В санитарната техника за обезводняване на утайки от пречиствателни станции за отпадъчни води (ПСОВ) традиционно се използват два основни вида машини, чието действие се различава принципно: машини за разделяне на суспензии чрез филтруване през полупропускливи мембрани – вакуумфилтри и филтърпреси; машини за разделяне на суспензии в потенциално (центробежно) поле-утаителни центрофуги. Обикновено изборът на една или друга машина за обезводняване на утайки се извършва чрез неясно обосновани предпочитания към техния вид и производител. Основна причина за това е обстоятелството, че общоприетите критерии в това отношение не отчитат в достатъчна степен качествените характеристики на конкретните утайки, както и редица важни параметри на машините за обезводняване. В настоящата статия са разгледани подходящи технологични критерии за оценка на машините за обезводняване чрез филтруване с образуване на филтърен кек, оценени количествено чрез две важни характеристики на утайките – „специфично съпротивление r“ и „коефициент на свиваемост σ“. Разгледани са и технологичните параметри на утаителните центрофуги с отчитане на утаителните характеристики на конкретните утайки. Предложени са критерии на машините за обезводняване с отчитане на приложените мощност и енергия и съответния коефициент на полезно действие при обезводняване на утайки с конкретни филтрационни и/или утаителни параметри. Практическото им приложение е илюстрирано с примерни решения. Представените технологични и параметри, както и направените чрез тях анализи позволяват и мотивиран избор на машина за обезводняване на утайки от отпадъчни води с конкретни свойства.
2020 / 53 / 1 / Юбилейна международна научно-техническа конференция „70 години Хидротехнически факултет“
С напредването на технологиите в сферата на пречистването на отпадъчни води, инженерните съображения в световен мащаб все повече и повече се основават на методи за постигане на целите на „кръговата икономика”, като избягват технологии, водещи до „линейното” използване на природните ресурси и загубата им в санитарни депа за утайки. Една от технологиите, имаща потенциал да следва тези принципи, се основава на използване на микроалги за пречистване на отпадъчни води. В статията са анализирани актуалните литературни източници, дискутиращи прилаганите биореактори със суспендирана биомаса от алги – откритите (High rate algal ponds, Raceway ponds). Обобщени са резултатите по отношение на технологичните параметри, като са представени предимствата и недостатъците на технологията. В заключение, откритите реактори показват обещаващи резултати в лабораторни и пилотни установки, но приложението им в реални обекти все още не е докладвано в научната литература. Вероятните фактори за това забавяне са предизвикателствата пред технологията, състоящи се главно в отделянето на микроалгите от водата след процесите на пречистване, необходимата площ на реакторите, заразяването на използваните култури, стабилизирането на процесите от гледна точка на сезонната, денонощната и температурната неравномерност и др., които предстоят да бъдат преодолени в бъдеще.
Бързата урбанизация на населените места води до увеличаване на стойността на много специфичен параметър за канализационните мрежи – отточния коефициент. Хидравличният капацитет на тези мрежи е много чувствителен при промяната на коефициента. Канализационната мрежа се оразмерява при предпоставката за приета една единствена стойност на отточния коефициент за определена водосборна област. Това води до невъзможност за предсказване на поведението на потока отпадъчни води в тръбната система при изменението му. Влиянието на промяната на този параметър може да бъде оценена точно, само ако се използва хидравлично моделиране на канализационни мрежи. Настоящата статия демонстрира приложението на хидравличните модели, като се вземат предвид множество стойности на отточния коефициент. В резултат е предложена процедура за оценка на канализационни мрежи в условия на промяна в отточния коефициент.
В изследването е направен обзор на прилаганите към момента дъждовни интензивности при оразмеряване на канализационни системи. Представен е в сбит вид произходът на структурните формули, предложени за практическо приложение в действащата нормативна уредба. Обърнато е внимание на някои особености при статистическата обработка на информацията и субективни решения при териториалното решение за разделяне на две зони. Направен е обемен анализ на изведената крива на интензивностите при дадено времетраене и обезпеченост (IDF).
Проектът за инсталациите за пожарогасене на жп Тунел 2 по линията Видин – Медковец е изпълнен по съвременните европейски регламенти в областта на жп строителството. Инсталациите за пожарогасене са проектирани съгласно нормативната уредба в Република България и след съгласуване със заинтересованите институции в строителството и експлоатацията на жп линията и с ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“. Коментирани са някои изисквания, които са в допълнение на разписаните в документите.
