бъдат взети адекватни и навременни мерки за тяхното укрепване. Актуален и лесно приложим метод за усилване на тези елементи е усилването с композитни материали. Настоящата статия представя резултатите от експериментално изследване на поведението на дъгов, зидан елемент, преди и след усилване с композитен материал (GFRP).
В тази статия авторите докладват резултатите от втората част от проект BENCHMARK CASH, който се състои в определяне на сеизмичното реагиране на многоетажна стоманобетонна смесена конструкция, подложена на въздействия чрез акселерограми. Проведени са редица нелинейни анализи във времето за по-точна оценка на капацитета и реагирането на конструкцията. Използвани са числени методи за вероятностна оценка на уязвимостта и изчисляване на криви на уязвимост. Тези криви намират приложение за определяне на сеизмичния риск и разработване на модели на загуба на застроена среда. Дискретните вероятности за повреди могат да се използват като входни данни за определяне и остойностяване на различни загуби и повреди в конструкциите.
В представения доклад се разглежда един сравнително нов подход за формиране на вероятностната матрица на повреди на базата на Европейската макросеизмична скала (EMС-98) с използването на индекс на уязвимост VI, който представя принадлежността на един тип сграда към даден клас на уязвимост и средно ниво на повреди µD, определено на база интензивност I и индекс на уязвимост VI за всеки тип сграда. Разработената методология е приложена за дефиниране на матриците на повреди за въведените шест класа на уязвимост, в които са разпределени сградите с различните типове конструктивни системи.
В статията са представени приложените методи и използваната диагностична техника при провеждане на обследванията на значителен брой съществуващи жп мостове у нас. Специално внимание е обърнато, не само върху обхвата и методическите особености на проведените проучвания и анализи, но и върху избора и комплексното прилагане наред с традиционните, и на някои съвременни специализирани техники за безразрушителен контрол на вложените строителни материали – бетон, армировка и конструкционни стомани.
В статията са представени резултати от проведени обследвания на състоянието и експлоатационната годност на два жп стоманобетонни надлеза в района на гара Подуяне в гр. София, преди въвеждането им в експлоатация през м. март 1995 г. и 22 години по- късно – през м. юли 2017 г. Въз основа на направените сравнения и анализи за изменението на якостите и карбонизацията на вложените бетони, корозията на армировките и установените повреди, е извършена оценка на степента им на износване и е направен опит за прогнозиране на дълготрайността на тези две мостови съоръжения.
Голяма част от църковните сгради в българската архитектура представляват част от културно-историческото наследство на страната. Опазването им като носител на вярата и традициите е важна задача и изисква подробното изучаване на тяхната конструкция, както и на начините за съхранението ѝ при различни бедствия, особено в случаите на сеизмични въздействия. Най-често конструкцията на църковните сгради е дървена или зидана, или комбинации между тях, като са налице и редица елементи като куполи, камбанарии и др., които представляват съществен елемент от конструкцията и допринасят за цялостното поведение. В този доклад е направен обзор на развитието на конструкциите на църковни сгради за периода IX – XIX век. Анализирани са предимствата и недостатъците на различните видове конструкции, основните конструктивни проблеми, които могат да се очакват при тях, както и особеностите в поведението им при сеизмични въздействия. Накратко са представени образци на запазени църковни сгради от различни периоди. Въз основа на този анализ се предлагат и някои най-общи изводи и заключения, касаещи тези конструкции, както и препоръки за подобряване на тяхното поведение с цел опазването им за бъдещите поколения.
В този доклад са анализирани основните методи – „Таблични данни” и опростени изчислителни методи, дадени в част 1-2 на Еврокод 2, за оценка на огнеустойчивостта при стандартен пожар на ненапрегнати стоманобетонни греди с правоъгълно или плочогредово напречно сечение по отношение на критерия за носимоспособност R. На базата на сравнителен анализ са направени констатации за влиянието на някои параметри и в заключение са дадени изводи и практически препоръки.
За решаване на поставената задача е приета правоъгълна работна диаграма на бетона и работна диаграма на армировъчната стомана – билинейна с хоризонтален горен клон. При тези работни диаграми са изведени зависимости за определяне на носещата способност на симетрични двойно T-образни стоманобетонни сечения, подложени на действието на огъващ момент и осова сила по Еврокод 2 при симетрична армировка. Армировката е разпределена по равно във всеки от поясите и в стеблото. За да се постигне икономично решение цялата вложена армировка, включително и равномерно разпределената армировка в стеблото, е отчетена в изразите mEd f tot и nEd f tot за всяка от разглежданите прави на деформирано състояние. На базата на тези зависимости са разработени номограми за оразмеряване на разглеждания тип сечения при различни класове бетон, стомана клас В500 и при фиксирани стойности на d1 h , B bf b и H hf h . За да се покаже работата с номограмите, е разгледан конкретен пример.
Пластичният анализ е популярен метод за изследване на плочите, а моделът с пластични линии е широко разпространен. Той е подходящ за установяване на крайното гранично състояние при дълготрайни изчислителни ситуации. При извънредни ситуации (експлозии, удари) се допускат по-големи повреди, но без колапс на конструкциите. При плочите такъв преход може да е въвеждането на мембранното действие на армировката при големи премествания. В доклада се разглеждат и анализират изисквания за осигуряване на прехода огъване-мембранен опън за някои характерни случаи на полета от плочи.
Текстилно – армираният бетон е иновативен материал, който намира все по-голямо приложение в строителната индустрия, както в производството на отделни строителни елементи, изпълнението на конструкции, така и в усилването на стоманобетонни конструкции. Това дава доста възможности за прилагане на иновативния материал за възстановяване и усилване на конструктивни елементи. В изследването са разгледани стоманобетонни греди, подложени на различен брой цикли на натоварване, типични за мостовите конструкции. В експеримента са изследвани елементите след различен брой цикли на натоварване, като е направена съпоставка на изследваните величини.