Изпълнението на кутиеобразното стоманобетонно сечение, като надлъжен елемент при стоманобетонните мостове, е много разпространено. Това е така, поради високата огъвна коравина, както и високата коравина на усукване на сечението, при относително малък разход на материал. Изследването на поведението на кутиеобразното сечение под несиметрично натоварване в зоните, в които липсват напречни елементи, допринасящи за увеличаване на коравината на усукване, е важен етап от проектирането на конструкцията. Асиметричната част на един несиметричен товар предизвиква както усукване, така и промяна на профила на сечението. В настоящата статия ще бъде обърнато внимание именно на ефектите, възникващи от промяна на профила на сечението.
2022 / 55 / 3 / Научни изследвания 2021 – 2022
Настоящият доклад разглежда поведението и взаимодействието на отделните елементи от железния път в условията на динамично натоварване от подвижния състав. Разглежда се еластичността на пътя както поелементно, така и като цялостна конструкция. Извеждат се причините за настъпване на резонанс в елементите при натоварване с хармоничен товар. Специално внимание се отделя на железопътните стрелки като най-специалния и сложен елемент от горното строене на железния път.
При движението на подвижния жп състав в надлъжна посока се реализират флуктуационни движения в напречна посока поради наличието на луфт между ребордите на колелата и релсите. Последните водят до силови въздействия, които са по посока, напречна на оста на пътя. В актуалните нормативни документи за проектиране на жп мостове са посочени различни стойности на тези сили, като разликите между тях са значителни. Същевременно в литературата по темата не е посочено как са определени стойностите на тези сили. Затова група изследователи от Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) са решили чрез серия от натурни замервания да определят какви са реалните стойности на лъкатушните сили. За целта е избран подходящ за изследването стоманен мост с отворена пътна конструкция. до мястото на прилагане на лъкатушната сила конструктивни елементи на моста са надлъжните греди, поради което върху техните пояси са поставени датчици, чрез които авторите по разработена изчислителна методика са определили стойностите на лъкатушните сили от реално преминаващи пътнически и товарни влакове.
В статията е представено изследване на влиянието на вложените строителни материали върху стойностите на въглеродния отпечатък при изпълнението на грубия строеж на сгради, характерни за българската строителна практика. Изследването обхваща два типа монолитни сгради със стоманобетонна носеща конструкция – средноетажни и високоетажни. Разработена е методика за определяне на стойностите на въглеродния отпечатък, като приетата функционална единица е 1 m2 разгъната застроена площ (РЗП). Установено е, че при средноетажните сгради стойността на въплътените въглеродни емисии е 220,9 kg CO2 eq. за един m2 РЗП, докато при високоетажните сгради стойността е 190,5 kg CO2 eq. за един m2 РЗП. И при двата типа изследвани сгради между 55 – 58% от въглеродния отпечатък от влаганите материали при изпълнението на грубия строеж се формира от количеството на вложения бетон, съответно между 28 – 31% се формира от зидарските работи и около 14% от количеството на вложената армировка.
В статията е представена методиката и получените резултати от експериментални изследвания за определяне на носимоспособността на анкерни устройства за катерещи кофражи. Изследването е извършено с изпитване на пилотни опитни образци, подложени на опън и на срязване, съгласно предпоставките на ETAG 001. Изведени са конкретни зависимости между носимоспособността на анкерните устройства и якостта на натиск на бетона. С провеждането на това предварително изпитване е извършена и оценка на адекватността на модела, съблюдаване на правилното изпълнение, като са констатирани някои критични зони, които могат да повлияят на коректността на получените резултати. Същите следва да се вземат предвид при изпитването на основната серия от опитни образци.
Представят се изводи в края на двегодишно проучване, посветено на българската архитектура от втората половина на ХХ век и нейния потенциал като културно наследство. Чрез конкретен пример се илюстрира тестово прилагане на международно утвърдени подходи в сферата на признатото и защитено наследство към обект без такъв статут. Целта е да се провери дали по този начин е възможно да се провокира ново отношение към обекта и нов подход в неговото управление, а опитът да послужи като пример за добра практика.
Основна цел на изследването съгласно научния план към УАСГ през 2021 година е безусловното моделиране на структурните трансформации в градовете в полосата на транснационалните комуникационни коридори, обособяващи се на територията на България, и изясняване на механизма на приоритетите в развитието им в структурно-пространствен аспект чрез разкриване на положителния западноевропейски опит в областта на стратегическото урбанистично проектиране.