Противопожарните хидранти са част от инженерната инфраструктура на всяка една градска среда. Тяхната надеждност и готовност следва да се проверява своевременно с оглед на готовността за използване при възникване на пожарно бедствие. В практиката се е наложило, че когато се извършва ремонт на дадена пътна артерия, по нея се подновява и съществуващата противопожарна инсталация. Поради обстоятелството, че захранващият водопровод е на различна дълбочина, това често води до неправилна монтажна височина на пожарния хидрант. В статията е изследвано как влияе неправилната монтажна височина на хидранта и до какви отражения води. Извършен е анализ на често срещаното явление, съответните ВиК изчисления и как се отразява на себестойността, а от там и на експлоатацията.
Представени са резултати от изследване на водопотреблението в детски заведения. Проучването е проведено на територията на Столична община и обхваща 17 сгради. Анализирани са едноминутни измервания в продължение на 272 денонощия на разхода на вода и налягането в сградите през различни сезони. Установени са загубите на вода в различните типове детски заведения. Представени са диференциалните и интегралните криви на теоретичното разпределение, както и основните статистически параметри, описващи денонощното и часовото водопотребление. Въз основа на получените теоретични резултати са предложени типизирани часови графици на водопотреблението в отделните категории детски заведения за работни дни. Сравнени са получените средни стойности на потреблението на вода и водоснабдителните норми за сгради от същия тип, както и са направени препоръки относно тяхната актуализация.
Комплексните и значими язовири в България са над 50. Те имат общ обем над 6,4 млрд. m3. Приблизително същото количество от водните ресурси на България се регулират в тях – сумата от средногодишните притоци регистрирани към тези язовири е около 6,5 млрд. m3. Тези язовири за важни за водното стопанство на страната и компетентните органи се грижат за доброто им управление. Ежамесечно МОСВ издава за изтакането им. В този процес важна роля има информацията за притоците в язовирите. Актуализацията на използваните данни за притоците е извършена преди две години. Окончателният доклад включва актуализиваните данни, както и някои тенденции свързани с температурата, валежите и екстремни явления. Направен е опит за анализ на тенденции при очаквани климатични изменения и съответни сценарии. Предмет на настоящият доклад са непубликувани резултати от споменатото изследване. Те са свързани с наблюдавани количествени характеристики на притоците, така и с тяхни регионални особености.
Река Доспат е трансгранична река между България и Гърция, вливаща водите си в язовир на река Места на гръцка територия. Предоставят се характерни данни за реката и някои специфични особености на използването на водите. Анализът на антропогенния натиск върху реката на българска територия показва, че естественият отток след 1962 г. е силно нарушен. Чрез водохващане и два сравнително големи язовира след 2002 г. се прехвърля около 74% от средногодишния естествен отток на реката на границата с Гърция за добив на електроенергия в поречието на река Марица.
Успешното развитие на хидромелиорациите у нас през 20 век доведе страната на челно място в света по отношение на ефективно проектиране, строителство и експлоатация на напоителните и отводнителните системи в резултат на много задълбочени и широкообхватни научни изследвания с приложен характер. В резултат теоретичните и практически знания и професионален опит бяха оценени високо и разпространени в редица страни с развиваща се хидромелиоративна дейност. В настоящия доклад са анализирани и оценени възможностите на хидромелиоративната наука при изготвяне на бъдещата Обща селскостопанска политика за развитие на напояването и отводняването в България. Предложени са мерки и дейности, свързани с възстановяване на адекватна взаимовръзка между изследвания и практиката, както в земеделските стопанства, така и извън тях.
Приетата „Обща стратегия за управление и развитие на хидромелиорациите и защита от вредното въздействие на водите“ очертава приоритетите за финансиране на проекти за рехабилитация и модернизация на напоителната инфраструктура. Анализираните добри практики в тази област показват, че управлението на обхвата на проекта е от съществено значение за качественото и ефективно постигане на целите. В доклада е разгледано управлението на обхвата във фазата на подготовка на проектните предложения за финансиране по Подмярка 4.3 „Инвестиции за развитие, модернизация или адаптиране на земеделската и горска инфраструктура” от Програма за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. Анализирани са процесите на иницииране, планиране, изпълнение, наблюдение и контрол и успешно завършване през призмата на определените приоритетни проекти за рехабилитация и реконструкция на напоителната инфраструктура.