Градското планиране е процес, повлиян от редица фактори, сред които природни, антропогенни, нормативни, управленски и пр. Тяхното динамично изменение и взаимодействие пряко рефлектира върху сравнително статичната градската среда, нейната устойчивост, утилитарност и естетика. Проследяването на историческото развитие на гр. София разкрива социално-икономическите, нормативните и пространствените изменения, настъпили в столицата, и е основа за разработване на методика за оценка на селищни елементи за различни функционални системи. Тази методика оценява приложимостта на устройствените разработки (ОУП/ПУП), спазването на нормативните изисквания при проектирането на селищните елементи и възможността за изграждане на комплексно устроена среда. Апробацията на методиката върху избрани територии от София, включващи всички функционални системи, показва необходимост от прецизиране и усъвършенстване на нормативните условия и управленските подходи в организацията на градското планиране с оглед удовлетворяване на публичния и частния интерес.
Архитектурните ценности на XX век, независимо дали са културни, социални или технически, остават относително сложни за оценка и споделяне поради липса на времева дистанция и перспектива за бъдещо развитие. Необходимостта от енергоефективност, екологичният преход, променящите се навици и начин на живот водят до постепенна трансформация на това изградено наследство, финализирайки неговия жизнен цикъл. Днес много страни с постиндустриална икономика са изправени пред предизвикателството да реализират качествени промени в сградите и кварталите от този период, за да отговорят на нарастващото социално и икономическо търсене, без да компрометират първоначалния им архитектурен замисъл и качества. В този процес е необходимо да се включат и сградите за образование и наука, здравеопазване, култура и изкуства, както и сградите на народните читалища, като исторически средища на културата и социалния живот, които трябва да бъдат съхранени, но и адаптирани към съвременните условия и нужди на обществото.
Съвременните черупкови конструкции от слепена дървесина намират приложение при решаването на конструкцията на широкоплощни сгради и такива със свободна архитектурна форма. Детайлното изследване на структурата на черупковите конструкции от дървесина би могло да улесни процесите на проектиране, заводска заготовка и монтаж на този тип конструкции. Класифицирани са различните структури на черупковите конструкции в четири групи – решетъчни, клетъчни, плътни и смесени. Разгледани са примери на реализирани обекти, подбрани по спецификата на структурата на конструкцията им. Изследвани са основните геометрични характеристики на видовете структури, градивните им компоненти (модул), слоевете им и детайлът на връзката между тях. Налице са иновативни решения, както за градивния модул, така и за детайла на връзката между модулите. Систематизирани резултати представят развитието и тенденциите за усъвършенстване на структурата на черупковите конструкции от дървесина.
Настоящата статия разглежда темата за пренаселеността и за нестихващата урбанизация и разрастване на големите населени места като цели да открие водещите за това мотиви. Така, освен общоизвестните рационални фактори, е представена ролята и значимостта и на ирационалните подбуди в урбанизационните процеси. Поставя се акцент и върху образния потенциал на изкуствената жизнена среда. В резултат изследването цели да открие начини за овладяване и намаляване на миграционните тенденции към големите населени места посредством възможността за удовлетворяването на ирационалните мотивации чрез образи.
Получено е аналитично решение за скоростта на освободената потенциална енергия на деформацията с отчитане на поведение на материала. Разгледани са надлъжни пукнатини във греди. Пукнатините са разположени произволно по височина на напречното сечение на гредата така, че височините на напречните сечения на двете рамена на пукнатината са различни. Анализирано е влиянието на различни фактори върху скоростта на освободената потенциална енергия на деформацията.
Настоящата статия разглежда пространствените трептения на тяло с една неподвижна точка. Тялото е съставено от един вертикален и два хоризонтални пръта, като има и възможност за разполагане и на концентрирани маси. Трептенията се поддържат комплекти. Аналитичните изследвания са реализирани с помощта на уравненията на Лагранж от II-ри род. Показани са диференциалните уравнения на движението, до които те водят. Решението на математическия модел на задачата е извършено числено, в програмата MATLAB. Задачата е моделирана и по крайни елементи в среда SAP2000.
Използването на термографски изображения е свързано с редица предизвикателства, касаещи ниската им разделителна способност и слабия им локален контраст, за разлика от оптичните изображения. В настоящата статия се предлага технологична схема за използване на термографски изображения при анализа на общата енергийна ефективност на селскостопанска сграда, базирана на класификация. Създадено е специализирано софтуерно приложение за анализ на термoграфски изображения – PLCh Thermography. За валидиране на резултатите са направени контролни измервания на температурите на точки директно от изследваната фасада и са сравнени със същите от регистрацията в термографските изображения.