В контекста на промените на климата проблемът с водните ресурси и пестенето на вода в земеделието става все Известен факт е, че за мащабите на ЕС земеделието е отговорно за около 25% от общата консумация на вода, като варирането между страните членки е в широки граници. Европейският земеделски фонд за развитие на селското стопанство (EAFRD; E. Rеg. № 1306/2013, член 46, точка 4) има за цел да подкрепи финансово устойчивото управление и пестенето на вода. Напояването по бразди е особено благоприятно за условията на България, а именно влагоемки почви и наклони на терена от 0,3 до 3%. Поради това през периода 1970 – 1991 г. то се практикуваше на 6 – 7 млн. декара от поливните площи в страната и беше предмет на задълбочени научни изследвания. В резултат бяха оценени равномерността на разпределение и ефективността на използване на поливната вода, водната ерозия на почвата и измиването на нитрати към подземните води в няколко района на страната. Бяха предложени и собствени подобрени водоспестяващи и екологосъобразни техники и методологии за напояване и торене по бразди, вкл. импулсно напояване, напояване през бразда и торене в сухите и др. През годините на прехода, поради настъпилата дълбока криза в земеделието и загубените традиционни връзки между науката и практиката, значителна част от натрупаните знания, опит и потенциал не намериха практическо приложение. В контекста на възможностите за инвестиране в пестенето на вода в земеделието, настоящата статия цели да насочи вниманието към комплексно осъвременяване на методите за управление на напояването у нас чрез приложение на концепциите за: а) икономически оптимална равномерност на напояването, при която сумата на всички разходи и загуби от неравномерност на разпределение на водата е минимална; б) водоспестяващи и екологосъобразни технологии на импулсно напояване по бразди (surge irrigation), поливане с оттичане в следващия пояс (multi-set furrow irrigation); поливане с променливи струи (cutback irrigation) за намаляване и избягване на оттока; поливане през бразда с прехвърляне на струите от браздите с четни към браздите с нечетни номера (alternative furrow irrigation) за подобряване на „напречната” равномерност в придвижването на струите по повърхността и избягване на ерозията на почвата; импулси с намаляваща продължителност от 30 до 3 min през фазата на оттока за анулирането му в позиция бразди и др.; в) сценариен анализ чрез моделни симулации за оптимизиране на водния баланс, поливния режим и добивите от културата при отчитане на т.нар. „глобална неравномерност”(напречно и надлъжно на позиция едновременно напоявани бразди) и на колебанията и промените на съвременния климат.
Основният фактор за въздействието върху околната среда в мелиорираните площи е качеството на водата и нейното влияние върху почвите, културите, използваните напоителни методи. Настоящият доклад разглежда основните причини за екологичните щети върху напояваните земи. Прогнозира се вредното влияние на различните химически елементи, съдържащи се в поливната вода върху почвите и културите. Предлагат се алтернативните решения и мерки за намаляване и предотвратяване на вредното въздействие върху площите и растителната продукция.
Улавянето и акумулирането на дъждовни води за напояване на зелени площи в частни имоти е алтернатива на използването на питейни води от селищната водопроводна система. За района на гр. София е извършен баланс на необходимите и налични водни обеми в рамките на поливния сезон при различна плътност на застрояване на имота. Въз основа на получените използваеми обеми дъждовни води са определени спестените разходи за напояване за една година при различна цена на водата и площ на имотите.
За съществуването и строителството на язовири има доказателства отпреди 5000 години. Основните причини за изграждането на тези хидротехнически съоръжения не са се променили съществено, като основно са били използвани за напояване, водопой на добитък и рибовъдство, а днес служат и за задоволяване на нужди, добив на електроенергия, рекреация и други. В световен мащаб малките язовири представляват част от язовирите като цяло. Според Бюлетин №143 на ICOLD те са около 90% от всички язовири. Конструкцията на първите язовири може да се определи като тази на земно-насипните или язовири в днешно време и бихме ги класифицирали като малки язовирни стени. За добрата и надеждна експлоатация на язовирите са установени и са се наложили някои методи и практики. Те се изменят и развиват с изученост на процесите, явленията и взаимовръзките, протичащи в тези съоръжения. С напредването на годините на експлоатация на язовирите се налага да се извършват различни ремонти, а в някои случаи и реконструкция, за да се удължи животът им. Настоящият доклад е фокусиран върху малките насипни язовирни стени и основните принципи за ремонт и реконструкция. Представени са и някои от съвременните методи, техники и материали за извършване на тези дейности.
Икономическото развитие на България след 9 септември 1944 г. се характеризира с голям подем в хидротехническото строителство и водното стопанство. До 1989 г. са построени редица големи язовирни стени, цели водноенергийни системи, напоителни системи, хиляди малки язовири и водни обекти, свързани с благоустрояването на селищата и развитието на индустрията. Всички тези съоръжения са важни за икономиката, тъй като задоволяват непрекъснато нарастващите нужди на водопотребителите и водоползвателите за водоснабдяване, производство на енергия, напояване и промишлени нужди. В първите години след 1989 г. се завършват някои напреднали строежи в хидротехниката, други са преустановени и се наблюдава ясна тенденция на затишие. Промяната на собствеността и предприетите реформи в преструктурирането на водното стопанство доведоха до проблемите с техническото състояние, експлоатацията и поддръжката на всички малки язовири и водни обекти. Причините, породили тези проблеми, свързани с подготовката на кадри, новата организация на водното стопанство, законовите и нормативните промени, очертаващи нов подход на развитие, са анализирани в настоящия доклад в един дискусионен план.
Язовирът е сложна система, която е под действието на различни и постоянно променящи се фактори. За да може да изпълнява достатъчно надеждно своето предназначение, тази система трябва да бъде постоянно и компетентно наблюдавана и поддържана. Тези дейности представляват т.нар. техническа експлоатация на язовирната стена и съоръженията към нея. Водностопанската експлоатация на язовира обхваща дейностите по управлението на завирения обем за изпълнение на поставените с неговото изграждане водностопански цели. В настоящата работа се дефинират основните понятия, свързани с техническата и експлоатационната надеждност на язовира, респективно с неговата уязвимост. Представя се съвременното състояние на знанието по основните аспекти на тази уязвимост. Въз основа на извършения преглед се предлага идеята за използването на концепцията за това понятие за малките язовири като част от изследването на техния риск.
Подземните хидротехнически съоръжения са сложни и скъпоструващи. В България са изградени стотици километри хидротехнически тунели (ХТТ) като значителна част от тях достига края на предвидения в проекта експлоатационен период. По време на експлоатацията различни явления и процеси оказват влияние върху съоръженията и са причина за предприемане на мерки по рехабилитацията им. Повредите по конструкцията на хидротехническите тунели се дължат основно на въздействието на външни влияния – планински натиск, външен и вътрешен воден напор, температурни напрежения и химичен състав на водата. Рехабилитацията на тунели цели възстановяването на проектните им характеристики или привеждането им към нормални експлоатационни условия. В доклада е отделено внимание на явленията и процесите, произтичащи от тези въздействия и определящи необходимостта от рехабилитация.
Сравнени са резултатите от два начина на оценка на звукоизолацията на OSB плоскости с дебелина 10 mm. Първият начин е с използването на Лабораторна умалена звукоизолирана камера, изградена в катедра „Физика” на УАСГ. За образци на същите плоскости с размери 90/200 сm е извършено измерване на индекса на звукоизолация в реални условия съгласно европейски стандарт БДС EN ISO 16283. Сравнени са резултатите от измерванията и изчислението нa звукоизолацията с помощта на софтуерната програма INSUL. Сравнението показва много добро съвпадение, особено за средните честоти. Измерването на звукоизолацията на строителни плоскости в реални условия потвърждава използваемостта на Лабораторната умалена звукоизолирана камера за сравнителни оценки и първоначални становища с цел подобряване на звукоизолационните качества на строителните материали и конструкции.
Целта на настоящото изследване е да се оцени въздействието на колебанията и про- мените на климата върху нуждите от напояване на царевица, отглеждана на Смолница в Софийско поле. Чрез приложение на валидирания модел WinIsareg (Pereira et al, 2003) са симулирани 4 алтернативи на поливен режим с различна степен на изчерпване на използваемия воден запас на почвата за условията на „сухата“, „средносухата“ и „средната“ година от периодите на миналия (1952 – 1984) и настоящия (1970 – 2004) климат. Адаптирането на поливните режими към съвременния климат през „сухите” години (PI ≤ 12%) се състои от удължаване на поливния сезон с 15 – 20 дни и необходимост от допълнителна поливка при водоспестяващите режими 1 и 3 и две поливки при режим 2. През периода на миналия климат режимите 2 и 3 водят до икономии на 30 mm вода, докато при съвременния климат и трите поливни режима осигуряват 360 mm поливна вода. През „средно-сухите“ (PI = 15 – 30%) години за получаване на максимални добиви напояването следва да приключи до 05/09, като при съвременния климат поливният сезон е изместен с около една седмица по-рано и при трите режима. През „средните“ години адаптацията се състои в точно определяне на датите за поливка.